"Двойно интервю" (30): Чаатай Улусой и Арас Булут Ийнемли
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 6 октомври, днес продължава вторият сезон на рубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю",
в която всеки четвъртък публикуваме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното десето за сезона и юбилейно тридесето подред предстои да прочетете за първи път двойно интервю с двама актьори, които отскоро пресъздават най-харесваната и обсъждана двойка-братя в сериал, а именно - Чаатай Улусой и Арас Булут Ийнемли от хита "Отвътре" (Icerde)! Преди това обаче нека се запознаем с техните биографии!
Чаатай Улусой е роден на 23 септември 1990 в Истанбул, Турция. В момента е на 26 години, зодия везни. Баща му е имигрант от България, а майка му е от Босна. Има по-малък брат. От ранна възраст тренира активно баскетбол и плуване. След завършване на средно образование е приет в Истанбулския университет, където изучава ландшафна архитектура във факултета по Горско стопанство. През 2010 г. печели конкурса "Най-добър модел на Турция" и още същата вечер получава предложение за главна мъжка роля в сериала "Огледален свят" (Adını Feriha Koydum) (2011 – 2012). Така започва кариерата му в киното и телевизията. За да отговори на предизвикателствата, Чаатай започва да развива таланта си, като посещава уроци по актьорско майсторство при различни квалифицирани преподаватели. Паралелно със снимките в сериала "Огледален свят", където Чаатай Улусой изгражда образа на Емир Сарафоолу, той прави и първата си роля в киното. През 2011 г. изпълнява поддържаща роля като лейтенант Ахмет Онур в игралния филм "Anadolu Kartalları" ("Анадолски орли"). Сериалът "Огледален свят" има два много успешни сезона и режисьорите канят Чаатай за трети с ново заглавие "Пътят на Емир", но снимките спират през 2012, защото рейтингът на сериала не е толкова висок, колкото се е очаквало първоначално. След партньорството му с Хазал Кая в първите два сезона, в третия играе заедно с Гизем Караджа, но публиката така и не я харесва. Заедно с нея, както и с редица други актьори от същия сериал, Чаатай е обвинен в употреба на упойващи вещества по време на купон, започва съдебен процес, който приключва след две години с оправдателна присъда за актьора. През септември 2013 г. той започва снимки в сериала "Medcezir" ("Прилив и отлив") на продуцентска къща Ay Yapım, римейк на американския сериал "The O.C." ("Кварталът на богатите"), където е в ролята на Яман Копер и си партнира с актрисата Серенай Саръкая. Тази роля носи на Чаатай Улусой признанието "Най-добър актьор" за 2015 г. и той получава наградата "Златна пеперуда", най-високото отличие на турското кино. През лятото на 2015 г. Чаатай се снима в игралния филм "Delibal" ("Див мед") заедно с актрисата Лейла Лидия Туутлу. От септември т. г. участва в новия телевизионен сериал "Içerde" ("Отътре"), в който актьорът е в ролята на смел полицейски служител под прикритие.
Арас Булут Ийнемли е роден на 25 август 1990 г. в Истанбул, Турция. В момента е на 26 години, зодия дева. Започва да се занимава активно с актьорската професия от 2010 г. насам, когато е едва на 20 години, а първата му голяма роля, след която всъщност придобива огромна популярност, е тази на Мете във семейната драма №1 след "Листопад" "Времето лети" (Öyle Bir Geçer Zaman ki). Преди това обаче, година по-рано през 2009 г. взима епизодична роля в най-успешната турска криминална драма с цели 10 сезона към момента "Опасни улици" (Arka Sokaklar), в оригинален епизод №122. През 2013 г., веднага след края на "Времето лети", Арас получава роля в най-успешната турска историческа поредица "Великолепният век" (Muhteşem Yüzyıl), в който изиграва една от второстепенните роли, тази на един от синовете на Хюррем Султан, принц Баязид в последния 4 сезон. През 2011 г. получава признание за най-добра поддържаща роля за тази на Мете във "Времето лети", на "Телевизионни награди Анталия". През изминалата 2015-а се снима в провалилия се проект "Марал" (Maral), в който си партнираше с мега-звездата Хазал Кая. В момента вдъхва живот на най-новия си персонаж Мерт в новата криминална поредица "Отвътре" (Icerde).
Арас: Започва новият ни сериал, какво си мислиш? Как се чувстваш?
Чаатай: Първо, много благодаря, че участвам в това предаване.
