Аслъ Енвер и Мете Хорозоулу: "Играли сме различни роли"
Здравейте, приятели! Днес е четвъртък, 1 октомври, и продължава рубриката ни, в която всяка седмица на този ден публикуваме интервюта
с Ваши любимци от турските сериали. И през есента обаче те ще продължат да бъдат по-различни, тъй като всеки четвъртък ще можете да прочитате такива не с един, а с двама известни актьори, които са си партнирали заедно в обичан от Вас сериал. Тази идея и промяна в концепцията на поредицата ни се хареса изключително много на читателите ни, защото откакто тя премина към този свой нов формат на публикуване отчита в пъти повече прочитания, отколкото преди. Днес публикуваме деветото двойно интервю, което ще е с с актьорите, изпълнили главните роли в стартиралата преди месец у нас криминална драма "Тайни" (Kayip) - Аслъ Енвер и Мете Хорозоулу! Преди да започнем, нека да обобщим накратко биографиите на двамата! Аслъ е родена на 10 май 1984 г. в столицата на Великобритания Лондон. В момента е на 30 години, зодия телец. Започва актьорската си кариера през 2003 г. Първата ѝ голяма роля е тази на Мине в най-харесваната младежка турска поредица "Мечтатели" (Kavak Yelleri), която изиграва от 2007 до 2011 г. Следва участие в също успешната криминална драма с Мурат Йълдъръм "Мълчаливите" (Suskunlar) през 2012 г. Година след това, през 2013 г., участва в "Тайни" (Kayip). Последните ѝ две роли - в драмата "Вече ще те наричам Хиджран" (Bana Artik Hicran De) и комедията "Просто бъдете щастливи" (Mutlu ol Yeter), претърпяха провал. Мете е роден на 11 октомври 1975 г. в столицата на южната ни съседка Турция Анкара. В момента е на 39 години, зодия везни. Започва да се снима в сериали през 2003 г. с малки роли, но голямата популярност го застига чак през 2010 г., когато се включва в изключително успешната семейна драма "Времето лети" (Oyle Bir Gecer Zaman ki). След края ѝ, през 2013 г., се включва с главна роля в криминалната мелодрама "Тайни" (Kayip). Последната му роля бе в провалилата се миналата есен поредица на KanalD "Моето име е Гюлтепе" (Benim Adim Gultepe). Време е да започваме с интервюто!
с Ваши любимци от турските сериали. И през есента обаче те ще продължат да бъдат по-различни, тъй като всеки четвъртък ще можете да прочитате такива не с един, а с двама известни актьори, които са си партнирали заедно в обичан от Вас сериал. Тази идея и промяна в концепцията на поредицата ни се хареса изключително много на читателите ни, защото откакто тя премина към този свой нов формат на публикуване отчита в пъти повече прочитания, отколкото преди. Днес публикуваме деветото двойно интервю, което ще е с с актьорите, изпълнили главните роли в стартиралата преди месец у нас криминална драма "Тайни" (Kayip) - Аслъ Енвер и Мете Хорозоулу! Преди да започнем, нека да обобщим накратко биографиите на двамата! Аслъ е родена на 10 май 1984 г. в столицата на Великобритания Лондон. В момента е на 30 години, зодия телец. Започва актьорската си кариера през 2003 г. Първата ѝ голяма роля е тази на Мине в най-харесваната младежка турска поредица "Мечтатели" (Kavak Yelleri), която изиграва от 2007 до 2011 г. Следва участие в също успешната криминална драма с Мурат Йълдъръм "Мълчаливите" (Suskunlar) през 2012 г. Година след това, през 2013 г., участва в "Тайни" (Kayip). Последните ѝ две роли - в драмата "Вече ще те наричам Хиджран" (Bana Artik Hicran De) и комедията "Просто бъдете щастливи" (Mutlu ol Yeter), претърпяха провал. Мете е роден на 11 октомври 1975 г. в столицата на южната ни съседка Турция Анкара. В момента е на 39 години, зодия везни. Започва да се снима в сериали през 2003 г. с малки роли, но голямата популярност го застига чак през 2010 г., когато се включва в изключително успешната семейна драма "Времето лети" (Oyle Bir Gecer Zaman ki). След края ѝ, през 2013 г., се включва с главна роля в криминалната мелодрама "Тайни" (Kayip). Последната му роля бе в провалилата се миналата есен поредица на KanalD "Моето име е Гюлтепе" (Benim Adim Gultepe). Време е да започваме с интервюто!
