Баръш Фалай: "Театърът ми дава различна гледна точка"

четвъртък, януари 26, 2017
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 26 януари, и днес продължава една от най-успешните рубрики на СЕРИАЛИ в България, в която всеки четвъртък
публикуваме интервюта с Ваши любими турски актьори и актриси. Тазседмичното интервю ще бъде с един от най-популярните турски актьори, който в момента гледаме във втория сезон на тоталния хит на БТВ "Твоят мой живот" (Paramparca) в образа на злодея Харун! Преди да започнем с интервюто, нека се запознаем накратко с биографията му! Роден е на 9 април 1972 г. в Балъкешир, Турция. В момента е на 44 години, зодия овен. Започва да се занимава активно с актьорската професия още от 1995 г., когато е едва на 23 години, тогава изиграва малка роля в сериала "Цветно такси" (Çiçek Taksi). Голямата популярност обаче го спохожда след пресъздаването на образа му в хита с Халит Ергенч и Неджат Ишлер "Готова на всичко" (Aliye), през 2004 г. За него световната слава обаче идва след ролята му в криминалната драма "Езел", партнирайки си с едни от най-популярните актьори в страната, като Кенан Имирзалъолу, Джансу Дере и Ийт Йозшенер, през 2009 г. Две години по-късно, през 2011 г., той отново взима една от главните роли, този път обаче в хита на ATV, направил премиерата си у нас през две години - "Момичето с червения шал" (Al Yazmalim), в който изигра ролята на Джемшит. От есента на 2013 до пролетта на 2015 г. се снима в тоталния младежки хит "Кварталът на богатите" (Medcezir), изигравайки ролята на Селим. От есента на 2015-а пък се снима с главна роля във втория сезон на друг голям хит - "Твоят мой живот" (Paramparca), изпълнявайки образа на злодея Харун, в който се въплъщава и до момента, в епизодите от третия сезон на мелодрамата. Време е да започваме с интервюто!

Как започна приключението с театъра? Това детска мечта ли беше?
Бях закачливо дете. Обичах да изненадвам и да играя и заради това сестра ми казваше: "ти трябва да станеш актьор". Когато един път отидох на театър си казах, че това е много трудно и не е нещо с което мога да се справя. Известно време след това докато се занимавах с журналистика и работех за младежкото крило на социалистическо списание, научих, че там има театрална група. Влезнах там като работник по осветлението. Един път един не дойде на сбирката и аз заех мястото му. Началото, началото.

Помните първата си роля? Какво чувствахте като млад актьор?
Първата ми роля беше Barışın Dostları Tiyatrosu. Беше много вълнуващо, разбира се – да излизаш за първи път на сцена. Но аз от самото начало гледах на това като на своя професия и в началото имаше известна възбуда, но после избирайки тази работа за професия, цветът и се промени. Когато избираш нещо за своя професия, възприемаш етичните и ценности и това е един нов път за теб.

Има ли някакъв незабравим миг или спомен от това време?
Попаднах на учителката си по литература. Имахме представяне в Ankara Sanat, бях в лицея. Изведнъж забелязах на първия ред учителката си по литература, която ме гледа. Беше много специална жена, наистина прекрасен учител. На излизане си поговорихме сладко, никога няма да забравя този момент.

Бяхте режисьор на ‘Deniz Kızı Masalı’ и ‘Bir Yaz Gecesi Rüyası’. Мислите ли пак да се занимавате с театрална режисура?
Аз съм един от актьорите, които създадоха на Kocaeli Şehir Tiyatrosu. Направихме го с 26 приятели през 1997 година. Продължавам да съм актьор, но мога да бъда и режисьор. Режисьорството го мисля в по-дългосрочен план, обичам да се занимавам с това. И да усъвършенствам актьорството си обичам. Много работя за това.

Какъв е най-големият проблем на турския театър?
Има проблем и той е в текстовете. Улавянето на духа на времето, разказването на истинското състояние на хората… Аз и повечето театрални актьори сме обезпокоени от турцизацията на чуждите постановки. Това положение някъде се пропуква. Може би сериалите запълват някаква нужда от драма и понеже са по-комерсиални може би добрите автори са в този бранш. Казвам на добрите сценаристи на сериали: "в годината пишете по една театрална постановка"

Комедията или драмата чувствате по-близка?
В хубав проект се чувствам спокоен. И в театъра и в киното, и в сериала. Играх много комедия в театъра. В сериалите стоя настрани от такива роли, защото ми се струва че, ако изиграя една такава роля и повече няма да ми дадат драматична. Така играх една роля и после докато се спася от нея много се измъчих. Сякаш продуцентите казват: "Точи човек е точно такъв тип". Така започват да те възприемат.

