Хатидже Шендил и Йозджан Дениз: "Професионалисти сме"

четвъртък, декември 03, 2015
Здравейте, приятели! Отново е четвъртък, а това означава, че отново предстои да прочетете двойно интервю с Ваша любима екранна двойка
от хитов турски сериал, излъчващ се в България или в Турция! До края на есенния сезон за СЕРИАЛИ в България остават само още две седмици, през които предстои да прочетете предпоследните и финалните за сезона или окончателно издания от любимите Ви рубрики! Сред тези, които ще приключат своя сезон, са двойните ни интервюта, които от началото на новата 2016 г. ще отстъпят място на класическите с по един актьор, а по-късно - на тези с участниците в предстоящия трети сезон на онлайн-състезанието ни "Любима турска звезда" за 2016-а! Днес е 3 декември и предстои да прочетете двойно интервю със звездите от хитовата мелодрама "Денят, в който е написаната съдбата ми" (Kaderimin Yazildigi Gun), излъчваща в момента втория си сезон в Турция - Хатидже Шендил и Йозджан Дениз! Преди да започнем, нека Ви запознаем накратко с биографиите на тези двама актьори! Хатидже е родена на 2 август 1983 г., като в момента е на 32 години, зодия лъв. Започва да се занимава с актьорско майсторство през 2001 г., когато е едва на 18 години, участвайки с малки роли в различни филми и сериали. За първи път бива забелязана от широката аудитория през 2007 г., когато за кратко се включва във вечния криминален хит "Долината на вълците" (Kurtlar Vadisi Pusu). През 2010 г. играе първата си изключително успешна роля - тази на Гюлхаят в мелодрамата "Черни планини" (Karadaglar). Следват още по-успешни нейни участия в сериали, като през 2013-а се снима в хита "Дила" (Dila Hanim) отново с главна роля, чрез който се превръща в любимка на стотици хиляди зрители. От есента на миналата 2014 г. досега Хатидже продължава участието си в хита "Денят, в който е написаната съдбата ми" (Kaderimin Yazildigi Gun), с който отново постига огромен успех. Йозджан пък е роден на 19 май 1972 г. в столицата на Турция Анкара. В момента е на 42 години, зодия телец. Известен турски певец, актьор и сценарист е. Първо започва музикалната си кариера през 1992 г., когато е едва на 20 години, издавайки досега общо 11 албума, всеки от който превърнал се в хит. Актьорската си кариера пък стартира две години по-късно, през 1994 г., от когато започва да играе малки роли в различни филмови продукции, а през 1997 г. започва да участва и в сериали. През 2002 г. изиграва ролята, с която придобива световна популярност и се превръща в истинска звезда - тази в "Имението с лозите" (Asmali Konak), партнирайки си с Нургюл Йешилчай. След това, през 2004 г., изиграва също главна роля в друг голям хит - "Юнска нощ" (Haziran Gecesi). През 2009 г. пък пресъздава образа на главния герой в хита, показан преди няколко години у нас - "Млечният път" (Samanyolu). През 2013 г. пък се включи и в хита, излъчващ се и в момента в южната ни съседка и показан у нас - "Черна роза" (Karagul). В момента пък се снима в мелодрамата на StarTV "Денят, в който е написана съдбата ми" (Kaderimin Yazildigi Gun) с Хатидже Шендил. Актьорът е режисьор и на няколко хитови филма, последният от които "Сладко опасно" (Sevimli Tehlikeli), който наскоро направи премиерата си в турските кина и постигна небивал успех. Време е да започваме с интервюто!

Хатидже Шендил:
Смятана сте за една от най-красивите туркини, печелила титлите "Мис Турция" и "Мис Европа". Ставата популярна обаче като актриса, чрез ролята си в "Дила"! Приличате ли си с героинята си?
За да стигна до положението, на което съм в момента, трябваше да измина много път и да изживея много неща в сравнително краткия ми живот. За щастие, успях да остана на краката си и да не се предам. Именно по това си качество - упоритостта ми, си приличаме с моята героиня Дила. Тя е силна жена като мен. 