Арас: Моля Ви, няма за какво, г-н Чаатай. (смеят се)
Чаатай: Разбира се, че съм развълнуван. Още като прочетох сценария за първи път и като прочетох същността на героя ми Сарп, видях, че е много прецизен и изпълнен с чувства. Най-много ме въодушеви това, че въпреки болките и трудностите, които е преживял, Сарп е силен, решителен и здраво стъпил на земята. Запитах се: "Как след всичко преживяно остана толкова свестен и добър?" Всички характери са много дълбоки, имат свое място и цел и много силна история. Харесах героя и започнах да задавам въпроси.
Арас: След завръщането си от Америка веднага започна да се готвиш за ролята. Какво направи, за да се подготвиш?
Чаатай: Всъщност подготовката започна преди 5-6 месеца. Докато бях в Америка взех кратки уроци, за да се ориентирам в ролята. Промених си визията, подстригах си косата. Знаеш, че двамата с теб взехме уроци по стрелба и ръкопашен бой. (смее се)
Арас: Много добри учители имахме, наистина много весело време беше.
Чаатай: От тук искам да поздравя нашият учител Четин Саръкартал, много ни помогна.
Арас: Наистина е така. Аз искам да споделя нещо от уроците ни по стрелба. Един ден отидохме на стрелбището. Аз за първи път взимам оръжие в ръка. Учителят ни беше много добър. Изведнъж гледам ти‚ „бум, бум“, уцелваш 12-ката от раз! Казах си „Боже, Боже! Какво прави това момче?“ Ама мисля, че ти имаш някакво минало, опитен си в стрелбата.
Чаатай: Аз от 14-годишен ходя да стрелям на полигон, за това ръката ми е свикнала.
Арас: После и мен ме научи. Учителю!
Чаатай: Ама и ти си много добър. Може досега да не си ползвал оръжие, но пресъздаде много различни образи. А какво те привлече в Мерт?
Арас: Мерт е много самотен човек. Израснал е без обич. Като много малък е бил отвлечен, бил е принуден да проси. Да не издаваме историята, но се съсредоточих върху въпроса: "как намираш мотивация, ако си израснал без обич?" Стана ми много интересно. Какво е изживял като са го отвлекли, докато е просил по улиците... Как е превъзмогнал това... Тези неща исках да разбера. Мерт води постоянна битка със самотата. Надсмива се на всичко, защото е живял труден живот и ако гледа назад, няма да може да изплува. Казват, че смехът е едно от най-успокояващите неща. Мерт се справя със ситуациите с насмешка.
Чаатай: Това му е механизма за защита, наистина.
Арас: Разбира се. Това е маска. Мерт има голяма рана и всячески се опитва да я затвори. Понеже не познава обичта, казва „Човек и без това се ражда сам“. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в образа му. Има голямо умение да оцелява. За това понякога може и да измами. Всички характери за изградени в дълбочина, историите им имат изненадващо и вълнуващо развитие. Помниш ли когато дойде сценария на 3-та серия, всички попитахме: "Няма ли да има 4-та серия? Кога ще дойде сценария?"
Чаатай: Важно е това, че Мерт израства без любов. Всички сме били деца, опитвали сме се да се докажем, „И аз съм тук, вижте ме“… Но при децата, израснали с липса на обич, желанието да се доказват е по-силно. Понеже се опасяват, че тези липса е очевидна за околните, се появява желание да се самодоказват. И Мерт винаги се стреми да се докаже. Сарп е пълна противоположност – получил е цялата майчина обич, научил се е да се опира на майчината любов. Видял е какво е любов и вярва в нея. Заедно с майка му се се борили. Затова и той не изпитва потребност да се доказва на света. Той е идеалист, решителен. Върви със сигурни крачки към целите си. И довършва всичко до край.
Чаатай: Какво беше твоето детство?
Арас: Аз бях много послушен. Майка ми работеше, сестра ми ми беше като втора майка. До 8-9-годишен ме е гледала тя. Например ми казва: „Не излизай никъде, чакай тук“ и аз стоя и чакам. Дори и като се върне, аз пак съм си седял и съм чакал. Сестра ми още ми се подиграва за това… (смее се)
Арас: Ти непослушен ли беше?
Чаатай: Да, бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща. (смее се). По време на началното училище не признавах граници. И тази хиперактивност беше причината от малък да започна да се занимавам със спорт. На 7-8 години започнах да се занимавам с баскетбол. Изразходвах много енергия и като се прибирах, вкъщи нямах сили. 7-8 години едновременно ходех на баскетбол и на плуване. Баскетбола не съм го изоставил, още се занимавам.
Арас: Спорта със сигурност прави човека щастлив.
Чаатай: Прави човека по-спокоен. Подготвя го за живота. Примерно в бойните спортове трябва за най-кратко време да направиш най-добрия ход. Според мен това е много важно от гледна точка на живота и при взимането на решения.
Чаатай: В сериала играем двама братя. Какви са отношенията ти с реалния ти брат?
