"Двойно интервю" (31): Лейля Лидия Туутлу и Фуркан Андъч

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 13 октомври, днес продължава вторият сезон на рубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю", в
която всеки четвъртък публикуваме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното единадесето за сезона и тридесет и първо подред предстои да прочетете такова с една от най-свежите екранни двойки, а именно - Лейля Лидия Туутлу и Фуркан Андъч от "Сладко отмъщение" (Tatli Intikam), излъчващ се всяка съботна вечер по KanalD!





Лейля Лидия Туутлу:
Можете ли да ни разкажете за "Delibal" и за ролята на Фюсун, която пресъздавате във филма?
Фюсун е идеалистка и учи социология. Привърженик на републиката, по-малката от двете сестри в семейство от средната класа. Целта в живота й е да завърши училище с отличие. От една страна, след като приключи училище, преподава английски език на социално слаби, а от друга - работи в кафене, за да си изкарва джобни пари. Толкова е заета, че няма гадже дори. Баръш е първата й любов. С тази връзка открива и опознава себе си. За първи път започва да си задава въпроси за живота си и се противопоставя на семейството си. Съзрява. С този мъж прави лудости, които не е правила досега, но от друга страна чувствата, които не може да опише, я плашат.

Познавахте ли се преди това с Чаатай Улусой? Как постигнахте синхрон помежду си?
Не се познавахме, но мисля че постигнахме добър синхрон.

От това, което видяхме в трейлъра на филма, Улусой пресъздава ролята на човек с маниакална депресия. Как се подготвихте за ролята си?
Другото име на болестта е биполярно разстройство. Тоест екстремни промени в настроението. Много често пациентът не разбира за състоянието си и това затруднява положението. След като се договорихме за филма и преди да започна да създавам образа в главата си, детайлно проучих болестта. Опитах се да прочета много от написаното по темата за това как се отразяват на пациента както нещата, които сам е създал, така и хората, с които контактува. След това чрез разбирането на душевното състояние на Баръш, се опитах да реша как да пресъздам промените във Фюсун.

Споделихте, че сериалът "Karadayı", който вие наричате „Моята школа“, е хубав опит за Вас. Какво мислите, че най-много допринесе за това?
"Karadayı" е първият ми дългосрочен проект. Работех с големи имена. Наистина бяхме като едно семейство и мисля, че и зрителят усети това.От гледна точка на актьорското майсторство беше един добър опит и ми даде много. Ако отново получа предложение за такъв проект, с радост ще играя.

Можете ли да разкажете за ролята си на Из в "Kiralık Aşk"?
Из е бившето гадже на Йомер. Казвайки бивше гадже, това е първата любов на Йомер, в миналото му заема важно и специално място. Планират заедно да учат в университет в чужбина, но след като губи майка си и баща си, Йомер решава да остане. Из не променя решението си и заминава за Италия, за да учи история на изкуството. Години по-късно Из се появява изненадващо на среща със съучениците от лицея.

Според Вас с какво се различавате от другите актьори на вашата възраст?
Разбира се, че има успешни актьори на моята възраст. Смятам, че съм смела. Не се страхувам от промените. Мога да пробвам нови, различни роли.

Кой беше комплиментът, който получихте и харесахте във връзка с професията си?
"Можеш да се справиш с всяка роля" – тези коментари ме правят невероятно щастлива и ме мотивират.

Имахме шанса да чуем заедно "Lovefool", която изпълнявате в "Delibal". Как музиката влезе в живота Ви и какво място заема тя сега в него?
Няколко години учих в Консерваторията, но после се отказах. Когато съм сама в къщи, пея песни като всеки друг. Обичам да слушам музика. Музиката е нещо, от което никога не бих се отказала. Винаги казвам: „Ако не бях станал актриса, щях да се занимавам с музика“. Да пея на сцена ми е хоби. Ако имам време занапред, ще отделям такова и за това. Но нямам амбиция в тази насока. Само обичам - толкова. Във филма също пях и за мен беше голямо удоволствие.

Предимно каква музика слушате в къщи?
Специално в къщи обичам бавните парчета, като Pink Martini. Напоследък слушам Postmodern Jukebox.


Фуркан Андъч:
“Сладко отмъщение” стартира много добре и набира скорост. Какво искате да кажете по този въпрос?
“Сладко отмъщение” е една много хубава история. Един от най-хубавите проекти, в които съм участвал досега. Освен връзката “жена-мъж” със забавен език се разказва и за приятелски и семейни отношения.

Този сезон се наблюдава възход на романтичните комедии. Какво отличава вашия сериал от другите?
Нашият има най-забавната история за отмъщение от всички показани до този момент в турската телевизия. С Лейля (Лейля Лидия Туутлу) създадохме една различна атмосфера. И историята на тях двамата, техните приятели и семейства задоволява различни зрителски вкусове. И аз като гледам сериала се забавлявам.

Как се подготвихте за ролята на Синан? В края на краищата, той е шеф-готвач и голяма част от сцените се снимат в кухня.
Преди да започнат снимките, работих с учител по актьорско майсторство. Освен това взимах уроци по сладкарство и световна кухня от един много добър мастър-шеф. Защото когато става въпрос за тясна специалност на героя, таланта остава на заден план. След като понаучих някои неща и се въодушевих и започнах да прекарвам повече време в кухнята. Може да се каже, че заради ролята направих и малко кулинарен стаж. В продължение на 20 дни дишах аромата на храна. (смее се)

Кулинарните уроци затрудниха ли те?
Ако ще пресъздаваш такъв персонаж, трябва да започнеш от основното. И аз така направих. Старах се да науча работата и на готвача, и на мияча на чинии, и на сервитьора. Имам пропуски все още в рязането, ама съм непохватен.

