"Гледна точка: зрител" (14): най-любимите ми сериали през 2016

Здравейте, приятели! Петък е, 16 декември, и днес приключва първият сезон на първата коментарна рубрика на СЕРИАЛИ в България, стартирала
като част от приключващия тазгодишен есенен сезон точно преди три месеца - "Гледна точка: зрител"! В нея през изминалите тринадесет седмици споделях с Вас, напълно откровено и искрено, впечатленията и мненията ми за най-актуалните теми и най-наболелите проблеми от турския и българския телевизионен екран. Коментарната рубрика бе, съвсем естествено, и най-коментирана от Вас, като мнението ни по някои въпроси съвпадаше, но по други - не. Благодаря Ви, че въпреки различията в гледните ни точки запазихме предимно добър тон на комуникация! Време е да пристъпим към финалното за сезона четиринадесето издание от поредицата, в което двамата основни администратори на блога, публикуващи като "Админ" и "СЕРИАЛИ в България", споделяме с Вас кои бяха нашите най-любими сериали през отиващата си 2016 година!

"Админ":

Първият нов сериал, който започнах да гледам още в първите дни на януари т. г., бе "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel)! Идеята ми бе след края на "Черни пари и любов" (Kara Para Ask), чието гледане приключих точно преди година и който следях всяка петъчна и съботна вечер, да започна нова криминална драма и се спрях именно на поредицата на KanalD. Честно казано, както се случва винаги, когато едно нещо се превърне в мое любимо, първоначално сюжетът ми се стори объркан, не можех да вникна в него и да насвържа случващите се неща, не следях сериала редовно и по графика, който си бях поставил. Имаше период, в който в продължение на две-три седмици не гледах нищо от него и след това забравях какво се е случило досега. В края на пролетта обаче се "стегнах" и завърших първия сезон, състоящ се от 24 серии. И всъщност същинското гледане на "Пойраз Карайел" за мен се случи през лежерния летен сезон. Някъде от около тридесети епизод нататък и след 20-ти юни ориентировъчно започнах всеки ден да гледам по една, та дори и по две нови серии. Така приключих с втория сезон в края на юли. Истината е, че "Пойраз" се превърна в мой любим сериал именно през лятото и именно с втория си сезон, който за мен остава по-добрият от първи и от трети (засега!). През август и септември с нетърпение очаквах третия сезон на този изключително успешен проект, който започна чак в средата на октомври. В момента, с началото на третия сезон, вече повече от два месеца, го следя всяка сряда вечер на живо по онлайн-стрийминга на KanalD. 

"Пойраз Карайел" е един наистина изключително добър сериал, който заслужава всички похвали и отлични отзиви. Изпипан до съвършенство, изненадващ постоянно, с неочаквани обрати във всяка серия, той се превърна в едно училище по трениране на мозъка за мен. И именно това го прави нещо повече от един обикновен сапунен сериал. Мистериозни герои, загадки, събития, свързани пряко или не с цялостното и основно сюжетно развитие. Едно от най-силните качества, които "Пойраз Карайел" притежава, е това, че събира в себе си елементи от всички филмови жанрове и ги съчетава повече от успешно - драматични, романтични, комедийни, екшън... Това е първият сериал, който гледам и в който всички тези жанрови елементи, на пръв поглед несъвместими един с друг, биват комбинирани толкова сполучливо и присъстват във всяка серия ПО РАВНО! Да, има от всичко по много и по равно - сълзи, смях, напрежение, умиление... Сериалът, който ме кара само за два часа, с една своя серия, да изпитам крайно противоположни едни от други емоции. В даден момент можеш да се смееш, а само след малко - да настръхнеш и да се просълзиш. Храна за размисъл има предостатъчно. На фона на всички сюжетни събития се засягат напълно реални социални теми от днешния ден, към които никой не би останал безразличен. Музикални изпълнения, каращи те да настръгнеш - също. Както казах, всичко е максимално изпипано и след гледането на всяка една серия у теб остава приятното чувство на завършеност и на пълноценност от това, че си гледал нещо наистина качествено. А когато това нещо се повтаря вече повече от седемдесет пъти в рамките на почти две години излъчване, емоцията е наистина уникална. Всичко е неизменно свързано едно с друго - актьорски състав, режисьорски и сценариен екип, оператори, дизайнери, гримьори, коафьори, локатори, изобщо - ВСИЧКО! За мен това е сериалът, който счупи на пух и прах всички клишета, с които досега бяха свързвани турските сериали, а именно - че се некачествени, че са само губене на време, че са гледани само от домакини, че ако не гледаш половината серии, няма да изпуснеш нищо... За мен това е сериалът, който доказа, че невъзможното е възможно и го показва като изключително простичко и лесно. Каквото всъщност е! Но, разбира се, за да го направиш по този начин, трябва да имаш необикновено въображение, необикновена мисъл, необикновено разбиране за целия живот като цяло. Все качества, които притежава извънземният сценарист на "Пойраз Карайел" Етхем Йозъшък, пред чийто талант се прекланям и на когото се възхищавам с цялата си същност! Бурчин Терзиоулу и Илкер Калели - актьори, които допреди "Пойраз Карайел" ми бяха безразлични и дори леко антипатични, се превърнаха в мои нови любимци, които обикнах с времето и пред чийто извънземен актьорски талант също се прекланям! Изразявам своя почит и към целия останал екип на сериала, който, уви, няма да имам време да изредя по именно, но нека знаят, че са НОМЕР 1! Всякакви следващи опити да опиша искреното си възхищение към този проект биха били един неуспешен опит. Няма смисъл да говоря повече, сами вижте два от най-силните за мен моменти досега в епизодите на "Пойраз Карайел"!