Арас: Аз имам и брат и сестра. Брат ми е с 11 години по-голям, а сестра ми с 15. Нямам по-малък брат, но имам племенници. Разбира се с такава разлика във възрастта, растеш малко по-зрял. Нали има един тест за доверие – затваряш си очите и се оставяш да падаш назад? Според мен да имаш по-голям брат или сестра прилича на това. Може да си затвориш очите и да се оставиш на тях.
Арас: И ти имаш брат, нали?
Чаатай: Имам по-малък брат, на 17 години е. Тази година отиде да учи в Лондон. Да си по-голям брат е голяма отговорност, който има братче знае. Имаме разлика от 8 години, нещо като ранно бащинство е за мен. Да поемеш всичките отговорности около него, първите вълнения… „Аз ще му сменям пелените, ще го приспивам … “ И според мен, както каза ти, братството е доверие, сигурност. Да знаеш, че има някой, който стои плътно зад теб, че неговото щастие е над твоите тревоги. Много е ценно.
Арас: Каза „нещо като ранно бащинство“, много хубаво казано.
Чаатай: Наистина така го усещам…
Чаатай: Сестра ти много се е грижила за теб. Кои са другите важни жени в живота ти?
Арас: Е, разбира се майка ми. Красивите ни майки, които полагат най-големи грижи за нас. Те са тези, които винаги са до нас – в болките и радостите ни. Нали казват: „Половината от света са жените, другата половина са родените от жени.“ Ако са ни оставили сами, нямало е да минем отвъд лова на животни. Големите ми братовчедки, съседките, скъпите ми жени, с които съм работил, от всички тях постоянно научвам по нещо. А ако имаме любима жена, ето тя може да оцвети живота ни с всичките цветове на света.
Арас: Доколкото те познавам и ти отдаваш голямо значение на духовното. Има ли нещо, което си повтаряш винаги, което винаги звучи в главата ти?
Чаатай: Искам до края да върша работата си, без да губя уважението си към нея и ентусиазма си. И често си го напомням.
Арас: Дано винаги да намираме мотивация, да съхраним енергията си и да работим с удоволствие. И аз например вярвам в силата на това изречение: „Винаги има надежда!“ Много неща се случват в живота – успехи, неуспехи; хубаво, лошо, но надежда винаги има. Затова винаги си повтарям: „Гледай си пътя, мотивирай се, търси нещата, които те правят щастлив, стой далеч от стреса.“ Казвам си също да следвам добрите примери. И сега се наслаждавам на работата с хубави хора, с майстори в нашата професия, които си вършат работата много добре.
Чаатай: Наистина е като в университет (смее се)
Арас: Какво чувстваш, братле? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… Хората, с които играем, са златни имена…
Чаатай: Вече си говорихме за това, на първите сцени си казваш: „Какво ще правим?“… Трепериш, не можеш да се вземеш в ръце… Имена на доайени. Да играя с батко Четин е голяма чест. Има много неща, които да научим от него. От един месец снимаме, наблюдавам всяко негово движение. И по време на снимките, и извън тях… Гледам и си казвам: „Какво прави?“…
Арас: Това е наистина нещо безценно… Батко Четин, който сме гледали на екрана, с който сме израснали, сега играем с него. Казва например „Арасчо, как си?“, „Чааатайчо, здравей!“. Името ти знае, братле, това е толкова ценно… Както каза, това е чест.
Чаатай: Късметлии сме, наистина. Дано така да продължава.
Чаатай: Ти наистина си човек отдаден на работата си. Влагаш всички усилия и сърцето си в нея. Какви са бъдещите ти цели? Имаш ли мечти за след 5 или 10 години?
Арас: Слава Богу, участваме в много хубави проекти. Работим с хубави хора, с добри екипи. Нямам точен отговор като „След 10 години искам да се видя ето там“, но искам да участвам в международен проект. Според мен е много хубаво да мечтаеш, прекрасна мотивация е. Защото ако можеш да мечтаеш, можеш да го направиш.
Арас: Какви са твоите мечти?
Чаатай: Сега например, гледам 10 години назад, в училище… Ако кажеш: „Как изглежда оттам сегашния момент?“, всъщност, никак не изглеждаше (смее се.) Не съм мечтал да работя това. Защото през ум не ми е минавало да бъда актьор. Ето защо наистина не знам какво ще правя след 10 години, но и аз вярвам в силата на това да мечтаеш. Ще направим най-доброто, което зависи от нас.
Арас: Ти например искаш ли да участваш в международен проект?
Чаатай: Разбира се, че искам, считам себе си за гражданин на света, знаем при какви условия се работи там. Защо да не стане? Защо и някои от нас да не станат световно известни? Това не са невъзможни неща.