Защо? Да не би на сета да сте имали злополука в кухнята?
Случват се такива неща. Имаше напрегната сцена, трябваше да оставя ножа на земята. Оставих го точно каквото трябва, но сложих и пръста си отгоре. Трябваше да спрем снимките, защото кървенето не спираше. Раната беше толкова дълбока, че трябваше да се превърже. Още стои белега. Остава ми като спомен от “Сладко отмъщение”

Преди малко казахте, че сте вършили всякаква кухненска работа. Михте ли и чинии?
Разбира се. По време на обучението, за да навляза по-добре в работата, помолих шефа да ми позволи да опитам от всичко. Мих чинии, освен това чистих. Първо като казах, че искам да чистя, ме изгледаха странно. Но после като казах: накарайте ме да чистя и ми връчиха парцала, мих пода.

Научихте ли се да готвите?
Да. Докато се приготвяха тортите за промото на сериала, и аз направих една-две торти. Дори украсата им е мое дело. Направих снимки, но съм ги скрил.

Какви са отношенията Ви с Лейля Лидия Туутлу? Постигнахте ли хармония на сета?
Ще го приемете за клише, ако кажа много добри. Но това не е похвала за партньорката, а самата истина. Лейля е много позитивен и разбран човек. И аз не съм труден човек. Като се запознахме ни трябваха 20 минути, за да изпитаме топлота един към друг. Намерихме различна химия един в друг.

В миналото Танкут, сега Синан, в реалността Фуркан… С кого имате повече общо?
Да, въпреки че са един и същи човек, двамата са отделни характери. В сериала ни Танкут е губещата страна, а Синан печелившата. Танкут е наивен, обикновен, пасивен и несигурен. Аз се различавам от него по това, че никога не съм бил несигурен. Синан е малко хладен, аз съм един темпераментен човек. Колкото и да съм изморен, винаги намирам начин да не падам духом. Синан още носи болката от сърдечната рана в миналото. Аз не бих се задълбочавал в събития, които са отминали. Като Фуркан мога да кажа, че съм по средата между двата характера.

Истина е, че заради “Сладко отмъщение” популярността Ви нарасна. Какви отзиви получавате от зрителите и феновете?
Още не съм съвсем наясно. Защото заради умората почти не съм излизал. И не ползвам социалните мрежи често, както преди. Но доколкото имам информация, отзивите са много положителни.

Това темпо как се отрази на социалния Ви живот?
Нямам време за себе си, а какво остава за социален живот. Не бях виждал майка си със седмици. Обърнах се на “Survivor” (смее се). Като намеря малко време, се опитвам да се видя със семейството и приятелите си.

Студентските години на Танкут са били много неспокойни. Вашите какви бяха?
Много забавни. Все още съм студент в Yeditepe Üniversitesi. Преди това учих в два други университета. В Украйна учих Икономика, в Bilgi Üniversitesi учих Радио и телевизия… В момента в Yeditepe уча Визуални комуникации. Сега ще се записвам в друг университет. За 4 години – 4 университета. Дано! (смее се)

Героят, когото пресъздаваш, е изживял голяма травма в студентските си години заради момичето, в което е бил влюбен. И заради това се е заклел да отмъсти. Ако Вие попаднете в подобно положение, бихте ли отмъщавали?
Мен любовта не може да ме поведе към отмъщение. Не изпитвам омраза и не търся отмъщение.

Значи, ако някой направи нещо, го изтривате?
Никога не мога да приема лъжата. Ако някой ме излъже, след това този човек за мен става абсолютно непознат, все едно никога не е бил в живота ми. Искам да кажа, че го изтривам и от спомените си, без да остане следа. Майка ми казва: “Ти много трудно се ядосваш, но когато се ядосаш, не искам да стоя до теб.” Когато изтрия някого, наистина го изтривам. Ако не искаш да се измъчваш, това е най-доброто решение.

Значи преди сте изживявали такова нещо?
Да, може да се е случвало. Казвам “случвало”, защото след като съм го изтрил, не го споменавам. И на никого не давам втори шанс.

Преди няколко години в едно интервю сте казал: “Актьорството не е разумна работа.” Все още ли мислиш така?
Да, правилно съм го казал. Помисли само, в своето тяло си, но играеш живота на някой друг. Чувстваш неговото щастие, неговата болка. Например сега 6 дни в седмицата живея като Синан. Не е лесно. Въпреки това много обичам работата си.

Ако не бяхте станали актьор, какъв щяхте бъдете?
Баскетболист. Беше ми мечта, но за съжаление не вървеше заедно с университета.

Популярност, високи приходи, широки социални контакти… Много ли се промени животът Ви?

Аз не съм човек, който може да се промени заради подобни неща. Приятелите ми не гледат на мен като на известна личност, не се отнасят към мен по този начин. Докато вървим по улицата, не казват: “Този човек вече е известен, няма да се шегуваме с него.” Не съм се потопил в цветния живот, за който говориш, защото близките ми продължават да се държат с мен по същия начин, по който са се държали, когато бях момчето, което играе баскетбол в гимназията.

ИЗТОЧНИК: https://cagatayulusoysite.wordpress.com/
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото дванадесето за сезона и тридесето и второ подред двойно интервю следващия четвъртък,  20 октомври. Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните двойни интервюта чрез архива на рубриките ни от тук! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ОЧАКВАМЕ И ВАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА КОМЕНТАРИ!