"Гордиев възел" (Kordugum) е проектът, който също изключително много ме впечатли през вече отиващата си 2016 година. Неговата първа серия изгледах непосредствено след излъчването ѝ по турската FOX в началото на януари т. г. с български превод, като наистина много ми хареса, но поради недостига ми на време, реших да отложа гледането на този сериал за лятото, когато и ще се съберат повече епизоди, които да изгледам така да се каже наведнъж или както аз обичам да правя - всеки ден по една серия. И така го започнах с началото на месец август т. г. като заместник на приключилия втори сезон на "Пойраз Карайел". Първи сезон, състоящ се от 26 епизода, приключих само ден преди премиерата на втори в Турция, който започнах да следя всяка четвъртък вечер на живо в сайта на FOX от 22 септември. Уви, рейтингите бяха ниски и само след пет епизода от новия сезон, проектът бе финализиран. 

Още с първата си серия, както вече казах, "Гордиев възел" истински ме впечатли. Ако бе дублиран на друг език и не чувах турския, съвсем спокойно бих се объркал, че гледам някой западноевропейски сериал от типа на "Имението Даунтън". Именно великолепната, модерна и съвременна режисура на този сериал, доближаваща се максимално до типичната американска и европейска, ме впечатли най-много в него. Тук е мястото да изразя възхищението си от режисьорката на "Kordugum" Гьокчен Уста за извънземната си работа през 2016-а по този проект. Тук от не по-малко значение поне според мен бе и продуцентската компания - Endemol Shine Turkey, която е известна в цяла Европа с изключително качественото си съдържание. Не по-малко ме плени и трогателната история, която "Гордиев възел" ни разказа - за малкия Каан, гледан от майка си Дийдем, която обаче разбира, че е болна от рак в последен стадий, и се самоубива на рождения ден на бащата на сина си, напуснал я още преди неговото раждане - Али-Неджат Карасу, наследник на едно от най-влиятелните семейства в Истанбул, което крие тъмни тайни от миналото си. Макар мнозина да не намериха "Гордиев възел" за кой знае колко успешен проект, за мен той е такъв. Плени ме и това бе важното за мен, не страничното мнение. Изгледах го докрай, за миг не ми доскуча, постоянно ме вълнуваше и замисляше. Фактът, че дори се включих в превода на български на последните няколко серии, е показателен в колко любим за мен се превърна този проект. Този сериал, също като "Пойраз Карайел", ми показа един друг възможен вариант за турски сериал. Той също счупи едно от клишетата, с които несъзнателно досега свързвах тази и без това моя любима народност мелодрами. Благодарение на "Гордиев възел" се убедих, че е възможно един проект да ми хареса, дори и когато е заснет по по-модерен начин, дори когато историята е по-разчупена, макар и фондаментална, дори когато не присъстват толкова т. нар. "съспенс" сцени, които да те накарат постоянно да си на нокти и да трепериш от напрежение. Сериал, който ми допадна именно с плавното и сравнително спокойното си сюжетно развитие. Сериал, който по-скоро те оставяше да мислиш, отколкото да гледаш. И макар понякога това да ми се струваше странно, все пак накрая, правейки равносметка, се убедих, че това ми е харесало и то много! Мисля обаче, че за съжаление именно тази негова различност и уникалност бе причина за неговия провал. Обикновеният и средностатистически зрител очевидно все още не е свикнал да вниква в нещата по-надълбоко и не само да ги гледа и констатира на едно повърхностно ниво. "Гордиев възел" е един сериал, който бих определил най-добре с думата "КЛАСА"! Прекланям се пред таланта на актьорите Ибрахим Челиккол, Белчим Билгин (макар и напуснала след началото на и без това краткия втори сезон), Саадет Ъшъл Аксой, Теоман Кумбараджабашъ, Туурул Четинер, Тюлай Гюнай, Мехмет Асланту и не на последно място на великолепното малко слънчице Айбарс Картал Йозсон! Прекланям се и пред смелостта им да се включат в подобен своеобразен експеримент за турското кино! Вижте част от любимите ми моменти от "Гордиев възел"!

