Керем Бюрсин: "Искам да разказвам за успеха!"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 22 юни, и продължава публикуването на интервюта с участниците във вече приключилия четвъртия сезон
на най-успешното ни  онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2017 г.! Всеки четвъртък продължавате да прочитате такива, като четиринадесетото е с един от най-харесваните млади актьори - Керем Бюрсин, класирал се на почетното пето място! Той е роден на 4 юни 1987 г. в най-големият турски град Истанбул. В момента е на 30 години, зодия близнаци. Започва да се занимава професионално с актьорско майсторство през 2006 г., когато е едва на деветнадесетгодишна възраст. Първата му роля е в късометражния филм "Razor man". През същата година следва участие в пълнометражния "Четвъртък" (Thursday). През следващите две години - 2007-а и 2008-а, се снима в още два късометражни проекта, съответно "Архитектът" (The Architect) и "Килиън" (Killian). Участва и в "Ягодова меланхолия" (Strawberry Melancholy). Причина за участието ми в толкова американски филми е преместването му в САЩ през 1999 г., когато е на 12 години. Именно там завършва университет. През 2013 г. се завръща в родината си Турция, за да изиграе ролята на живота си - тази на Керем в хитовата тийн-драма "В очакване на слънцето" (Gunesi Beklerken), чрез която става популярен в Турция и затвърждава вече създадената си световна известност. През 2014 г., след финала на една от най-успешните младежки поредици в южната ни съседка, взема специална епизодична роля в друг голям хит-мюзикъл "Ах, Истанбул" (Ulan Istanbul). През телевизионен сезон 2014-2015 г. се снима в провалилата се драма на KanalD "Въпрос на чест" (Seref Meselesi), приключила с 26 серии. За последно взе участие с главна роля в друг провал - драмата на Ay Yapim и ATV, приключила преди седмица - "Този град ще дойде след теб" (Bu Sehir Arkandan Gelecek). Да започваме с интервюто!

В един проект каква трябва да бъде жената, с която ще играе главният актьор?

Припокриването на енергиите няма нищо общо с ръста, с цвета на косата, с физиката и вида на човека пред теб. Когато се запознах с Лейля Лидия Туутлу, веднага почувствах тази енергия и разбрах, че ние ще се сработим добре. И започнахме на мига да разговаряме. И разбираш какъв е човекът пред теб. Много е сладка, има прекрасна енергия, взема на сериозно работата си и я върши с голямо желание. Идва на сета подготвена с въпросите в главата си. При първия ни разговор дълго говорихме за персонажите ни. Онова, което беше сглобила в главата си за своята героиня, ми хареса много. Особено при положение, че тя се присъедини в последния момент към екипа. Изпитах силно уважение към способността ѝ за толкова кратко време да се слее с персонажа, който ще пресъздаде. Не е никак лесно да се приобщиш към даден проект при положение, че толкова късно се си включил в него.

Добре, а на какво ще оприличиш енергията, която е помежду ви?

На две деца, които играят в парка. В мига, в който видях Лейля, почувствах, че с нея ще се забавляваме много. Това е много важно. Защото в края на краищата целта е да се забавляваме.

Мислите ли, че  актьорите, които ще пресъздават влюбена двойка в сериал, трябва да прекарват време заедно, за да се опознаят?

И двамата сме много прозрачни хора. Не се държим неискрено. Изразът, който може да ни опише като хора, е "без филтър". Времето, което ни трябваше, за да се опознаем, си го създадохме сами в караваната по време на почивките на сета.

С коя дума бихте описали времето, което прекарвате заедно? 

В първия снимачен ден беше наистина много студено. В нашата работа най-важното нещо, което трябва да цари, е доверието. В актьорството доверието е много важно нещо. Трябва да имаш доверие в екипа и в режисьора си. Ние като екип имаме доверие един на друг. Това чувство ни кара да усетим духа на екипа, да се чувстваме като едно семейство. Голяма привилегия е да можеш да се довериш на партньора си в даден проект. И именно тази е причината да се упражнявате в доверие по време на уроците по актьорско майсторство. И с натрупването на опит разбирате защо са били толкова много тези упражнения. Трябва да се доверяваме един на друг. И ние го правим. Много бързо успяхме да уловим това чувство.

В сериала има любов от пръв поглед, след като двамата герои прекарват заедно 24 часа. Вие вярвате ли в любовта от пръв поглед? 

Говорите за любовта от пръв поглед ли? Възможно ли е това? Напълно възможно е. Но аз не съм се влюбвал от пръв поглед. Обичам романтиката, но любовта рядко спохожда човек. В истинския смисъл на думата любовта е възможна, но доколко е възможно, какви шансове ѝ даваме, колко я ценим - ето тези въпроси са спорни.

От дълго време се подготвяте за този проект...

Преди две години се появи идеята за този сериал. Доразвихме я с кака ми. И после един наш приятел, който е много добре запознат с бокса, добави някои неща и така се роди тази идея. Но докато я приведем в действие, помислихме доста. Дали да бъде сериал или филм. Пелин Дишташ (продуцентка на сериала) още от самота начало присъстваше във всичко това. И после всички решихме, че ще бъде сериал. Но в края на краищата не съм сценарист и понеже сериалите в Турция имат дълго времетраене, нямах никаква представа как може тази история да се разгърне в продължение на два сезона. И затова оттук насетне Едже Йоренч пое нещата в свои ръце.

Защо бокс?