Сякаш ролята, която играеш залепва за теб? Колко жалко, че в Турция така се получава. Защото тук каст системата върви с: "Тази роля на кого да я дадем? Преди това кой е правил такова нещо?".
По този въпрос аз съм малко инатлив, защото в университета са ни учили, че актьорството е да бъдеш някой друг. И аз винаги се опитвам да бъда някой друг. Според мен така е по-професионално и по-забавно. Поради тази причина аз се опитвам да играя така че дори и ролите да са подобни, героите да не си приличат. Aliye’nin Müco’su и Керпеден Али си приличаха, но аз се опитах да направя различни хора. Чемшит беше различен. За да разделя Чемшит от Селим Серез работих много.

Има ли някой персонаж за който казвате "някой ден задължително трябва да го изиграя"?
Отне ми време да призная пред себе си, но обичам емоционалните действия, т.е. повече обичам нещата, направени с емоцията на хората. Това за мен предлага повече възможности в актьорството. Общо взето обичам да излизам извън рамките на ролята. Обичам доколкото мога да покажа различните измерения на ролята. Ако си задавате въпроса: "Този човек какво не може да направи?" – обичам да направя точно това.

Кой е на-незабравимия миг в актьорския Ви живот?
 Има много, но по време на земетресението от 99-та година бяхме в Измит и изпълнихме нашата мисия в театъра като екип…. отломките, раздаването на помощи… Кмета на Измит по онова време Сефа Сирмен специално ни беше помолил. Искаше да повери тази работа на доверен екип. Още докато продължаваха вторичните трусове, влезнахме в салона, репетирахме. Сигурно в света няма такъв друг прецедент. Стана голямо земетресение, едно сериозно природно бедствие, но ние вярвахме, че театъра не е лукс, вярвахме, че е част от живота. Вярвахме, че дори и да не е колкото хляба, все пак е важно нещо и затова по време на вторичните трусове, залитайки репетирахме.

Какви са критериите, които ви помагат да решите дали да приемете нова роля?
Разбира се, силата на сценария е много важна. В университета изучавахме драматургия и благодарение на уважаемите ни преподаватели по актьорско майсторство малко се научихме и да четем/разчитаме текстове. Според мен, за един актьор е много ценно да може да разчете правилно един текст. Честно казано, ако намеря един текст за приятен, след това преценявам дали ще мога да го изиграя. Ако сметна, че мога да се справя с тази роля и тя ме развълнува, то аз се хвърлям в нея.

Какво в живота ви научиха театърът и актьорската професия?
Най-ценната страна на театъра е представянето на съдби, които не може да видите много лесно. Накратко, това дава коренно различна перспектива на живота, а в това е най-голямата сила на драмата. Съдби, които на пръв поглед не можем да приемем в живота, така възприемаме по-лесно и според мен хората усъвършенстват по поразителен начин силата на търпението в себе си. Ето защо ние актьорите обичаме драмата.

Театърът в нашата страна определено има проблеми. В тази връзка и заснемането на сериали ли е трудно?
Аз съм човек на изкуството, който работи като държавен служител. Ясно е колко печелим, би било грешка да се оплаквам на тази тема, защото не мога да кажа, че това е в съответствие с икономическото положение в Турция и доходите на хората. Нашите притеснения са свързани със зрителите и сцената; залата ни е с капацитет 600 места, последните 10 години въобще не виждам празно място. В нашия театър през седмицата се играят четири представления за възрастни и две за детски, и залите винаги са пълни. Но като всеки човек и аз искам да живея добре, и да осигуря по-добро бъдеще за детето си. В този смисъл сериалите ни осигуряват добро материално положение, но в същото време отнемат толкова много време, че не ни остава свободно такова, за да изхарчим това, което сме спечелили.

