"Двойно интервю" (39): Бергюзар Корел и Халит Ергенч

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 8 декември, днес продължава вторият сезон на рубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю",

в която всеки четвъртък публикуваме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното деветнадесето за сезона и тридесет и девето подред предстои да прочетете такова с екранната двойка Бергюзар Корел и Халит Ергенч от историческата драма "Ти си моята родина" (Vatanim Sensin) на KanalD! Преди това обаче нека се запознаем накратко с техните биографии!

Бергюзар е родена на 2 септември, 1982 г. на границата на европейската и азиатската част на Турция - в град Истанбул. В момента е на 34 години, зодия дева. След изиграването на ролята на Шехерезада в "1001 нощ", неин съпруг става тогавашният й екранен партньор Халит Ергенч, с когото към този момент се радват на първото си дете - момченце. Освен в "1001 нощ" и "Справедливостта на Кара", тя взима участие и в закупения у нас друг турски сериал, в който си партнира с актьора Бюлент Инал "Безкрайна песен" (Bitmeyen Sarki). От две години насам държи собствено кафене в един от елитните истанбулски квартали. От тази есен я гледаме в най-новата ѝ роля на Азизе, но отново с Халит Ергенч като екранен партньор - "Ти си моята родина" (Vatanim Sensin)!

Халит е е роден на 30 април, 1970 г. в Истанбул, Турция. В момента е на 46 години, зодия телец. Роден е в семейството на актьора Саит Ергенч. След завършване на средното училище "Бешикташ Ататюрк" (1989 г.) следва година в Истанбулския технически университет и се прехвърля в Университета "Мимар Синан". Още като студент работи като оператор и маркетолог. Известно време е вокалист и танцьор при певицата Айше Пекан. Постъпва в театър "Дормен" (1996 г.), където получава първата си главна роля в мюзикъла "Кралят и аз". Ергенч играе ролята на Онур Аксал в сериала "1001 нощ" (2006 г.). Участва с главната роля на Мустафа Кемал Ататюрк в биографичния филм "Урок: Ататюрк" (Dersimiz: Atatürk, 2010 г.). През 2011 година получава главна роля в сериала "Великолепният век", където играе султан Сюлейман. Първата му съпруга е Сойсалдъ Гизем (Soysaldı Gizem, 2008-2009 г.). Негова съпруга от 2009 г. насам е актрисата Бергюзар Корел (Bergüzar Korel), известна с ролята си на Шехерезада в сериала "1001 нощ", имат син. В момента се снима като Джевдет в хита "Ти си моята родина" (Vatanim Sensin). 

Бергюзар Корел:

Какъв период от живота Ви е този?

Смята се, че когато минеш 30 години всичко в живота ти се променя и е напълно различно. Наистина някои неща се променят. Много по-често започваш да си казваш "да имах сегашния си акъл преди". Доста години живях, забравяйки за себе си. Сега в много по-голяма степен за важна себе си, интересувам се от собствения си живот. Малко укротих хъса и амбицията. През 20-те години живеех с огромна амбиция. В периода от тогава до сега се утвърдих, ожених се, 27 години станах майка. Сега е време да си почина и да благодаря за това, което имам. 

След раждането по-женствено ли се чувствате?

Определено. Преди не приличах на жена, а на момче. Бременността ми донесе спокойствие. След раждането на Али много повече се харесвам, когато се погледна в огледалото. 

Спортувате активно. Защо започнахте да се отнасяте с повече уважение към тялото Ви?

Да, всъщност това няма връзка с възрастта. Когато на 25 г. ми казваха да спортувам аз отвръщах "Какво мога да променя в тялото си вече?". Треньорката ми Бурджу Кош напълно разби и промени това ми мислене. С нея работя по фигурата си.

Какъв е спортният Ви режим?

Три дни в седмицата спортувам на два квадратни метра. Не ползвам много уреди, по-специално сфера за пилатес за 50 лири, гирички за 20 лири и една пръчка за упражнения на гърба. Не можем да свалим килограми по здравословен начин само с вървене, необходимо е да се работи и върху мускулите, най-напред тези на врата. 

Когато четох биографията Ви си мислех, че от малка сте искала да станете актриса, така ли е?

Като дете никога не съм си мечтала да стана актриса, или по-скоро не съм имала амбицията да бъда такава. Сега, след като станах майка разбрах, че това е свързано с гените на човека. В къщи винаги се говори за това, влизат и излизат хора все свързани с тези среди, майка ти и баща ти непрекъснато четат и пишат сценарии, играят. Няма как това да не ти се отрази, все едно се просмуква в теб. 

Участието Ви в "Справедливостта на Кара" какъв период от професионалната Ви кариера е?