В сериала заснехте доста сцени, яздейки коне. Вземахте ли уроци по езда?
О, да, посветих три месеца преди това на интензивни тренировки по конна езда. Те обаче не бяха достатъчно, за да овладея този спорт напълно. Имаше моменти по време на снимки, в които ми беше трудно, даже веднъж паднах от коня, но за щастие се разминах само с няколко драскотини. Мога да заключа със сигурност обаче, че конете са много лоялни и верни животни. Трябваше да заснемем една сцена в гората, яздейки, като там имаше змии, от които конете се плашеха, но те не по никакъв начин не ни затрудниха да ги яздим дори тогава, което показва, че са мислели за нас повече, отколкото за тях самите. 

Не пострадахте ли по някакъв начин, когато паднахте от коня?
Слава Богу, не! Интересното беше, че аз трябваше да продължа да се снимам със същия кон, като не се и замислих нито за миг и веднага отново се качих на него, без да ме е страх, че мога отново да падна и то по-сериозно. Казах си само - или сега, или никога! Е, първоначалното ръцете и краката ми трепераха, но след това се съвзех и всичко отново стана нормално. 

Снимате се в доста продължителни периоди от време с много малко почивки, имате ли време за личен живот?
За съжаление, ние, актьорите, сме обречени на това - да имаме малко време, което да отделим на любимите ни хора, на семействата ни, на любимите ни занимания. За мен ситуацията е още по-тежка, тъй като често ми се налага да се снимам извън Истанбул, където живеят близките ми, за продължителни периоди от време. Тогава те много са ми липсвали, защото не съм ги виждала със седмици. Но когато се върна, се опитвам да прекарвам колкото се може повече време с тях.

Вече три години имате връзка с известния турски актьор Бурак Саяшар. Как започна всичко между вас двамата?
За първи път се срещнахме на снимачната площадка на сериала "Черни планини". Тогава взаимно се харесвахме, но взаимоотношенията ни определено се развиха много бавно. Той, както и аз, бяхме доста срамежливи и не можехме да покажем чувствата си един на друг, които изпитвахме взаимно. Но един ден той дойде и напълно искрено изля душата и емоциите си пред мен, предлагайки ми да станем гаджета. Аз, естествено, приех! Но той беше този, направил първата крачка в любовта ни.

С какво Ви впечатли Бурак?
Той има изключително позитивна енергия. Винаги, когато е около мен, се чувствам в безопасност, чувствам се щастлива и спокойна. Много е концентриран в дейностите, които върши, това също много ми харесва. Бурак владее четири езика, сякаш всичките са му майчини. Бил е възпитаник на френската гимназия и има типично западно мислене, но истински турски идеали. За мен няма по истински турчин от него! Той има железни морал и ценностна система и изключително остър ум. Не на последно място има и страхотно чувство за хумор!
С какви думи се обръща Бурак към Вас?
Кога ми се обажда по телефона или сме вкъщи, най-често ми казва "ангел" или "бебе". Много е сладко!

Казват, че двама души са подходящи един с друг, само ако се смеят на едни и същи неща. Как е при вас двамата с Бурак?
О, напълно съгласна съм! Ние наистина се забавляваме заедно, особено когато сме на почивки. Тогава винаги ни се случват странни и необикновени неща, които ние приемаме с усмивки и много смях. Ако нямаме сходни чувства за хумор, според нас връзката ни не би оцеляла, както и тези на всички останали хора. 

Ревнувате ли се взаимно, когато заснемате по-интимни сцени с целувки?
Професията ни е такава и ние сами сме си я избрали. Винаги, когато ни се налага, бихме се целували с нашите екранни партньори по възможно най-професионалния начин. Двамата сме си признавали това един на друг и сме си обещавали, че няма да се сърдим и да се ревнуваме. Просто приемаме това като необходимост в нашата професия. 

Как си представяте бъдещето си?
По принцип не съм човек-мечтател. Аз много искам семейството ми да бъде сплотено и щастлива и да стана майка! Мечтая да има щастие, мир и спокойствие по целия свят! Всичко друго оставам в ръцете не съдбата. 

Йозджан Дениз:
Как се развихте толкова успешно през годините и като актьор, и като режисьор, и като певец?
Честно казано, и аз не знам! По принцип никога не съм обичал да говоря за успехите си или да ги изтъквам, тъй като не искам да бъда смятан за нещо повече от останалите, а да бъда на едно положение с тях. Не знам дали това мое мислене е било правилно или не, но аз несъзнателно продължавам да мисля по този начин.

Какво режисьорството Ви дава повече от актьорството?
Когато един актьор бива попитан защо практикува тази професия и се занимава с това изкуство, той най-често отговаря, че му харесва да прави това и че това му носи много емоции. Аз също съм от тези актьори, които не могат да обяснят защо точно се занимават с актьорството. Чувството да си режисьор обаче е далеч по-различно! На доста актьори им се е искало да участват в дадени филмови проекти, които са ги грабвали, но мечтите им не са сбъдвали. Е, аз имам възможността да създавам тези истории, а емоцията и удовлетворението след това е изключително голямо, по-голямо даже от това на актьорите. Аз съм огромен късметлия, тъй като мога да изпитвам изключително много различни и приятни емоции, докато други хора, практикуващи само по една професия, нямат тази възможност. 

Стигаме до въпроса логиката или чувствата надделяват при създаването на истории от режисьор като Вас?
Лично според мен аз бивам повлиян 40% от логиката си и 60% от чувствата си при създаването на различни режисури. Смятам, че нито едното, нито другото не може едно без друго, тези две неща вървят заедно. Ние не можем да живеем нито без мозък, нито без сърце - същото е и при режисурата с логиката и чувствата. Винаги се старая обаче да грабвам зрителите и публиката още в началото на историите, които създавам, защото те са нетърпеливи и ако още стартът не им грабне окото, те загубват интерес към дадения проект. Аудиторията обаче постоянно променя настроенията си, по които се влияем ние - режисьорите...

Вие успявате ли да стигнете до съзнанието на тази аудитория?
Мисля, че да. С моите качества и принципи на работа смятам, че успявам. Сега се прехвърлям на музикалната ми кариера, с която мисля, че съм докоснал най-много човешки души и съзнания. През целия си живот като музикант досега мога да твърдя, че съм изнесъл поне по един концерт във всяка една част от Турция и съм успял да въздействам на изключително много хора, да не кажа на цялото турско население! Единствено правейки музика, аз успявам да установя реален контакт с публиката, да я видя, а по така емоциите са най-силни и истински!

Разкажете ни повече за последния Ви филм "Сладко опасно" (Sevimli Tehikleli), с какво той се отличава от останалите и с какво ще грабне публиката?
С този свой нов проект опитах нещо ново и експериментирах с непознати до този момент похвати. Зрителите ще видят една друга моя режисьорска страна, която не съм им показвал досега. Снимах този кино-проект с доста неопитни и млади актьори, което беше голям риск, а дали той се е оказал успешен, ще оцени аудиторията. Интересното при него е, че е подходящ за всякакви целеви възрастови групи - и за много млади, и за много стари хора.

Значи филмът е младежки?
Това, че участват предимно млади и неопитни актьори, не го прави задължително младежки. Както казах, той е подходящ за абсолютно всички зрители. Доверих се много на Шюкрю Йозйълдъз и Айча Айшин Туран, на които много благодаря за страхотната игра! Те се справиха страхотно на снимачната площадка и истински ме изумиха - държаха се като професионални актьори с изключително голям опит. Имаше химия между тях двамата, без която нищо нямаше да се получи такова, какво е!