По какво се различава работата на актьора в сериал и в театъра?
Без съмнение това са различни дисциплини. При първото намирате време за много репетиции, за приготовления, за това да влезете в ролята. Другото го правите почти без репетиции. Способността да играете в театър е много по различна от това да сте актьор в сериал. Но накрая и двете са актьорско майсторство, в което влиза всичко – изкуството да бъдеш друг човек. И в двете разказваме една история, ние сме разказвачите на истории, т.е. първо безупречно разказваме историята, а след това трябва да създадем настроение. Аз не правя много разлика между тях, но фактът, че се правят толкова много сериали в Турция, дава повече възможности както на актьорите, така и на режисьорите, операторите, осветителите.

Съпругата ви е театрална актриса, в професионално отношение какви насоки си давате един на друг? Критикува ли ви, слушате ли я?
 Винаги я слушам. Съпругата ми е по-безмилостна към мен, но мисля, че Есра има по-набито око. Вижда текста от много по-различна перспектива от мен. Същината на работата е това – хубаво да разчетеш текста. Също така, при актьорите има следното: може и да не можем винаги да видим собствената си роля. Има голяма ползва от погледа на страничен човек. Възползваме се от неговите съвети, критики…

Според вас кои са най-важните хора и събития в живота на Баръш Фалай?
Оставането ми на поправителен изпит в 10 клас на гимназията поради това, че бях мързелив или заради бурните ми младежки години; да стана социален човек, да излизам много на улицата и благодарение на това да се запозная с театъра, училище, което аз избрах или което всъщност мен избра, учителите ми, най-важната и най-голяма печалба – моята съпруга. Тя ми даде смелостта да пробвам да играя на места извън театъра, а иначе аз си бях спокоен в моя скромен свят в Измит.

Ако някой не ви познава, как ще му се представите, какво ще кажете за вашите навици?
 Обичам да бъда себе си. Преди 20 години най-слабата страна от характера ми беше нетърпението. Сега съм толкова търпелив, колкото не бихте могли да си представите. Опитвам се да се науча на някои неща, доколкото ми е възможно, но все още имам слабости. Все още се ядосвам, но не в смисъла да чупя и блъскам, да не се разбира погрешно, но нали имаме една такава неградивна бета енергия, аз нея подхранвам. Обичам много семейството си, останалото е история/празни приказки.

Какъв е животът ви, всяко нещо ли планувате до най-малката подробност или живеете без планове?
Планирането ми се струва толкова безсмислено, колкото в университета да учиш за изпит от предната нощ. Това, което имате в живота си до този момент, то така или иначе ви води по един път и аз обичам малко да се впускам по този път, не обичам много да се ограничавам.

На всеки в живота ми има големи и малки събития. Коя е най-голямата повратна точка във вашия живот?
11 февруари 2004, първия ден, в който видях съпругата си Есра… Отвътре на пръстените ни е написана тази дата. В този ден започнах нов живот.

Кое е най-важното нещо, което научихте в живота до този момент?
Много е ценно знанието, но когато то се приема от добро сърце… Ако знанието се представи с позитивна мисъл, хем животът си завърта по-бързо, хем се случват по-истински неща.

Има ли в живота ви неща, за които да кажете „де да“ или сте щастлив за това, че всичко сте изживели добре и по хубав начин?
Не казвам много „де да“, достатъчно е това, което се е случило, което не се е случило – това е съдба… Може би поради това си разбиране съм спокоен, ако по-късно ми се предостави шанс добре да управлявам това, което се е случило, в този смисъл не съм много краен (да постигне това, което не се е случило…)

Червени линии… Към кои неща никога не бихте проявили толерантност?
Всъщност драмата ни научи на това, дори ако не в живота, то на сцената не трябва да имаме табута. Докато имате табута, не виждам как е възможно да бъдете актьори. На сцената трябва да сте безразсъдни, за да бъде това вашата роля. Ето защо аз започвам малко от дефектите на ролята и с течение на времето се получават червените линии, които хората не могат лесно да усетят.
_____________________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 2 февруари! Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!

3 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте кога ще свьршва вече Законите на Сьдбата

СЕРИАЛИ в България каза...

Здравейте,
Няма да приключи изобщо скоро, не се надявайте! Продължава да се излъчва в Индия, има страшно много епизоди, които едва ли в следващите две години ще бъдат показани у нас.
Леки и успешни дни! :)

Анонимен каза...

Сериали в бг аз мисля че Законите на Сьдбата е 2 Дързост и Красота
А 4 сезон на Медици и 5 кога ще бъдат пуснати от Диема Фемили
И ви Благодаря за отговорите

Предоставено от Blogger.