Сериалът, който ме усмихваше може би най-често през отиващата си 2016 година, бе "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu: Karisik)! Първите шест серии от него всъщност изгледах още през късната есен на 2015 година, но отново поради недостик на време, все отлагах неговото продължаване. Успях да го направя чак през лятото на 2016-а, като го започнах отначало от 1 юли и приключих с първия му сезон в края на август, като гледах по една серия на ден. Имаше дни, разбира се, в които не успявах, но като цяло всяка седмица гледах поне по четири-пет епизода вечер след около 21.00-22.00 часа. Малко след като го свърших и след като си мислих, че това беше всичко от историята на моите слънца Айшегюл и Джан, дойде новината за новия втори сезон "Състояние на връзката: женени" (Iliski Durumu: Evli)! Бях на седмото небе от щастие! Той започна на 1 октомври, излъчваше се в събота по ShowTV и го гледах на живо. Но само след два епизода го преместиха незнайно защо в късния prime-time, където очаквано се провали, и след още две без никакъв финал го прекратиха, без никакво предупреждение и напълно скрито-покрито. 

"Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu: Karisik) бе сериалът, който едновременно адски много ме разсмиваше с всеки свой епизод, но и изключително много ме трогна. Сериалът, който също като предишните два ме научиха на нещо. На нещо много важно. Че най-важните неща в този живот всъщност са най-малките неща, които са навсякъде около нас и трябва само да се огледаме и да се замислим и ще осъзнаем колко богати сме всъщност! Сериалът, който по възможно най-простичкия начин успя да ме провокира да се замисля за много неща. Да разгранича смисленото от позата. И това, също като предишните два, прави и този сериал нещо много по-голямо! "Състояние на връзката: сложно" за мен бе едно училище за ПОЗИТИВНО, но и ОСЪЗНАТО мислене. Допадна ми най-вече простотата, лекотата, с която се случваше всичко. Как едновременно бе на пръв поглед комично, но замисляйки се, можеш да вникнеш и да откриеш изключителен смисъл. Защото пак казвам - най-важните неща в този живот за тези, на които можеш да се засмееш и които можеш да осмислиш! За мен най-колоритната, най-интересната, най-забавна, най-пъстра, но и най-поучителна героиня от сериал за 2016-а е Айшегюл Динч, изиграна от невероятната актриса Серен Шириндже, която лично за мен е най-голямото откритие на турското кино за последните две години! Един персонаж, от когото можеш да научиш много, наистина много. Обожавам я и всеки път, когато се сблъскам с нещо неприятно в ежедневието си, веднага се сещам за нея, помислям си как тя би реагирала на това нещо и запазвам доброто си настроение. Персонажът на годината, лично за мен, е именно тя! Най-сладката дребосъчка с огромен, великански и адски силен дух, който би вдъхновил и най-големия песимист на тази планета. Именно благодарение на нея започнах да пиша сценарий за свой собствен сериал, защото в сюжетното развитие на "Състояние на връзката: сложно" тя се занимаваше постоянно с писане. Айшегюл, която ме вдъхнови най-много сред всички герои, които гледах през тази година. Не по-малко се възхитих и на Берк Октай - актьорът, изпълнил главната роля на Джан в тази невероятна романтична комедия. От него също се поучих адски много, него също истински го обикнах и разбрах. "Състояние на връзката: сложно" ще остане в моето съзнание като един проект, отворил очите ми за най-простичките, но и най-важни и смислени неща в този кратък живот. Сериал, който е един своеобразен мъничък, но много уютен свят. Трогателен и разплакващ от щастие. Храна за душата... 

"СЕРИАЛИ в България":

"Войната на розите" (Gullerin Savasi) бе един от сериалите, които най-много ми допадна през отиващата си година. Когато започна през март, въобще не очаквах, че този сериал ще ме плени толкова за вбъдеще. Всеки следващ епизод ставаше по-интересен и по-интересен. Още по-изненадващото за мен бе, че този сериал изобщо не приличаше на познатите ни у нас поредици, имаше нещо, което много го отличаваше от тях. Първоначално смятах, че сериалът няма да бъде нищо особено, дори не вярвах, че ще успея да го изгледам целия. Казвах си, че ще има много време да се влачи и ето че така изпускаме още един от хубавите и стойностни проекти от Турция, които можеха да се излъчат. Но в последствие, гледайки епизод след епизод, всъщност осъзнах, че въобще не беше така, както си мислех в началото. За миг "Войната на розите" за мен се превърна не само в най-добрия турски сериал в ефира на Диема Фемили (поне от тези, които аз съм гледал), но и в може би най-добрия турски сериали за 2016-а година у нас! Историята на младата Гюлру, която повече от всичко искаше да сбъдне своята голяма детска мечта - да прилича на известната модна дизайнерка Гюлфем Сипахи, със сигурност е пленила и други зрители, а не само мен, но мен ме докосна по специален начин. Какво ли не правеше Гюлру, за да изглежда като "госпожицата", както я наричаше тя - пръскаше се с парфюма й, изпълняваше заповедите й, за да й се хареса, правеше нейните чупки, стойки, всичко, което й казваше Гюлфем. Дори се превърна в нейна уж помощница, но през цялото време Гюлфем я използваше единствено, за да я унижава. За Гюлфем Гюлру беше просто едно обикновено момиче - дъщерята на градинаря. Ненавиждаше баща й, ненавиждаше сестрите й, даже няколко пъти се опитваше да ги изхвърли от пристройката, като за това много й помагаше нейната прислужница Халиде. Едно обаче я спираше - брат й Джихан. Джихан е психично болно момче, а причината за неговата болест е именно Гюлфем. Като малка тя се опитва да удуши с възглавница Джихан, докато е още бебе, в следствие на което той остава с психични отклонения. Джихан чувства единствено Гюлру като своя близка, влюбен е в нея, не иска да живее без нея, което дразни Гюлфем. Дотук гледайки го, човек едва ли би открил посланието на сериала, но със следващите серии определено нещата станаха далеч по-сериозни. И Гюлфем, и Гюлру бяха влюбени до полуда в доктор Йомер, което обаче едва ли беше единствената причина за тяхната вражда. И защо Гюлру воюва с Гюлфем, след като тя винаги е била неин пример в живота? Именно Гюлфем и майката на Йомер - Джахиде, бяха хората, които станаха причина за смъртта на бащата на Гюлру - градинарят Салих. Именно това накара Гюлру коренно да се промени, да започне да търси възмездие, да се впусне във войната, от която може би ще е победител. Първата стъпка беше сватбата й с Джихан, и то пред очите на... Йомер, и то само 40 дни след смъртта на баща й. Гюлру стана Сипахи, каквато винаги е искала да бъде. Но да пропуснем тези подробности и да преминем към частите, които наистина оставиха огромен отпечатък у мен. Цялата идея на Гюлру да се омъжи за Джихан бе това да наследи фамилията, която цял живот е искала да има, както и да се нанесе в голямото имение, без да осъзнава, че ще нарани човека, когото е имала като свой брат. Гюлфем и Гюлру до такава степен се мразиха, че вече трудно можеха да се понасят. Гюлфем отдавна бе позната с трудния си характер, не напразно почти нямаше близки до себе си. По-късно се оказа, че Гюлфем е дъщеря на Халиде - жената, която цял живот е работила като нейна прислужница в дома й. Още по-неочакваното бе, че Гюлфем е дъщеря на Салих, т.е. на градинаря, което пък означава, че с Гюлру са сестри. Какво нещо е животът само - две жени, които се мразят, се оказват сестри! Гюлфем излезе дъщеря на човека, когото толкова много плюеше, мразеше, ненавиждаше, обиждаше... И оттук героинята на Джанан Ергюдер сякаш претърпя пълна метаморфоза. Тя разбра какво е да имаш сестри, какво е да имаш някого до себе си, какво е да има рамо, на което да можеш да се опреш, макар че сестрите на Гюлру мразеха Гюлфем заради многотоо й нападки и обиди към тях. А същевременно Гюлру стана пълно копие на Гюлфем, та даже и по-лошо. Да, тя стана Гюлру Сипахи - новата модна дизайнерка, за която всички говорят, да, тя забогатя, имаше всичко, за което някога е мечтала, но нямаше едно - любов и щастие. След редица интриги, които заплете, тя загуби сестрите си, близките си, всички я намразиха и не искаха да чуят за нея. Но гордостта на Гюлру бе по-голяма и по-важна от щастието й! Със сигурност много зрители не са очаквали подобен финал, а са очаквали сватба между Гюлру и Йомер, но нещата въобще не бяха такива. За мен "Войната на розите" е сериал, от който човек може да си извади много поуки, а най-същинската - че парите не са най-важното нещо на този свят. Какво са парите, след като нямаш любовта на семейството и приятелите си? Хубаво беше, че отново си спомних за този велик сериал, който приключи точно на време, с идеален брой епизоди, с идеална развръзка - неочаквана, но и много поучителна. А на финала една реплика наистина доста ме докосна - тази на Гюлфем, когато се сбогуваше с Гюлру в имението: "Ето, Гюлру, ти стана като мен, стана Гюлфем Сипахи! Сега е твой ред да разбереш какво е да бъдеш като мен!". И продължавам с удоволствие да си спомням за този сериал, който определено ще запомня като един от най-добрите, давани у нас. Бих го гледал и отново, и отново, без никога да ми омръзне. Препоръчвам го на тези, които не са го гледали - няма да съжалявате!

Вторият сериал, който най-много ме впечатли през изминалата година, е "Черна обич" (Kara Sevda). Признавам си, че от този сериал съм гледал много малко, гледал съм и откъси от него, но въпреки това успях да го опозная достатъчно, че да се превърне в един от сериалите, които най-много ме впечатлиха. Още преди да започне в Турция, исках да го гледам, имах някакво предчувствие, че сериалът ще бъде уникален. Точно така се и оказа. Изгледах около половин час от първия епизод, след като беше преведен, а след това преминах само към откъси и определени моменти. На няколко пъти ми се е случвало да гледам сериала на живо в сряда по StarTV, но не пълна серия. И до ден днешен също си пускам понякога епизода в сряда на живо. Сериалът наистина е уникален. Може би всеки би си казал, че е поредната любовна история, пълна с интриги, невъзможна любов и т,н. - все познати досега неща, но в този сериал са представени по един изключителен начин, който определено може да те накара да залепнеш пред екрана, да очакваш неочакваното. Много ми беше интересен моментът, в който Нихан скочи през терасата. С нетърпение очаквах следващата серия, въпреки че знаех, че няма как главната героиня да умре. Удивен съм и от играта на Неслихан Атагюл. Харесвам актрисата още от "Двете лица на Истанбул", а сега тук се справя още по-брилиантно с ролята си. Това момиче има огромен талант, невероятно пресъздава образа на Нихан. Бурак Йозчивит също ме изненадва, защото никога не съм очаквал, че той може да има такъв талант и да се справя без грешка с ролята, може би защото в друг сериал не съм го гледал. Много мога да изброявам за тази поредица, но думите не стигат, за да се опише, трябва да бъде гледана, за да се усети чувството. Не е случайно това, че "Черна обич" е толкова харесван от публиката, жъне успех след успех, а и рейтингите му са страхотни. Аз лично го очаквам в България по БТВ, която го е закупила, въпреки че много пъти съм бил на косъм да го започна с български субтитри, но засега съм изгледал само част от първи епизод. Знам, че накрая със сигурност доброто ще победи, а двамата главни герои - Нихан и Кемал, ще намерят път един към друг и любовта им ще възтържествува. 

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от рубриката "Гледна точка: зрител" за този сезон и тази година! Благодаря Ви, че през изминалите три месеца отдавахте внимание на мнението ми по най-актуалните и интересни теми от турски и българския ефир, и че споделяхте едновременно с това и своето! Ще се радвам да споделите в коментарите по-долу кои бяха Вашите любими сериали през 2016-а! Всички издания можете да си припомнете чрез архива на рубриките ни от тук!