Арас: Коя е повратната точка в твоя живот?
Чаатай: Всеки човек има повратна точка. Според мен, всяко взето решение, всяко решение за ново начало, е една повратна точка. Моята повратната точка, оказала най-голямо влияние, е решението ми да участвам в конкурса Best Model of Turkey. Оттам тръгна продължението. И с плановете ми за кариерата е така – важните решения, които съм взел. Ако избереш друг проект, вместо този, които си избрал, може и да се случи нещо съвсем различно.
Арас: И моята е интересна. Докато учех авиационно инженерство, играех в реклами. Режисьорът на „Времето лети“ ме видял в една и ме извика на прослушване. Отидох на срещата и се получи!
Чаатай: Добре, че е станало така.
Арас: Да, наистина. И това е моята повратна точка.
Чаатай: Добре, сега ще ти задам един напълно репортерски въпрос, имаш ли някаква отличителна черта, която хората не знаят? И на мен ми е интересно…
Арас: (смее се.) Обикновено пиша с дясната ръка, но баскетбол, бокс играя с лявата. Лявата ми е добра. Например, левият ми удар е по-мощен. Добре ли е, зле ли е – не знам, но имам ето такава особеност.
Арас: Каква е твоята отличителна черта, която не знаем?
Чаатай: Всъщност имам една особеност, която напоследък забелязах, много обичам да стоя на тъмно. Осъзнах, че всички решения, които съм взел във връзка с живота и кариерата си, всичките си планове за бъдещето съм направил, стоейки на тъмно. Странно, но на тъмно мисля по-добре. Светлината, която блести, се вижда по-ясно, когато си на тъмно, в тъмнината и аз по-ясно виждам светлината вътре в мен, показваща ми пътя.
Арас: Харесва ли ти да пазаруваш? Ти си мъж, които се облича добре, следиш отблизо модата.
Чаатай: Имаме си свои собствени методи. (смее се.) Все пак работата ни е видима, опитвам се да следя модата, тъй като погледите са винаги върху нас, като на витрина сме… Искаме или не, длъжни сме да следим модата, длъжни сме да познаваме тенденциите. Когато имам възможност, преглеждам списанията.
Арас: Например, ти създаде свой собствен тренд, аз нямам такъв.
Чаатай: Всъщност обличам това, което ми харесва, в което се чувствам по-удобно. Не се опитвам да съм различен, а да се обличам така, както се чувствам по-удобно. И не трябва във всяко нещо да търсим: „Какво ще си помисли отсрещната страна?“.
Арас: И аз съм такъв. Харесвам израза: „Ако ти смяташ, че ти отива и другите ще смятат, че ти отива“ и мисля, че е така. Всъщност, важното по въпроса с облеклото е да се чувстваш добре.
Арас: Хареса ли ти да правиш репортаж?
Чаатай: Когато се срещаме с журналисти и правим репортажи, искаме или не слагаме предпазен щит. Но после забелязах, че си бил ти, ти си бил (смее се). Малко се успокоих.
Арас: В началото започнахме малко напрегнато, не знаехме какво ще кажем. Опитахме нещо интересно, изпитахме голямо удоволствие. Според мен, беше сладко и искрено.
Чаатай: И на нас ще ни остане спомен, за пръв път правим нещо такова. Надявам се, че ще се чете с удоволствие.
Арас: Харесва ли ти музиката? В „Див мед“ например, свиреше на барабани.
Чаатай: Барабаните бяха инструмент, които много исках, благодарение на филма се научих. Трябва да отделям време за барабаните, но докато свиря невероятно много се освобождавам от стреса. Сам се научих да свиря на китара. Добър слушател на музика съм. Винаги слушам музика, докато започвам деня.
Арас: А аз докато работя върху всяка роля, намирам песни. И за този герой намерих песни, които да съответстват на вътрешния му ритъм, направих си списък. Слушам ги, преди да влезна на някоя сцена. И аз много харесвам музиката, дрънкам на китара.
Чаатай: Да посвирим заедно на китара и барабани някой ден …
Арас: Да го направим, наистина.
Арас: Добре, харесват ли ти социалните мрежи?
Чаатай: Не ги използвам много. Още не мога да свикна. Специално по време на сериал влизам, за да анализирам емоциите на хората, да премеря пулса, чета коментарите. Благодаря им, добре, че ги има, пишат много хубави неща…
Чаатай: Ти обичаш ли ги?
Арас: Обичам да споделям снимки в Инстаграм, следвам други потребители. Изобщо не харесвам Twitter обаче.
ИЗТОЧНИК: https://cagatayulusoysite.wordpress.com/
_________________________________________________________________________________
в която всеки четвъртък публикуваме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното десето за сезона и юбилейно тридесето подред предстои да прочетете за първи път двойно интервю с двама актьори, които отскоро пресъздават най-харесваната и обсъждана двойка-братя в сериал, а именно - Чаатай Улусой и Арас Булут Ийнемли от хита "Отвътре" (Icerde)! Преди това обаче нека се запознаем с техните биографии!
Чаатай Улусой е роден на 23 септември 1990 в Истанбул, Турция. В момента е на 26 години, зодия везни. Баща му е имигрант от България, а майка му е от Босна. Има по-малък брат. От ранна възраст тренира активно баскетбол и плуване. След завършване на средно образование е приет в Истанбулския университет, където изучава ландшафна архитектура във факултета по Горско стопанство. През 2010 г. печели конкурса "Най-добър модел на Турция" и още същата вечер получава предложение за главна мъжка роля в сериала "Огледален свят" (Adını Feriha Koydum) (2011 – 2012). Така започва кариерата му в киното и телевизията. За да отговори на предизвикателствата, Чаатай започва да развива таланта си, като посещава уроци по актьорско майсторство при различни квалифицирани преподаватели. Паралелно със снимките в сериала "Огледален свят", където Чаатай Улусой изгражда образа на Емир Сарафоолу, той прави и първата си роля в киното. През 2011 г. изпълнява поддържаща роля като лейтенант Ахмет Онур в игралния филм "Anadolu Kartalları" ("Анадолски орли"). Сериалът "Огледален свят" има два много успешни сезона и режисьорите канят Чаатай за трети с ново заглавие "Пътят на Емир", но снимките спират през 2012, защото рейтингът на сериала не е толкова висок, колкото се е очаквало първоначално. След партньорството му с Хазал Кая в първите два сезона, в третия играе заедно с Гизем Караджа, но публиката така и не я харесва. Заедно с нея, както и с редица други актьори от същия сериал, Чаатай е обвинен в употреба на упойващи вещества по време на купон, започва съдебен процес, който приключва след две години с оправдателна присъда за актьора. През септември 2013 г. той започва снимки в сериала "Medcezir" ("Прилив и отлив") на продуцентска къща Ay Yapım, римейк на американския сериал "The O.C." ("Кварталът на богатите"), където е в ролята на Яман Копер и си партнира с актрисата Серенай Саръкая. Тази роля носи на Чаатай Улусой признанието "Най-добър актьор" за 2015 г. и той получава наградата "Златна пеперуда", най-високото отличие на турското кино. През лятото на 2015 г. Чаатай се снима в игралния филм "Delibal" ("Див мед") заедно с актрисата Лейла Лидия Туутлу. От септември т. г. участва в новия телевизионен сериал "Içerde" ("Отътре"), в който актьорът е в ролята на смел полицейски служител под прикритие.
Арас Булут Ийнемли е роден на 25 август 1990 г. в Истанбул, Турция. В момента е на 26 години, зодия дева. Започва да се занимава активно с актьорската професия от 2010 г. насам, когато е едва на 20 години, а първата му голяма роля, след която всъщност придобива огромна популярност, е тази на Мете във семейната драма №1 след "Листопад" "Времето лети" (Öyle Bir Geçer Zaman ki). Преди това обаче, година по-рано през 2009 г. взима епизодична роля в най-успешната турска криминална драма с цели 10 сезона към момента "Опасни улици" (Arka Sokaklar), в оригинален епизод №122. През 2013 г., веднага след края на "Времето лети", Арас получава роля в най-успешната турска историческа поредица "Великолепният век" (Muhteşem Yüzyıl), в който изиграва една от второстепенните роли, тази на един от синовете на Хюррем Султан, принц Баязид в последния 4 сезон. През 2011 г. получава признание за най-добра поддържаща роля за тази на Мете във "Времето лети", на "Телевизионни награди Анталия". През изминалата 2015-а се снима в провалилия се проект "Марал" (Maral), в който си партнираше с мега-звездата Хазал Кая. В момента вдъхва живот на най-новия си персонаж Мерт в новата криминална поредица "Отвътре" (Icerde).
Арас: Започва новият ни сериал, какво си мислиш? Как се чувстваш?
Чаатай: Първо, много благодаря, че участвам в това предаване.
Арас: Моля Ви, няма за какво, г-н Чаатай. (смеят се)
Чаатай: Разбира се, че съм развълнуван. Още като прочетох сценария за първи път и като прочетох същността на героя ми Сарп, видях, че е много прецизен и изпълнен с чувства. Най-много ме въодушеви това, че въпреки болките и трудностите, които е преживял, Сарп е силен, решителен и здраво стъпил на земята. Запитах се: "Как след всичко преживяно остана толкова свестен и добър?" Всички характери са много дълбоки, имат свое място и цел и много силна история. Харесах героя и започнах да задавам въпроси.
Арас: След завръщането си от Америка веднага започна да се готвиш за ролята. Какво направи, за да се подготвиш?
Чаатай: Всъщност подготовката започна преди 5-6 месеца. Докато бях в Америка взех кратки уроци, за да се ориентирам в ролята. Промених си визията, подстригах си косата. Знаеш, че двамата с теб взехме уроци по стрелба и ръкопашен бой. (смее се)
Арас: Много добри учители имахме, наистина много весело време беше.
Чаатай: От тук искам да поздравя нашият учител Четин Саръкартал, много ни помогна.
Арас: Наистина е така. Аз искам да споделя нещо от уроците ни по стрелба. Един ден отидохме на стрелбището. Аз за първи път взимам оръжие в ръка. Учителят ни беше много добър. Изведнъж гледам ти‚ „бум, бум“, уцелваш 12-ката от раз! Казах си „Боже, Боже! Какво прави това момче?“ Ама мисля, че ти имаш някакво минало, опитен си в стрелбата.
Чаатай: Аз от 14-годишен ходя да стрелям на полигон, за това ръката ми е свикнала.
Арас: После и мен ме научи. Учителю!
Чаатай: Ама и ти си много добър. Може досега да не си ползвал оръжие, но пресъздаде много различни образи. А какво те привлече в Мерт?
Арас: Мерт е много самотен човек. Израснал е без обич. Като много малък е бил отвлечен, бил е принуден да проси. Да не издаваме историята, но се съсредоточих върху въпроса: "как намираш мотивация, ако си израснал без обич?" Стана ми много интересно. Какво е изживял като са го отвлекли, докато е просил по улиците... Как е превъзмогнал това... Тези неща исках да разбера. Мерт води постоянна битка със самотата. Надсмива се на всичко, защото е живял труден живот и ако гледа назад, няма да може да изплува. Казват, че смехът е едно от най-успокояващите неща. Мерт се справя със ситуациите с насмешка.
Чаатай: Това му е механизма за защита, наистина.
Арас: Разбира се. Това е маска. Мерт има голяма рана и всячески се опитва да я затвори. Понеже не познава обичта, казва „Човек и без това се ражда сам“. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в образа му. Има голямо умение да оцелява. За това понякога може и да измами. Всички характери за изградени в дълбочина, историите им имат изненадващо и вълнуващо развитие. Помниш ли когато дойде сценария на 3-та серия, всички попитахме: "Няма ли да има 4-та серия? Кога ще дойде сценария?"
Чаатай: Важно е това, че Мерт израства без любов. Всички сме били деца, опитвали сме се да се докажем, „И аз съм тук, вижте ме“… Но при децата, израснали с липса на обич, желанието да се доказват е по-силно. Понеже се опасяват, че тези липса е очевидна за околните, се появява желание да се самодоказват. И Мерт винаги се стреми да се докаже. Сарп е пълна противоположност – получил е цялата майчина обич, научил се е да се опира на майчината любов. Видял е какво е любов и вярва в нея. Заедно с майка му се се борили. Затова и той не изпитва потребност да се доказва на света. Той е идеалист, решителен. Върви със сигурни крачки към целите си. И довършва всичко до край.
Чаатай: Какво беше твоето детство?
Арас: Аз бях много послушен. Майка ми работеше, сестра ми ми беше като втора майка. До 8-9-годишен ме е гледала тя. Например ми казва: „Не излизай никъде, чакай тук“ и аз стоя и чакам. Дори и като се върне, аз пак съм си седял и съм чакал. Сестра ми още ми се подиграва за това… (смее се)
Арас: Ти непослушен ли беше?
Чаатай: Да, бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща. (смее се). По време на началното училище не признавах граници. И тази хиперактивност беше причината от малък да започна да се занимавам със спорт. На 7-8 години започнах да се занимавам с баскетбол. Изразходвах много енергия и като се прибирах, вкъщи нямах сили. 7-8 години едновременно ходех на баскетбол и на плуване. Баскетбола не съм го изоставил, още се занимавам.
Арас: Спорта със сигурност прави човека щастлив.
Чаатай: Прави човека по-спокоен. Подготвя го за живота. Примерно в бойните спортове трябва за най-кратко време да направиш най-добрия ход. Според мен това е много важно от гледна точка на живота и при взимането на решения.
Чаатай: В сериала играем двама братя. Какви са отношенията ти с реалния ти брат?