Може да е бокс, може да е шах, може да е нещо друго, няма значение. Онова, което исках да разкажа тук, беше нещо друго. Събитието е: успех! И то не само историята за успеха на един човек. Различните истории за успех на всеки един от персонажите. За някои успехът е пари, за други е сила и власт, за трети е да бъде в мир със себи си, а за  четвърти да успеят да направят нещо.

Защо историите за успеха привличат толкова много вниманието Ви? 

В сериалите виждаме най-различни истории. Когато приключи "Въпрос на чест", много мислих върху това. Изпратиха ми да чета много сценарии. Щом телевизията оказва толкова голямо влияние върху хората, тогава трябва да се подпишеш върху нещо различно. Щом по телевизията не искаме да показваме на хората алкохол и цигари, тогава и насилието върху жените и изнасилванията не трябва да показваме. Да участвам в една история за успеха беше много важно за мен. Тогава щях да добавя нещо позитивно към тях. Целта ми е да мога да накарам хората да почувстват, че мога да успеят. Да кажат: "Аз мога да го направя"! Независимо какво е положението ти, в каква среда живееш, кой си, какъв си, да можеш да кажеш: "Аз мога да го направя"! Ако искаш нещо, можеш да го направиш.

Май Вие самият сте пример за това. Толкова пъти сте бил отхвърлян в Лос Анджелис, но написахте своята история за успеха тук...

Не, разбира се. Не се виждам човек, написал своята история за успех. Имам поставени много цели, от които все още нито една не съм постигнал. Въпреки всичко да стоя зад мечтите си и да ги защитавам, да тичам след тях, е хубаво нещо. Но не се виждам като човек, който е написал своята история за успех.

Кое е онова нещо в живота Ви, за което можете да кажете, че сте успели? 

Чак когато остарея, бих могъл да отговаря. Да кажете за един актьор, че е много успешен и да преувеличавате, ми се струва глупаво. Все пак сме само актьори и вършим онова, което трябва. Не спасяваш живота на някого. Да можеш да се докоснеш до живота на някого и да му предоставиш възможност за нещо, според мен е много по-голям успех..

През последната година и половина са занимавахте доста усилено с бокс. И в другите си проекти ли работихте толкова усилено върху персонажите си? 

Според мен най-привлекателната част на актьорството е периодът на подготовка за ролята. Първо трябва да накарам себе си да повярвам в този персонаж. Разбира се, не винаги става така. Понякога предложението идва в момент, когато на следващия ден трябва да си на сета. В този смисъл обичам да насилвам себе си. Разбирането на тази психология привлича изключително много вниманието ми. Ако зависеше от мен, щях да удължа още една година идването на този сериал на екрана. Много бих искал да живея една  година в някой кораб. Актьорите, които уважавам и от които вземам пример, са точно такива. Ако искахме, можехме още преди шест месеца да започнем да снимаме този сериал. Но наистина е много трудно да разбереш един боксьор, да се научиш да се боксираш и да ядеш бой.

Какво промени боксът в живота Ви? 

Когато се намираш в такава обстановка, държанието ти и навиците ти се променят. Когато чуваш истории за бокса, започваш да ги съпреживяваш. Боксът е много труден спорт. Какъв е боксът в Турция, кой е успял да се прочуе, благодарение на него - научих всичко това. Персонажът ми Али не започва сериал като боксьор. Затова, времето, което прекарах в учене, ще го представя в сериала. Тези неща са много важни за мен. Ако трябваше да пресъздам персонажа на един касапин, бих искал да прекарам едни месец в касапница.

Имате ли сходни черти с Али? 

И двамата идваме в този град от чужбина. И идеята се беше зародила така. Когато се върнах в Истанбул и започнах да живея тук, видях колко е красива страната ни, какъв красив град е Истанбул и започнах да мисля върху това. Хората ни, културата ни с много неща ме бяха впечатлили. И Али се връща обратно тук. Изживява проблем със своята идентичност. Знам какво е това, преживял съм  го. Но той притежава много по-свободен дух от мен.

Също като актьорството, и работата зад камера привлича вниманието Ви. Защо? 

Някои хора влагат средствата си в коли, а аз ги влагам в книги и сценарии. Сега купих правата на една книга, на няколко сценария. Или ги купувам, или ги развивам. В момента в ръцете си имаме два сценария, които искаме да развием. Много искам да направя филм. В плановете ми за кариера, работата зад камера я има. Много обичам да намирам и създавам истории. Имаме си свои сценарии, които сме писали с приятелите ми.

Семейството Ви живее в чужбина. След всичко, което се случи в страната ни, не ви ли казват да бягате от Турция?

Те са много щастливи от факта, че живея тук. Разбира се, са и много тъжни заради случващото се тук. При такова положение всеки веднага казва: "Ще замина". Замини, разбира се, но ще видиш, че след четири дни това място ще започне да ти липсва. Живял съм в много страни, но такова място като страната ни, такъв град като този - не съм виждал. Всеки път, когато погледна през прозореца на самолета, се чувствам като омагьосан. Всеки път, когато идвам тук, си правя снимки. Хората от самолета ме мислят за турист. Защото живеем на невероятно и прекрасно място. В страната ни едно след друго се изживяха много мъки и всички сме много натъжени заради това. Но това не е само при нас, за съжаление, това е световен проблем. В момента най-големият вирус в света е този - тероризма. Боледуваме, но ще се излекуваме. И това ще мине!

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю, което ще бъде с класиралата се на четвърто място участничка в "Любима турска звезда 2017" - Алина Боз, следващия четвъртък, 29 юни! Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!