Аслъ Енвер:
Защо толкова късно в актьорската си кариера изиграхте първата си роля в игрален филм?
Чаках толкова дълго време, защото исках първият ми филм да бъде наистина специален и да ме грабне от първия път. А ние, актьорите, винаги имаме големи мечти и цели, които трудно, но винаги успяваме да сбъднем, независимо дали рано или късно. Когато ми предложиха да се включа, аз си казах, че това е една страхотна продукция, а и от преди това исках да играя заедно с актьорите, които участваха. А и отдавна работя с продуцентска компания TIMS Production, свикнала съм с екипа и не ми беше трудно да свикна по време на снимките.
Съжалявате ли, че толкова късно се включихте за първи път в игрален филм?
Не, разбира се, за мен няма значение дали нещо ще се случи по-скоро или по-нататък, важно е да ми е интересно и да играя с огромно желание, с огромна любов и след това да изпитвам удовлетворение от това. Аз не разделям ролите си на такива в театъра, в сериали или филми, просто се случи така, че придобих опит в киното по-късно в актьорската си кариера.
Свикнали сме да Ви гледаме предимно в драматични сериали, но последната Ви роля бе в комедиен...
О, дори аз се изненадах, когато за първи път се гледах на екран в "Просто бъдете щастливи" (Mutlu Ol Yeter). Това бе една страхотна продукция, по време на която наистина много се забавлявах и се радвам, че изпитах и чувството да играеш комедийна роля, това наистина е много приятно и определено ме зареждаше. Всички бяхме много ентусиазирани и щастливи, докато снимахме заедно, ще пазя само хубави спомени от този проект.
Нужно ли е образование за актьорската професия?
Според мен образованието по актьорство носи много плюсове, което биха помогнали адски много на един бъдещ, млад и новопрохождащ в бранша актьор. Без талант обаче не става нищо. Смятам, че успешната формула е някъде по средата или по-точно казано - да имаш талант, който да развиеш и шлифоваш. Това е нужното, за да бъдеш един успешен актьор, а и разбира се - да обичаш работата си и да я приемаш не като задължение, а като хоби и забавление.
Родена и израснала сте в Лондон, какви са спомените Ви от детството?
Имах много хубаво детство. Прекарах първите дванадесет години от живота си в Лондон и съм много щастлива от този факт. Но тогава цялото ни семейство се премести да живее в Турция и се установихме тук. Винаги, връщайки се към детството си, се изпълвам с щастие и умиление, много го обичам.
Оттогава ли се запалихте по актьорството?
Не, в началното училище се интересувах най-вече от музика. А когато се установихме тук, в Турция, първо трябваше да свикна с цялата образователна система, да се климатизирам няколко години, да науча перфектно турски, да свикна с тукашното преподаване на всички предмети, което беше коренно различно от това в Англия, и чак след това се заинтересувах от актьорството. Но не съжалявам за това.
На английски ли си говорите у дома?
Родителите ми говорят предимно на турски, но понякога се объркваме и смесваме двата езика. Например, ако майка ми ме попита нещо на турски, аз понякога ѝ отговарям на английски и обратното. Баща ми по-рядко се обърква и говори предимно турски, с него нямам този проблем. Всъщност родителите ми са от Кипър и общо взето във вените ни тече доста интересна кръв.
Ако бяхте останали да живеете в Англия, щяхте ли да станете актриса?
Нямам никаква представа накъде щеше да ме повее вятъра. Както казах, в началното училище се интересувах силно от музика, но както всички знаем, интересите на децата бързо се менят. Кой знае каква професия щях да практикувам сега там, заинтригувахте ме!
Какво означава Англия за Вас?
Това за мен е мястото, на което съм се родила и на което израснах, мястото на детството ми! Когато отида в Лондон, защото аз доста често ходя до там, и се срещна с любимите си хора и посетя любимите си места, си казвам, че това е моят дом и че тук е моето място. Истината е обаче, че храната в Турция ми харесва много повече, а отскоро съм станала голяма чревоугодница и това е едно от нещата, които ме карат да се върна тук. Хубаво е човек да има две родини.
Вие успешно изиграхте роли както в младежка и ведра поредица ("Мечтатели"), така и в тежка драматична такава ("Мълчаливите")...