Арас: Аз имам и брат и сестра. Брат ми е с 11 години по-голям, а сестра ми с 15. Нямам по-малък брат, но имам племенници. Разбира се с такава разлика във възрастта, растеш малко по-зрял. Нали има един тест за доверие – затваряш си очите и се оставяш да падаш назад? Според мен да имаш по-голям брат или сестра прилича на това. Може да си затвориш очите и да се оставиш на тях.
Арас: И ти имаш брат, нали?
Чаатай: Имам по-малък брат, на 17 години е. Тази година отиде да учи в Лондон. Да си по-голям брат е голяма отговорност, който има братче знае. Имаме разлика от 8 години, нещо като ранно бащинство е за мен. Да поемеш всичките отговорности около него, първите вълнения… „Аз ще му сменям пелените, ще го приспивам … “ И според мен, както каза ти, братството е доверие, сигурност. Да знаеш, че има някой, който стои плътно зад теб, че неговото щастие е над твоите тревоги. Много е ценно.
Арас: Каза „нещо като ранно бащинство“, много хубаво казано.
Чаатай: Наистина така го усещам…
Чаатай: Сестра ти много се е грижила за теб. Кои са другите важни жени в живота ти?
Арас: Е, разбира се майка ми. Красивите ни майки, които полагат най-големи грижи за нас. Те са тези, които винаги са до нас – в болките и радостите ни. Нали казват: „Половината от света са жените, другата половина са родените от жени.“ Ако са ни оставили сами, нямало е да минем отвъд лова на животни. Големите ми братовчедки, съседките, скъпите ми жени, с които съм работил, от всички тях постоянно научвам по нещо. А ако имаме любима жена, ето тя може да оцвети живота ни с всичките цветове на света.
Арас: Доколкото те познавам и ти отдаваш голямо значение на духовното. Има ли нещо, което си повтаряш винаги, което винаги звучи в главата ти?
Чаатай: Искам до края да върша работата си, без да губя уважението си към нея и ентусиазма си. И често си го напомням.
Арас: Дано винаги да намираме мотивация, да съхраним енергията си и да работим с удоволствие. И аз например вярвам в силата на това изречение: „Винаги има надежда!“ Много неща се случват в живота – успехи, неуспехи; хубаво, лошо, но надежда винаги има. Затова винаги си повтарям: „Гледай си пътя, мотивирай се, търси нещата, които те правят щастлив, стой далеч от стреса.“ Казвам си също да следвам добрите примери. И сега се наслаждавам на работата с хубави хора, с майстори в нашата професия, които си вършат работата много добре.
Чаатай: Наистина е като в университет (смее се)
Арас: Какво чувстваш, братле? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… Хората, с които играем, са златни имена…
Чаатай: Вече си говорихме за това, на първите сцени си казваш: „Какво ще правим?“… Трепериш, не можеш да се вземеш в ръце… Имена на доайени. Да играя с батко Четин е голяма чест. Има много неща, които да научим от него. От един месец снимаме, наблюдавам всяко негово движение. И по време на снимките, и извън тях… Гледам и си казвам: „Какво прави?“…
Арас: Това е наистина нещо безценно… Батко Четин, който сме гледали на екрана, с който сме израснали, сега играем с него. Казва например „Арасчо, как си?“, „Чааатайчо, здравей!“. Името ти знае, братле, това е толкова ценно… Както каза, това е чест.
Чаатай: Късметлии сме, наистина. Дано така да продължава.
Чаатай: Ти наистина си човек отдаден на работата си. Влагаш всички усилия и сърцето си в нея. Какви са бъдещите ти цели? Имаш ли мечти за след 5 или 10 години?
Арас: Слава Богу, участваме в много хубави проекти. Работим с хубави хора, с добри екипи. Нямам точен отговор като „След 10 години искам да се видя ето там“, но искам да участвам в международен проект. Според мен е много хубаво да мечтаеш, прекрасна мотивация е. Защото ако можеш да мечтаеш, можеш да го направиш.
Арас: Какви са твоите мечти?
Чаатай: Сега например, гледам 10 години назад, в училище… Ако кажеш: „Как изглежда оттам сегашния момент?“, всъщност, никак не изглеждаше (смее се.) Не съм мечтал да работя това. Защото през ум не ми е минавало да бъда актьор. Ето защо наистина не знам какво ще правя след 10 години, но и аз вярвам в силата на това да мечтаеш. Ще направим най-доброто, което зависи от нас.
Арас: Ти например искаш ли да участваш в международен проект?
Чаатай: Разбира се, че искам, считам себе си за гражданин на света, знаем при какви условия се работи там. Защо да не стане? Защо и някои от нас да не станат световно известни? Това не са невъзможни неща.
Арас: Коя е повратната точка в твоя живот?