Откъде се вдъхновите, за да създадете "Сладко опасно"?
Ще си го кажа честно - от четири изключително успешни и известни анимационни филма: "Пепеляшка", "Рапунцел", "Робин Худ" и по-малко популярния "Шестият бял принц". 

Обичате ли нощния живот?
Определено не! Още когато бях тийнейджър ми се наложи да започна да работя и да изкарвам прехраната си сам. Работих шест години в нощно заведение като певец и оттогава се отвратих от подобни заведения. Цялата ми бурна младост премина там, аз не бях като останалите момчета на моята възраст. Но като цяло и преди това нощният живот не ме е привличал с нищо. Аз съм спокоен тип човек и предпочитам да седна и да изям няколко рибки в някое капанче късно вечер край морето, отколкото да танцувам на оглушаваща музика, която често е доста различна от моите представи за нормална. 

Напоследък доста турски сериали се провалят и спират заради ниски рейтинги. Според Вас какъв е най-важният фактор, за да не сполети даден проект подобна съдба?
Лично за мен най-важен е сценарият на един сериал, това е най-големият фактор за това дали един проект ще постигне успех или ще се провали. Изключително важно е също така публиката да намери себе си в даден сериал, той да я докосне и да ѝ въздейства. Давам пример с Къванч Татлъту - едно много талантливо момче. Напоследък обаче проектите му се провалят по простата причина, че техните режисьори разчитат не на качеството на тяхната работа, а на участието на Къванч в сериала. Така се оказва, че цял един екип от над 100 човека разчита на 1! Е, това няма как да стане! Къванч е наистина много харесван, но не може всичко да опира до него. Трябва всеки да си върши по възможно най-добрия начин работата, само тогава можем да се надяваме на успех. 

Разкажете ни за проекта, в който участвате с главна роля - "Денят, в който е написана съдбата ми"!
Разказва се съпруг и съпруга, която има репродуктивни проблеми и не може да дари семейството на мъжа си с наследник. Жената е притисната от своята свекърва, според която непременно трябва да ѝ се роди внук, за да продължи той рода и успешния поминък, с който семейството се занимава от дълги години - отглеждането на нарове. Така семейството намира сурогатна майка, която да износи бебето на съпруга и съпругата. Свекървата пази в тайна факта, че всъщност бебето е оплодено със сперматозоиди на сина ѝ, но с яйцеклетки на сурогатната майка. Спирам дотук, за да заинтригувам още повече зрителите! 
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото двойно интервю с Ваша любима екранна двойка от хитов турски сериал, излъчващ се в България или в Турция, следващия четвъртък, 10 декември! Ако дотогава много Ви липсваме, можете да си припомните предишните такива чрез архива на рубриките ни от тук, както и да давате Вашите предложения за това с кои Ваши любими екранни двойки искате да прочетете двойни интервюта до края на годината! 

2 коментара:

Анонимен каза...

Shte ima li intervu s Pamir Pekin?
Shte ima li lubopitno otnosno koi seriali sa zakupeni u nas ?
Rubrikata "muzikalni temi"uspeshna li e ?
Hubav den.

Админ каза...

До 1 коментар:
Здравейте,
Поне към момента не планираме интервю с този актьор. Евентуално можете да очаквате такова през междинния зимен сезон през януари и февруари 2016 г., когато отново ще публикуваме интервюта само с по един актьор или една актриса. Издание на "Любопитно" по тази тема няма да има, но подготвяме изненада за тези, които искат да разберат кои са закупените турски сериали у нас, които предстои да гледаме, през пролетта на 2016 г. Рубриката ни "Музиката от турските сериали" към момента е най-малко четена, но въпреки това постига доста добри резултати като за поредица с четвърти сезон.
Леки и успешни дни! :)

Предоставено от Blogger.