Да, много съм щастлива от това. Обичам да играя различни от предишните си роли, така ми е много по-интересно и се чувствам доста по-опитна. Не мога да разбера например актьорите и актрисите, изпълняващи например предимно роли на злодеи, на мен това ми изглежда скучно! През петте години, в които се снимах в "Мечтатели" и "Мълчаливите", натрупах доста голям професионален опит и съм много щастлива, че бях част от точно тези поредици!
Какво Ви привлече в "Мълчаливите"?
Истината е, че след края на "Мечтатели" аз бях твърдо решена да се отдам на поне един телевизионен сезон почивка и да не играя никъде - нито в театъра, нито на снимачната площадка. Когато ми предложиха да се включа в "Мълчаливите", аз бях доста скептично настроена, защото се бях настроила за почивка и като цяло смятах да претупам разглеждането на сценария и да откажа ролята. Но след като започнах да го чета, бях запленена от него и си казах, че ще е голяма грешка, ако откажа. Това решение бе изключително спонтанно и неочаквано за мен, а в повечето случаи именно тези решения са най-правилните в живота ми.
В перфектна форма сте, как я поддържате?
Много ми се ще да спортувам, но уви - нямам тази възможност, защото съм много притисната от времето. Ще ми се поне веднъж седмично да ходя на пилатес - любимия ми спорт, но и това не мога. Всъщност, аз не обичам фитнеса и това да спортувам в затворено пространство. Предпочитам да спортувам навън, на открито, сред природата и под слънцето, така се чувствам много по-добре.
Мете Хорозоулу:
След ролята на Сонер във "Времето лети" пред Вас се родиха много нови възможности и станахте много популярен. Как приехте това?
Да, така е, наистина чрез този сериал станах наистина известен. До преди участието ми в него, ролите ми в телевизионни продукции бяха предимно незначителни и незабележими, а и играех повече като актьор в театрални пиеси. Щастлив съм, че именно чрез "Времето лети" и ролята ми там на Сонер станах популярен.
Какъв беше животът Ви преди ролята на Сонер във "Времето лети"?
След като се дипломирах, започнах да работя в театъра в Анадола. С няколко мои приятели създадохме театрална група, която съществуваше две години, през които натрупах много опит и разбрах много интересни и полезни съвети и трикове около актьорската професия. Тогава се възползвах от кризата и свободата в страната ни и затова се преместих да живея в Истанбул.
Тогава изпитвахте ли страх, все пак рискът, който сте бил поел, е бил много голям?
Да, наистина се страхув. Не можах обаче да се задържа като млад и новопрохождащ на пазара бизнесмен, тъй като първоначално се занимавах с бизнес. Хубавото по онова време беше, че има много хора с всякакви различни интереси и шансът ми да успея беше далеч по-голям, но явно не ми е било писано да съм бизнесмен, от което съм много щастлив. Беше ми много трудно, но не съжалявам за това, че тогава се провалих, в живота няма провали и неуспехи - има само уроци!
Намирате ли промяна в театъра от тогава и сега?
Да, тогава, след провала ми, се чувствах много самотен и душата ми беше покъртена. Постоянно си задавах въпроса защо се случи точно това и точно на мен, но така и не получих отговори на тези въпроси. По онова време, заради депресията, в която бях, започнах да пуша. По този начин изливах мъката и тъгата си, бях в капан на силната си емоционалност. След като нещата постепенно се оправиха и отново започнах да играя, чувах аплодисментите на публиката и си казвах, че не ги заслужавам, но може би именно те ме извадиха от депресията и ме върнаха към пълноценния живот. Тогава разбрах за истинския смисъл на изкуството, което приех като призвание в живота.
В момента сте предимно телевизионен актьор и играете на снимачна площадка, но искате ли да се завърнете в театъра?
Според мен между театъра и между игралните филми и телевизионните сериали има голяма разлика, не само защото едното се случва на момента и пред публика, която виждаш, а другото по телевизията и на снимачна площадка, с камери, микрофони, светлини и куп гримьори, коафьори. В театъра съм играл предимно роли в комедийни постановки, докато в телевизионните и филови проекти пресъздавам коренно противоположни такива - в драми. Засега се чувствам добре в света на телевизията, в който попаднах, но продължавам да си мечтая и аз да създам собствена история и да съм поне веднъж режисьор.