Чаатай: Всеки човек има повратна точка. Според мен, всяко взето решение, всяко решение за ново начало, е една повратна точка. Моята повратната точка, оказала най-голямо влияние, е решението ми да участвам в конкурса Best Model of Turkey. Оттам тръгна продължението. И с плановете ми за кариерата е така – важните решения, които съм взел. Ако избереш друг проект, вместо този, които си избрал, може и да се случи нещо съвсем различно.
Арас: И моята е интересна. Докато учех авиационно инженерство, играех в реклами. Режисьорът на „Времето лети“ ме видял в една и ме извика на прослушване. Отидох на срещата и се получи!
Чаатай: Добре, че е станало така.
Арас: Да, наистина. И това е моята повратна точка.
Чаатай: Добре, сега ще ти задам един напълно репортерски въпрос, имаш ли някаква отличителна черта, която хората не знаят? И на мен ми е интересно…
Арас: (смее се.) Обикновено пиша с дясната ръка, но баскетбол, бокс играя с лявата. Лявата ми е добра. Например, левият ми удар е по-мощен. Добре ли е, зле ли е – не знам, но имам ето такава особеност.
Арас: Каква е твоята отличителна черта, която не знаем?
Чаатай: Всъщност имам една особеност, която напоследък забелязах, много обичам да стоя на тъмно. Осъзнах, че всички решения, които съм взел във връзка с живота и кариерата си, всичките си планове за бъдещето съм направил, стоейки на тъмно. Странно, но на тъмно мисля по-добре. Светлината, която блести, се вижда по-ясно, когато си на тъмно, в тъмнината и аз по-ясно виждам светлината вътре в мен, показваща ми пътя.
Арас: Харесва ли ти да пазаруваш? Ти си мъж, които се облича добре, следиш отблизо модата.
Чаатай: Имаме си свои собствени методи. (смее се.) Все пак работата ни е видима, опитвам се да следя модата, тъй като погледите са винаги върху нас, като на витрина сме… Искаме или не, длъжни сме да следим модата, длъжни сме да познаваме тенденциите. Когато имам възможност, преглеждам списанията.
Арас: Например, ти създаде свой собствен тренд, аз нямам такъв.
Чаатай: Всъщност обличам това, което ми харесва, в което се чувствам по-удобно. Не се опитвам да съм различен, а да се обличам така, както се чувствам по-удобно. И не трябва във всяко нещо да търсим: „Какво ще си помисли отсрещната страна?“.
Арас: И аз съм такъв. Харесвам израза: „Ако ти смяташ, че ти отива и другите ще смятат, че ти отива“ и мисля, че е така. Всъщност, важното по въпроса с облеклото е да се чувстваш добре.
Арас: Хареса ли ти да правиш репортаж?
Чаатай: Когато се срещаме с журналисти и правим репортажи, искаме или не слагаме предпазен щит. Но после забелязах, че си бил ти, ти си бил (смее се). Малко се успокоих.
Арас: В началото започнахме малко напрегнато, не знаехме какво ще кажем. Опитахме нещо интересно, изпитахме голямо удоволствие. Според мен, беше сладко и искрено.
Чаатай: И на нас ще ни остане спомен, за пръв път правим нещо такова. Надявам се, че ще се чете с удоволствие.
Арас: Харесва ли ти музиката? В „Див мед“ например, свиреше на барабани.
Чаатай: Барабаните бяха инструмент, които много исках, благодарение на филма се научих. Трябва да отделям време за барабаните, но докато свиря невероятно много се освобождавам от стреса. Сам се научих да свиря на китара. Добър слушател на музика съм. Винаги слушам музика, докато започвам деня.
Арас: А аз докато работя върху всяка роля, намирам песни. И за този герой намерих песни, които да съответстват на вътрешния му ритъм, направих си списък. Слушам ги, преди да влезна на някоя сцена. И аз много харесвам музиката, дрънкам на китара.
Чаатай: Да посвирим заедно на китара и барабани някой ден …
Арас: Да го направим, наистина.
Арас: Добре, харесват ли ти социалните мрежи?
Чаатай: Не ги използвам много. Още не мога да свикна. Специално по време на сериал влизам, за да анализирам емоциите на хората, да премеря пулса, чета коментарите. Благодаря им, добре, че ги има, пишат много хубави неща…
Чаатай: Ти обичаш ли ги?
Арас: Обичам да споделям снимки в Инстаграм, следвам други потребители. Изобщо не харесвам Twitter обаче.
ИЗТОЧНИК: https://cagatayulusoysite.wordpress.com/
_________________________________________________________________________________
Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото единадесето за сезона и тридесето и първо подред двойно интервю следващия четвъртък, 13 октомври. Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните двойни интервюта чрез архива на рубриките ни от тук! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ОЧАКВАМЕ И ВАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА КОМЕНТАРИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар