"Двойно интервю" (40): Бурчин Терзиоулу и Илкер Калели

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 15 декември, днес приключва вторият сезон на рубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю", в
която всеки четвъртък публикувахме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното финално двадесето за сезона и четиридесето подред предстои да прочетете такова с една от най-емблематичните и легендарни двойки, а именно - Бурчин Терзиоулу и Илкер Калели от тоталния хит "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel) на KanalD! Преди това обаче нека се запознаем накратко с техните биографии! Бурчин е родена на 9 март 1980 г. в един от най-големите турски градове Истанбул. В момента е на 36 години, зодия риби. У нас е позната чрез ролите си в четири сериала - "Готова на всичко" (Aliye), "Ангелският остров" (Melekler Adasi), "Езел" (Ezel) и "Милост" (Merhamet), като обаче голямата популярност и у нас, и в Турция я споходи именно след тези във последните два. В момента се снима в криминална драма "Пойраз Карайел", която се излъчва по KanalD всяка сряда след 20.00 часа. Илкер пък е роден на 11 май 1984 г. също в Истанбул, Турция. В момента е на 32 години, зодия телец. У нас сме го гледали в две поредици - "Край или начало" (Son) и в "Тайни" (Kayip), като именно чрез тези си две роли печели голяма популярност. Участва и в закупената у нас мелодрама "Изгубеният град" (Kayip Sehir). В момента се снима в "Пойраз Карайел" (Poyraz Karayel), партнирайки си с Бурчин Терзиоулу. Само преди месец, на тазгодишните най-престижни телевизионни награди в южната ни съседка "Златна пеперуда" (Altin Kelebek) двамата спечелиха наградите за най-добър актьор и най-добра актриса за 2016 г.! Време е да започнем с интервюто!

Бурчин Терзиоулу:

Известна сте с бурния си начин на живот. Това не доскучава ли?

Въпросът Ви е абсурден. Именно защото животът ми е "бурен" и защото винаги ме изненадва, никога не ми е скучно. Голям принос за това имат всички мои много добри приятели, с които прекарвам голяма част от свободното си време, а и не само. Благодарение на тях винаги съм щастлива и не ми остава време да скучая. С тях и с най-близките си хора прекарвам празниците, с тях се храним заедно, с тях се шегуваме. Понякога сме дръзки, понякога палави, а друг път - зрели и сериозни. С такива приятели никога не можеш да седиш на едно място, постоянно нещо ти се случва. Не мога да си представя живота ми без тях и по друг начин!

Бяхте на всички първи страници на вестници и списания, когато се разведохте с Мурат Йълдъръм. Как се чувствахте тогава?

Обикновено посрещам всички новини, свързани с мен, в жълтата преса с насмешка и на шега. Въпреки че в действителност имаше развод, тогава тези т. нар. "журналисти" отново си позволиха да изкривят истината и да замесват мен и Мурат в скандали. Но както се казва - всяко чудо за три дни. Всичко доста бързо премина и медиите вече не писаха за развода ни. Ние, като хора от медийното пространство, трябва да се примирим с това, че ще пишат небивалици за нас и да ги приемаме с усмивка.

Как се променихте през изминалата една година?

Преживях изключително трудно загубата на майка ми. Това бе най-трудният период в живота ми, откакто се помня. Тогава не исках да се събуждам сутрин и да ставам от леглото, бях изпаднала в депресия, от която по чудо излязох. От тогава осъзнах, че всички лоши неща, които ни се случват, ни отварят изключително много нови възможности, от които трябва да се възползваме. Това събитие ме промени коренно - преди бях плаха и позволявах на хората лесно да ме нараняват, докато сега не съм такава - допускам малко хора до себе си и се предпазвам от това да ме нараняват. 

Как се отрази загубата на майка Ви на начина Ви на живот?

Не се отразила много на начина ми на живот. Както се казва, животът продължава! Загубих майка си, но не и всички останали свои близки роднини, не и семейството си, не и приятелите си! Те бяха неотлъчно до мен, подкрепяха ме в този труден за мен момент, обичаха ме както преди. Начинът ми на живот не е променен, той продължава да бъде както преди, промених се самата аз, вътрешно. 

Имате ли критерии за любовта?