Тази собствена история на базата на собствения Ви живот ли ще е?
Не, моят живот не може да бъде пресъздаден на екран от други актьори, само аз знам наистина какво съм преживял и какво не, както и как. Животът ми е пъстър и интересен, трудно е да започна отнякъде, за да го разкажа. Само аз бих могъл да изиграя себе си, никой друг, според мен с всички други хора е така.
Как описвате Вашия герой във "Времето лети" Сонер?
Всички герои в този сериал, не само моят, могат да научат както актьорите, изиграващи ги, така и гледащите от телевизионните екрани зрителите на много ценни житейски уроци. Чрез моя образ Сонер се научих да гледам на събитията в живота от положителната им страна, защото винаги има такава и защото в света всичко е във равновесие - колкото е доброто, толкова е и лошото.
Как реагират хората, когато Ви срещнат навън?
Повечето ми се радват и реагират доста добре, което много ме радва и ми показва, че си върша работата така, както трябва. .
Смятате ли, че "Времето лети" е твърде драматичен сериал?
Не. Според мен в реалния живот на всеки един от обикновените хора, т. е. всички ние, има много повече драматизъм и трагедия, отколкото в един сериал. Хората най-добре разбират своите драматични и трудни моменти и най-добре знаят през какво е трябвало да преминат, за да разрешат проблемите, които са ги сполетяли. В сериала всеки гледа от телевизията, но доста често разпознава в историите на героите собствените си такива, точно това най-много ме удивлява в тези продукции.
Какво е мнението Ви за Фарах Зейнеб Абдулах, с която си партнирахте във "Времето лети"?
Фарах е много талантлива актриса. Много е красива и чаровна, много добър приятел е. Винаги бих могъл да се разкрия пред нея и да се изплача на рамото ѝ. Нашата режисьорка Зейнеб Гюнай Тан наистина откри един нов истински талант, всички се радваме, че даде шанс на такава млада и потенциална звезда като Фарах.
_________________________________________________________________________________
Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото десето двойно интервю с Ваша любима двойка от турски сериал следващия четвъртък, 8 октомври! Ако дотогава много Ви липсваме, можете да си припомните предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук! Очакваме и Вашите предложения за това с кои екранни двойки искате да прочетете такива под формата на коментари към тази статия!
Чаках толкова дълго време, защото исках първият ми филм да бъде наистина специален и да ме грабне от първия път. А ние, актьорите, винаги имаме големи мечти и цели, които трудно, но винаги успяваме да сбъднем, независимо дали рано или късно. Когато ми предложиха да се включа, аз си казах, че това е една страхотна продукция, а и от преди това исках да играя заедно с актьорите, които участваха. А и отдавна работя с продуцентска компания TIMS Production, свикнала съм с екипа и не ми беше трудно да свикна по време на снимките.
Съжалявате ли, че толкова късно се включихте за първи път в игрален филм?
Не, разбира се, за мен няма значение дали нещо ще се случи по-скоро или по-нататък, важно е да ми е интересно и да играя с огромно желание, с огромна любов и след това да изпитвам удовлетворение от това. Аз не разделям ролите си на такива в театъра, в сериали или филми, просто се случи така, че придобих опит в киното по-късно в актьорската си кариера.
Свикнали сме да Ви гледаме предимно в драматични сериали, но последната Ви роля бе в комедиен...
О, дори аз се изненадах, когато за първи път се гледах на екран в "Просто бъдете щастливи" (Mutlu Ol Yeter). Това бе една страхотна продукция, по време на която наистина много се забавлявах и се радвам, че изпитах и чувството да играеш комедийна роля, това наистина е много приятно и определено ме зареждаше. Всички бяхме много ентусиазирани и щастливи, докато снимахме заедно, ще пазя само хубави спомени от този проект.
Нужно ли е образование за актьорската професия?
Според мен образованието по актьорство носи много плюсове, което биха помогнали адски много на един бъдещ, млад и новопрохождащ в бранша актьор. Без талант обаче не става нищо. Смятам, че успешната формула е някъде по средата или по-точно казано - да имаш талант, който да развиеш и шлифоваш. Това е нужното, за да бъдеш един успешен актьор, а и разбира се - да обичаш работата си и да я приемаш не като задължение, а като хоби и забавление.
Родена и израснала сте в Лондон, какви са спомените Ви от детството?