Честно казано, преди участието ми в "Справедливостта на Кара" бях изгубила всякаква надежда. Смятах, че в мен наистина има някакъв проблем. Влизах в ролите си и ги чувствах много силно, но не успявах да удовлетворя един куп други хора, които непрекъснато ме критикуваха. "Справедливостта на Кара" е като някаква вълшебна пръчица за мен, която развали лошата магия. Разбрах, че всичко опира и зависи от опита, донякъде дори способността да се оставиш в ръцете на хората, с които работиш. Чрез екипа на сериала преоткрих себе си. Никога не съм имала проблеми с предишните си сериали и екипите им, но е вярна поверието, че режисьорът може и да те издигне, и да те закопае. В екипа ни гримьорите, осветителите и дори този, който носи чая са еднакво важни. Хора, които досега са критикували играта ми, сега ме спират и ми се извиняват. И в социалните мрежи се появиха много съобщения, в които хората, които до преди не ме харесваха ми се извиняват. 

Има ли прилика между Вас и съдия Фериде?

Невероятно близка ми е и много добре я разбирам. Фериде е дъщеря на министър. Аз съм дъщеря на Турджу Корел. И двете живеем с напрежението да се докажем на себе си, с фикс-идеята да не допускаме грешки, с психологичната нагласа да не изложим баща си. Това е мъчително и много изтощаващо състояние. 

Кога смятате, че най-сетне ще си кажете "Това е, доказах се"?

Истината е, че вече съм си го казвала. Свърши. Да, вярно е, че като отново чуя лоша дума за себе си сърцето ми отново започва да бие лудо, не ми достига въздух. Но в един момент си казвам, че никой не е длъжен да разбира, обича или отчита чувствата на всички. Казвам си, че това съм аз и единственото, към което ще се стремя е да съм все по-добър и по-добър човек. 

Много хубава жена сте, но излъчването Ви държи на разстояние останалите. Как постигате тази "защитна стена"?

Изпитват уважение към мен, защото и аз от първия миг подхождам с голямо уважение към хората, с които се запознавам. С всички говоря на "Вие". С човека, който ни носи чая - г-н Седат, с режисьора, с фризьора г-н Месут. Държа се сърдечно с хората, но не фамилиарнича. 

Смятат Ви за строга у студена, готова всеки момент да избухне, човек който сякаш търси място, където да избяга и да свали маската. Такава ли сте?

Ако разбера, че злоупотребяват с моята добронамереност, ако се държат снобски, ако тормозят някое дете или унижават някого, избухвам и тогава наистина свалям маската. 

Бяхте критикувана, заради размахването на пръст пред сина Ви в търговски център...

Да, много. Когато детето знае, че има граници, в които може да се простира, то се чувства сигурно и щастливо. Кажеш ли му да прави каквото си иска, то излиза от контрол и се чувства нещастно. В този ден си купувах маратонки. Али е в период, в който не допуска нови неща в живота си, не дава да го подстригваме, иска да ходи със старите си дрехи. И в този ден, възприемайки ме като част от себе си, не ми даваше и аз да си купя нещо ново. И ме удари. Сепнах се. Изненадах се много, никога преди не го беше правил. Казах му с пръст пред лице, че няма да забравя това, което направи и вкъщи ще си поговорим. В този миг се появиха светкавиците на фотоапаратите. Спряха да ми държат сметка за това как играя и започнаха да ме укоряват, че не съм добра майка. При всяка друга тема бих приела да ме критикуват, но да определят каква майка съм е недопустимо и няма да го позволя. Синът ми е моето слабо място. Мога ли да искам съществото, което съм родила, и за което мисля най-много от всичко останало да бъде наранено от мен? Естествено, че не...

Освен това всяка майка допуска грешки...

Със сигурност, смятам, че всяка майка си позволява и има лукса да допуска грешки. И нашите майка са ни отгледали така. Трябва да оставим нещата на единствения им ход. Майчинството всъщност е едно непрестанно чувство за вина, непрекъснато измъчване от страна на съвестта. Едно чувство, че никога не си направил достатъчното, че не си дал всичко по силите си.

А бащинството?

Аз не деля двете неща. Ние сме едно семейство, и когато става дума за Али действаме като екип, като едно цяло. Имам страхотен късмет, че от първия момент съпругът ми е до мен във всяко едно отношение. Всички отговорности, свързани с детето ни, носим заедно. И така е от първия ден. Не си спомням нито един контролен преглед, на който да не е присъствал Халит през деветте месеца на бременността ми. 

Съвсем нормално е тогава Али да е привързан към баща си...

Много. Да, и мен ме обича много, но общуването с баща му е съвсем друго, те водят съвсем различни разговори. Али иска да подражава на баща си и аз съм много щастлива от този факт. Халит в по-голяма степен от мен се държи приятелски с него, но в същото време има сериозен авторитет през Али. Само интонацията на гласа му е достатъчна, чак се плаша вече. 

По време на протестите бяхте сред най-атакуваните имена. Какво научихте от събитията тогава?

Много ми беше мъчително около всичките събития, за съпруга ми също. Знаете ли колко хора на ден пишат в Twitter "дано детето ти умре" и всякакви други? Аз се обявих в подкрепа на това хората да могат да изразяват своите желания, да споделят какво мислят. Отидохме там като граждани, а не с някакви идеологически или политически позиции. Смятам, че е необходимо да се демонстрира уважение към религиозните, езикови, расови различия, към различния от твоя начин на мислене. Аз съм мюсюлманка и туркиня. Но започнаха да ме обвиняват, че съм безбожница и терористка. Никога не съм подкрепяла някаква идеология. 

Халит Ергенч:

Twitter беше затворен за известно време. Говореше се, че Facebook ще го последва. Умен ход ли е да се прави инвестиция в социалните мрежи в такава обстановка?

В крайна сметка тази забрана беше отменена, нали? В днешно време е невъзможно да бъде спряно развитието на технологиите. Няма връщане назад. 

Как намирате подобни забрани и ограничения?

Подкрепям справедливите протести, разбира се. Но в същото време говорим за място, което позволява на някои хора да си сложат маска и да крещят срещу Вас обидни думи, които никога не биха посмели да изрекат, ако се срещнат лице в лице с вас. Обиждат и след това изчезват с фалшивите си профили. Това са действия, които нарушават човешките права и свободи. Жалко е, че няма законодателство, което да урежда нещата в социалните медии. По тази причина, тъй като няма законов ред, се проявява рефлексът "да забравим всичко".

Какъв е изходът от тази ситуация?

Социалните норми ще се наложат от само себе си с времето. И в момента дори потребители в социалните мрежи започнаха взаимно да се заставят да спазват определени правила за куп неща. Със своите реакции, хората започнаха да разрешават много проблеми в социалните мрежи. 

Със собствените си имена ли ползвате профилите си в социалните мрежи?

Да, във всички мои профили. Но ползвам активно само Pondr. 

От къде дойде идеята за това приложение?

Социалните медии се развиха доста бързо. Но имаше един проблем. Да успееш да запазиш връзката с хората, с които си се запознал в мрежата. Например във Facebook приятелят Ви от началното училище Ви намира и Ви добавя, но е трудно дори "Здравей!" да му кажеш. Нашата цел бе да избегнем това. Да създадем приложение, където можеш да завържеш разговор с много хора, тръгвайки от коментарите под дадена снимка.

Какво значи Pondr?

Да помислиш сериозно, преди да вземеш решение за нещо.

Сдобихте се с голяма популярност, благодарение на "Великолепният век". Прииска Ви се да направите нещо различно ли?

Не, не смятам да изоставям актьорството. Искам да продължа да играя, ако физическото и умственото ми здраве го позволяват. Така че това занимание не е свързано с прекратяване на кариерата ми на актьор и смяна на професията. Не съм се захванал с това, за да се превръщам в инвеститор в социалните мрежи.

Тогава каква е причината да се захванете точно с това?

Причината е една - идеята е креативна.

Когато излязохте да представите Pondr си помислих, че след Сюлейман пред нас се е появил Стив Джобс. Това ли беше целта Ви?

Не, така ли изглеждаше?

Ако проектът успее и подобно на Марк Зукербърг влезете в списъка на списание "Forbes" за най-богатите хора... Какво следва?

Пак ще продължа да се занимавам със своята професия. Не започнахме работата по проекта заради парите, а за да се докоснем до живота на хората. Целта ни не е да влезнем в списъка на "Forbes".

В социалните мрежи се правят безброй коментари за известните личности. Дразни ли Ви това?

Ако те обсъждат по обиден начин, разбира се, че човек се ядосва. А това, че се крият зад фалшива самоличност и знаят, че няма да бъдат открити прави някои хора много самоуверени и се пускат наистина много обидни коментари. В Турция имаше много интересен период, всеки казва това, което му дойде до ума - верни, измислени, обидни и похвални неща. Но старите хора са казали нещо: "Мисли преди да говориш". Човек трябва да мисли, преди да изрече нещо. 

Вие така ли правите?

Да! Не трябва ли да е така?

Дори и да получавате обиди, към тази философия ли ще се придържате?

С времето се учим кое е по-правилно - да отговориш на обиден коментар или да запазиш мълчание и да изчакаш. Не сме намерили отговор на това все още. Коментарите в социалните мрежи ми приличат на махленските клюки от едно време.

В какъв смисъл?

В миналото в махалите е имало такива хора, разнасящи клюки по адрес на други. Приятелите криели това от одумваните хора, за да не огорчават. А в наши дни вече директно ви се изпраща написаното за вас. Даже може да се проследи дали сте го прочел или не...

Ако имаше социални мрежи по време на Османската империя какво ли щеше да бъде?

Трудно е да се каже с какво точно щеше да бъде по-различна, но със сигурност нямаше да е това, което е била.

Султаните щяха ли да ги ползват?

Обама и Абдулах Гюл ги ползват днес, така че и тогава най-вероятно щеше да е така.

____________________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте финалното двадесето за сезона и четиридесето подред двойно интервю следващия четвъртък, 15 декември! Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните двойни интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!