Не бих казала. Аз, за разлика от доста други хора, никога не съм си представяла как би изглеждал и какъв би бил приятелят ми, както и каква ще бъде любовта ни. През всички години досега аз просто чаках тази емоция да дойде, за да разбера в действителност каква е! Защото когато човек очаква нещо, тогава той най-много се разочарова. Всяка една любов е различна, изживява се по различен начин, няма две еднакви връзки, нали?! Искам единствено любовта ми към този човек да бъде силна, непобедима и вечна!

Успяхте ли да останете приятели с тези, с които се разделихте досега?

Покрай всичките ми професионални ангажименти аз нямам възможност да се сприятелявам с нови хора, освен с тези, с които работя. Затова с хората, с които съм се разделила, съм нямала възможността да се сприятеля истински, а може би и защото сме приключвали любовните си взаимоотношения по-драматично. Мога обаче да им благодаря изключително много за всички моменти, които сме прекарали заедно и за това, че извървяхме заедно части от житейските си пътища!

В "Пойраз Карайел" играете ролята на мафиотска дъщеря. Разкажете ни повече за нея!

Айшегюл наистина е дъщеря на мафиот. Тя е лекар, кардиолог. Тя не знае за мръсните сделки, които върти баща ѝ, като ще остане шокирана, когато разбере истината! Тогава тя ще напусне семейството си, ще се отрече от всички свои близки, крили това в тайна от нея, ще се откаже от цялото си наследство и дори ще промени фамилията си, за да няма нищо общо с баща си. Израснала е с лъжи, като заради баща си не е научена да обича, което доста ѝ пречи. Когато няма на чие рамо да се подпре, тя ще се срещне с Пойраз - полицай, който ще я научи да живее истински и в който ще се влюби!

Пречи ли работата на личния Ви живот и на любовта?

Абсолютно не. Нито едното не бива да е за сметка на другото в този живот. Както всичко в този живот е равнопоставено и има баланс между доброто и злото, между деня и нощта, така и професионалния ни живот не бива да измества личния. Истински влюбените хора биха намерили време, в което да се любуват едни на други, винаги, независимо от обстоятелствата и от всичко останало!

В кои жанрове Ви се отдава да играете най-много?

Обичам да експериментирам и да пресъздавам различни образи в коренно различни истории. Еднакво много ми харесват както тежките драми, така и комедиите, романтичните проекти, а и криминалните. Всички са ми любими!

Трудно ли е в днешно време да си жена в Турция?

За повечето от младите и подрастващи момичета в нашата страна е трудно. Те са израснали в консервативни семейства, които мислят не като хора, а като чудовища. Така те възпитават момчетата, за които впоследствие младите жени се омъжват. Съвсем естествено, идва момент, когато мъжът иска да надделее и започва да упражнява насилие над жена си, по пример и подобие на своя баща. Това е ужасяващо и смятам, че е крайно време да спре! Не е нормално в 21 век да мислим като първобитни! Сигурна съм, че всъщност дори и те не са били такива! Да спрем това!

Илкер Калели:

Ролите Ви в сериалите "Изгубеният град", "Тайни" и "Пойраз Карайел" са коренно различни една от друга... 

Един актьор не трябва да си поставя граници и да си казва, че може да изиграе дадена роля, а друга не! Именно това е интересното на актьорската професия - да влизаш в коренно различни един от друг образи. В "Тайни", например, героят ми Фалко бе начело на престъпната група, отвлякла малкото момче, който бягаше от полицията, докато в "Пойраз Карайел" героят ми Пойраз е бивш полицейски служител... Каква ирония на съдбата! Когато им разказах за този свой нов персонаж, близките ми ме посъветваха да не приемам ролята, тъй като тя понякога доста лесно би ме направила нещастен. Аз въпреки това приех и не съжалявам за това!

След толкова различни роли, какъв сте в действителност?

Колкото и странно да звучи, все още не съм се опознал достатъчно, за да определя какъв човек съм. Още от малък си задавам този въпрос, но никога не получавах отговорът му. В един момент се отказах да го търся, като започнах да живея живота си такъв, какъвто е и да не си задавам въпроси, чиито отговори очевидно няма да намеря. Именно начинът, по който живеем своя живот, ни определя какви сме като хора. И тъй като ние не можем да бъдем свидетели на своите животи, биваме определяме от околните - понякога правилно, друг път - грешно.

Майка Ви е германка, а баща Ви - турчин. Отразиха ли се различните култури на детството и образованието Ви?

В началото ми беше наистина трудно да свикна с двете култури. Когато с майка ми ходехме на гости на роднините ни от Ван (турска местност), всичко ни беше много странно, най-вече на нея. Когато с баща ми ходехме при роднините ни от Германия, също не можехме да се отпуснем. Определено бях малко объркан, но бързо свикнах с това да живея едновременно по два коренно различни начина. Сега осъзнавам, че това изключително много ми помогна да пресъздам различните си роли, като благодаря на Господ, че съм се родил в точно това семейство! С образованието си съм нямал проблеми.

След сблъсъка на тези две култури, коя Ви допадна повече?

О, не мога да избера нито една от двете категорично! Ако трябва да бъда честен, ще кажа, че и в двата коренно различни начини на живот, култури, битове и традиции има неща, които ми харесват, и такива, които не ми. И двата ги обичам еднакво много!

Родителите Ви всъщност са разведени отдавна. Как приемате това?

Да, разведоха се, още когато бях дете. Бях само на тринадесет години, когато се разделиха и всеки пое по своя път. Първоначално живях заедно с майка ми, а след това - с баща ми. След няколко години обаче заживях самостоятелно, въпреки че бях все още младо момче, учещо в университета, което трябваше да съчетава лекциите с работата, за да може хем да учи, хем да се прехранва. Преживях доста екстремни ситуации, но с течение на времето, пораствайки, свикнах с този начин на живот. В един момент дори осъзнах, че самостоятелността ми ми носи доста плюсове и ми дава доста преднина спрямо останалите ми връстници. Прекрасно е човек да бъде независим!

Четири години сте живял в Лондон, хареса ли Ви?

Единственото нещо, за което мислех в този период от своя живот, бе как да свържа двата края и да има какво да сложа в устата си, за да се наям. Тогава нищо друго не ме интересуваше. За съжаление, нямах време да опозная този град и културата и традициите на англичаните, няма как да отговоря на въпроса Ви?

Бихте ли искали тогава някой ден да се върнете в Лондон и да го преоткриете?

Уви, ако не е свързано с професионален ангажимент, не мисля да се завърна в този град, тъй като не пазя много добри спомени от пребиваването си там и душевното състояние, в което бях. Не искам да се връщам към миналото!

Имате ли някакви планове за бъдещето?

Не, не, както споменах преди малко - живея живота такъв, какъвто съдбата ми го поднесе, т. е. очаквам всичко!

Вашият герой в "Пойраз Карайел" е бивш полицейски служител, който се влюбва в дъщерята на мафиот, когото преследва от години...

Да, така е! Героите ни са повече от различни един от друг. Но въпреки всичките различия и пречки, за любовта няма граници и пречки и тя ще се роди напълно неочаквано и изненадващо! Ако в живота чакаме любов според нашите очаквания, никога няма да я намерим. Всъщност невъзможната любов е най-възможна, тя е най-истинска и силна, именно защото се борим за нея и така се привързваме още повече един към друг!

Разкажете ни повече за Вашия герой Пойраз?

О, изключително интересен, колоритен и впечатляващ образ е! Невероятен човек, който с удоволствие пресъздавам! Когато все още снимахме девета серия, аз все още не можех да го разнищя и да го опозная. Всъщност и в момента е така, но явно вече свикнах с тази негова неизвестност и не ми прави впечатление!

Героят Ви е баща на момче, което възпитава. Справяте ли се с тази своя нова задача?

Разбира се, нямам друг избор! Беше ми трудно да се сработим с малкия ми колега, но, за щастие, успяхме! Преди да започнат снимките се посъветвах с моя баща за това как да подходя към него, така че той наистина да се почувства като мой син. Все още не съм баща в реалния живот и, уви, няма как чрез собствения си инстинкт да се справя с това предизвикателство.

А искате ли да станете баща?

Смятам, че все още ми е рано да създавам семейство и деца. Далеч съм от тази идея. Все още животът е пред мен!

_____________________________________________________________________________________________

Това беше всичко от рубриката ни "Двойно интервю" за тази година и този сезон! Благодарим Ви, че от началото на месец август т. г. досега, средата на декември, отново бяхте с нас всеки четвъртък и се запознавахте с историите на още и още изключително талантливи Ваши любимци! Припомнете си всички двойни интервюта - и от първи, и от втори сезон, чрез архива на рубриките ни от тук!