Имах много хубаво детство. Прекарах първите дванадесет години от живота си в Лондон и съм много щастлива от този факт. Но тогава цялото ни семейство се премести да живее в Турция и се установихме тук. Винаги, връщайки се към детството си, се изпълвам с щастие и умиление, много го обичам.
Оттогава ли се запалихте по актьорството?
Не, в началното училище се интересувах най-вече от музика. А когато се установихме тук, в Турция, първо трябваше да свикна с цялата образователна система, да се климатизирам няколко години, да науча перфектно турски, да свикна с тукашното преподаване на всички предмети, което беше коренно различно от това в Англия, и чак след това се заинтересувах от актьорството. Но не съжалявам за това.
На английски ли си говорите у дома?
Родителите ми говорят предимно на турски, но понякога се объркваме и смесваме двата езика. Например, ако майка ми ме попита нещо на турски, аз понякога ѝ отговарям на английски и обратното. Баща ми по-рядко се обърква и говори предимно турски, с него нямам този проблем. Всъщност родителите ми са от Кипър и общо взето във вените ни тече доста интересна кръв.
Ако бяхте останали да живеете в Англия, щяхте ли да станете актриса?
Нямам никаква представа накъде щеше да ме повее вятъра. Както казах, в началното училище се интересувах силно от музика, но както всички знаем, интересите на децата бързо се менят. Кой знае каква професия щях да практикувам сега там, заинтригувахте ме!
Какво означава Англия за Вас?
Това за мен е мястото, на което съм се родила и на което израснах, мястото на детството ми! Когато отида в Лондон, защото аз доста често ходя до там, и се срещна с любимите си хора и посетя любимите си места, си казвам, че това е моят дом и че тук е моето място. Истината е обаче, че храната в Турция ми харесва много повече, а отскоро съм станала голяма чревоугодница и това е едно от нещата, които ме карат да се върна тук. Хубаво е човек да има две родини.
Вие успешно изиграхте роли както в младежка и ведра поредица ("Мечтатели"), така и в тежка драматична такава ("Мълчаливите")...
Да, много съм щастлива от това. Обичам да играя различни от предишните си роли, така ми е много по-интересно и се чувствам доста по-опитна. Не мога да разбера например актьорите и актрисите, изпълняващи например предимно роли на злодеи, на мен това ми изглежда скучно! През петте години, в които се снимах в "Мечтатели" и "Мълчаливите", натрупах доста голям професионален опит и съм много щастлива, че бях част от точно тези поредици!
Какво Ви привлече в "Мълчаливите"?
Истината е, че след края на "Мечтатели" аз бях твърдо решена да се отдам на поне един телевизионен сезон почивка и да не играя никъде - нито в театъра, нито на снимачната площадка. Когато ми предложиха да се включа в "Мълчаливите", аз бях доста скептично настроена, защото се бях настроила за почивка и като цяло смятах да претупам разглеждането на сценария и да откажа ролята. Но след като започнах да го чета, бях запленена от него и си казах, че ще е голяма грешка, ако откажа. Това решение бе изключително спонтанно и неочаквано за мен, а в повечето случаи именно тези решения са най-правилните в живота ми.
В перфектна форма сте, как я поддържате?
Много ми се ще да спортувам, но уви - нямам тази възможност, защото съм много притисната от времето. Ще ми се поне веднъж седмично да ходя на пилатес - любимия ми спорт, но и това не мога. Всъщност, аз не обичам фитнеса и това да спортувам в затворено пространство. Предпочитам да спортувам навън, на открито, сред природата и под слънцето, така се чувствам много по-добре.
Мете Хорозоулу:
След ролята на Сонер във "Времето лети" пред Вас се родиха много нови възможности и станахте много популярен. Как приехте това?
Да, така е, наистина чрез този сериал станах наистина известен. До преди участието ми в него, ролите ми в телевизионни продукции бяха предимно незначителни и незабележими, а и играех повече като актьор в театрални пиеси. Щастлив съм, че именно чрез "Времето лети" и ролята ми там на Сонер станах популярен.
Какъв беше животът Ви преди ролята на Сонер във "Времето лети"?
След като се дипломирах, започнах да работя в театъра в Анадола. С няколко мои приятели създадохме театрална група, която съществуваше две години, през които натрупах много опит и разбрах много интересни и полезни съвети и трикове около актьорската професия. Тогава се възползвах от кризата и свободата в страната ни и затова се преместих да живея в Истанбул.
Тогава изпитвахте ли страх, все пак рискът, който сте бил поел, е бил много голям?
Да, наистина се страхув. Не можах обаче да се задържа като млад и новопрохождащ на пазара бизнесмен, тъй като първоначално се занимавах с бизнес. Хубавото по онова време беше, че има много хора с всякакви различни интереси и шансът ми да успея беше далеч по-голям, но явно не ми е било писано да съм бизнесмен, от което съм много щастлив. Беше ми много трудно, но не съжалявам за това, че тогава се провалих, в живота няма провали и неуспехи - има само уроци!
Намирате ли промяна в театъра от тогава и сега?
Да, тогава, след провала ми, се чувствах много самотен и душата ми беше покъртена. Постоянно си задавах въпроса защо се случи точно това и точно на мен, но така и не получих отговори на тези въпроси. По онова време, заради депресията, в която бях, започнах да пуша. По този начин изливах мъката и тъгата си, бях в капан на силната си емоционалност. След като нещата постепенно се оправиха и отново започнах да играя, чувах аплодисментите на публиката и си казвах, че не ги заслужавам, но може би именно те ме извадиха от депресията и ме върнаха към пълноценния живот. Тогава разбрах за истинския смисъл на изкуството, което приех като призвание в живота.
В момента сте предимно телевизионен актьор и играете на снимачна площадка, но искате ли да се завърнете в театъра?
Според мен между театъра и между игралните филми и телевизионните сериали има голяма разлика, не само защото едното се случва на момента и пред публика, която виждаш, а другото по телевизията и на снимачна площадка, с камери, микрофони, светлини и куп гримьори, коафьори. В театъра съм играл предимно роли в комедийни постановки, докато в телевизионните и филови проекти пресъздавам коренно противоположни такива - в драми. Засега се чувствам добре в света на телевизията, в който попаднах, но продължавам да си мечтая и аз да създам собствена история и да съм поне веднъж режисьор.
Тази собствена история на базата на собствения Ви живот ли ще е?
Не, моят живот не може да бъде пресъздаден на екран от други актьори, само аз знам наистина какво съм преживял и какво не, както и как. Животът ми е пъстър и интересен, трудно е да започна отнякъде, за да го разкажа. Само аз бих могъл да изиграя себе си, никой друг, според мен с всички други хора е така.
Как описвате Вашия герой във "Времето лети" Сонер?
Всички герои в този сериал, не само моят, могат да научат както актьорите, изиграващи ги, така и гледащите от телевизионните екрани зрителите на много ценни житейски уроци. Чрез моя образ Сонер се научих да гледам на събитията в живота от положителната им страна, защото винаги има такава и защото в света всичко е във равновесие - колкото е доброто, толкова е и лошото.
Как реагират хората, когато Ви срещнат навън?
Повечето ми се радват и реагират доста добре, което много ме радва и ми показва, че си върша работата така, както трябва. .
Смятате ли, че "Времето лети" е твърде драматичен сериал?
Не. Според мен в реалния живот на всеки един от обикновените хора, т. е. всички ние, има много повече драматизъм и трагедия, отколкото в един сериал. Хората най-добре разбират своите драматични и трудни моменти и най-добре знаят през какво е трябвало да преминат, за да разрешат проблемите, които са ги сполетяли. В сериала всеки гледа от телевизията, но доста често разпознава в историите на героите собствените си такива, точно това най-много ме удивлява в тези продукции.
Какво е мнението Ви за Фарах Зейнеб Абдулах, с която си партнирахте във "Времето лети"?
Фарах е много талантлива актриса. Много е красива и чаровна, много добър приятел е. Винаги бих могъл да се разкрия пред нея и да се изплача на рамото ѝ. Нашата режисьорка Зейнеб Гюнай Тан наистина откри един нов истински талант, всички се радваме, че даде шанс на такава млада и потенциална звезда като Фарах.
_________________________________________________________________________________
Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото десето двойно интервю с Ваша любима двойка от турски сериал следващия четвъртък, 8 октомври! Ако дотогава много Ви липсваме, можете да си припомните предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук! Очакваме и Вашите предложения за това с кои екранни двойки искате да прочетете такива под формата на коментари към тази статия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар