Бюлент Инал: "Не е важно колко говориш, а какво казваш"

Здравейте, приятели! Днес е четвъртък, а това означава, че за тридесет и шести път ще прочетете интервю с Ваш любим актьор от турските сериали.
Във второто за новата 2015 г. издание на рубриката, в която всяка седмица Ви запознаваме отблизо с живота на любимите Ви турски актьори и актриси, ще направим това с Бюлент Инал! Той е роден на 19 май 1973 г. в турското градче Шанлюрфа. В момента е на 41 години, зодия телец. Започва да играе в телевизионни поредици още от 1992 г., когато е едва на 19 години, първите му роли са епизодични. Голямата популярност обаче го споходи след участието му в излъчения у нас хит "Под липите" (Ihlamurlar Altinda) с Туба Бююкюстюн през 2005 г. Следващата му успешна роля е тази на Яман в закупения у нас сериал "Безкрайна песен" (Bitmeyen Sarki) с Бергюзар Корел през 2010 г. Всичките му следващи роли също са доста харесвани от зрителите. През 2011 г. изиграва главната роля от повтарящата се в момента по НоваТВ мелодрама "Момичето, което обичах" (Bir Cocuk Sevdim), а през изминалата година взе участие във все още неизлъчения у нас, но най-вероятно закупен "Татар Рамазан" (Tatar Ramazan), в който изигра също главната роля. Последният му персонаж, за когото ще говори и в интервюто по-долу, е този на Джемал в стартиралия миналата есен сериал "Незапомнените времена" (Urfaliyam Ezelden), който обаче заради ниските си рейтинги в скоро време ще приключи. Време е да започваме! 

Ролята на екранната Ви партньорка Йойкю Гурман в "Незапомнените времена" ѝ е първа. Какво мислите за нея? 

Да, това е първата роля на Йойкю в сериал. В началото на снимките самата тя беше много развълнувана и притеснена как ще се справи, как ще изглежда. Стараеше са да бъде естествена и да вярва в себе си, беше буквално като ученичка. Сега обаче вече свикна със снимачния процес и се държи като професионална актриса, запозна се с всички ни и се отпусна, вече не се притеснява толкова. Всички смятахме, че няма да се справи, но тя опроверга очакванията ни, изненадвайки ни повече от прекрасно. 

Каква е обстановката на снимачната площадка на "Незапомнените времена"?

Приятелска. Всички се разбираме чудесно, няма никакви кавги или дразги помежду ни, а това е най-важното в нашата работа - въпреки трудностите да сме сплотени. Опитваме се да си помагаме един на друг, целият технически екип също е много доволен от нас, актьорите. Сега всичко останало остава в ръцете на зрителите. 

Как премина първият снимачен ден?

Той всъщност не беше един, а цели петнадесет, за толкова заснехме първия епизод. Което наистина беше много, но важното е, че успяхме и се получи страхотно. Действията в сериала се развиват в китното градче Урфа, там е много спокойно, уютно, тихо и напълно подходящо за нашата работа, нямахме почти никакви пречки. Живущите в него бяха много гостоприемно настроени към нас, хапнахме си чудесните им местни гозби, изобщо, чувствахме се като у дома си. Даже качихме някой и друг килограм... 

Всъщност малцина знаят, че Вие сте израснал в Урфа. Как се чувствате сега, 30 години след това и чувствате ли носталгия към детството? 

Да, със семейството ми се преместихме да живеем там, когато бях на 6-7 години. Първоначално ми липсваше родния ми град, но с времето свикнах. Детството ми беше много хубаво, помня как през горещите летни дни със съседните деца си играехме от сутрин до вечер, как се пръскахме с маркучите в градините ни. Израснал съм на улицата. Всички в Урфа бяха много дружелюбни и съседските отношения бяха много силни, бяхме като едно цяло огромно семейство. Урфа тогава беше и като изолирана от останали свят, защото точно по това време времената в Турция бяха много размирни - на дневен ред бяха тероризмът и военните и политически конфликти. Докато в Урфа така и тези лоши неща не дойдоха. Гледайки в днешно време града, бих казал, че си е останал същият, за което много се радвам.

Кога пораснахте?

За щастие детството ми продължи дълго. Когато обаче почина баща ми, то изведнъж свърши и вече поех отговорността да бъда главата на семейството, така и узрях и помъдрях, вече не мислех като дете, преместихме се и в Истанбул. Това беше един от ключовите моменти в живота ми, които ме промениха коренно. 

Какво послание иска да предаде на зрителите "Незапомнените времена"?

За точно послание не мога да се сетя, но ще кажа, че това е една типична семейна драма. Животът на семейството на моя герой тече щастливо, лежерно и спокойно. В един момент обаче по-големият брат на персонажа ми умира на сватбата си и аз, заради строгите ценности, съм принуден да се оженя за неговата овдовяла още на сватбата си съпруга. Влюбвам се обаче в друга жена и от там мирът и спокойствието в семейството ни са тотални разрушени. Това е общо взето историята на поредицата. А посланието и поуката мисля, че можем да ги извлечем чак, когато тя приключи. 

Коя е любимата Ви песен?

В последните няколко години съм слушал толкова много песни, че не мога да избера някоя от тях, която да посоча за най-любима. Истината е, че обожавам музиката и най-вече - турската. Харесвам я много, тя ме разтоварва, отпуска, слушайки я забравям за проблемите си. 

Какво бихте направили за семейството и близките си хора?

Бих направил всичко, бих пожертвал дори и живота си. Силно привързан съм към семейството и приятелите ми, не мога да живея без тях. Затова съм готов на всичко за тях, а се надявам и те за мен (смее се). 

Как се подготвяте за ролите си?

Специално за "Незапомнените времена" - всички се подготвяме заедно за ролите си. Продукцията е по-различна и специална и затова се опитваме да изживеем реално съдбите и животите на нашите персонажи. Именно заради това понякога преди снимки се събираме всички и започваме да пеем народни песни, да свирим на тръстика. По този начин ние по-лесно влизаме в живота на нашите образи, тъй като наистина те се отличават драстично от реалния ни живот. 

Къде провеждате тези "репетиции"?

Противно на очакванията не под звездите на Урфа, където всъщност трябва, а в офиса на нашия режисьор. Колегата ни Сеттар Танръйорен обединява всички ни и така постепенно, без дори да искаме, започваме да пеем и да свирим, изобщо за това кратко време се сближихме наистина много и не ми се мисли как ще се разделим в един момент. 

Какъв е героят Ви в "Незапомнените времена" Джемал?
В първата серия от сериала той е забавен, с голямо чувство за хумор, в него със сигурност изненадва феновете и зрителите, защото досега те са свикнали да ме гледат в сериозни роли на узрял и мъдър мъж. След това обаче, след фаталния инцидент с брат му, той променя начина си на живот и самия себе си. Смятам, че с него съм изненадал зрителите доста приятно, надявам се и занапред да е така.

Защо винаги играете ролите на узрели и достойни мъже?
За съжаление в Турция първите роли на всеки един актьор са от изключително голямо значение за цялата му професионална кариера от там нататък. Първите ми роли, с които станах известен, бяха именно на такива мъже и явно заради това напоследък играя само подобни персонажи. Което обаче пък в един момент става хем скучно, но и хем пък си набавяш все по-голям и по-голям опит.

Можете ли да изиграете коренно различен от досегашните Ви роли персонаж - комедиен?
За съжаление в Турция комедийните продукции не се харесват много на зрителите и изобщо на цялата аудитория. Именно и заради това много малко са актьорите, които могат да изиграят подобни роли и изобщо се занимават главно с това, възхищавам им се! Перфектният актьор трябва да умее да играе всякакви роли, такъв обаче все още не се е родил (смее се).

Не сте много разговорлив...
Така ли? (смее се) Аз всъщност съм много общителен и дружелюбен човек, просто през годините явно съм развил фобия от медийните изяви и затова не говоря много, в приятелска и семейна среда обаче е съвсем различно. Поне за мен важно е обаче не колко думи казва човек, а какви са те и дали са стойностни и достойни, на място.

Мустаците Ви са като Ваша емблема, мислили ли сте някога да ги обръснете?
Да, с годините хората свикнаха да ме гледат само с мустаци и вече съм си изградил такъв образ. А и всички сценаристи, режисьори и продуценти ме искат с мустаци. Аз обаче не ги нося по задължение, заради работата, а защото ми харесва. Обещал съм си обаче в следващата си роля най-сетне да се разделя с тях, нали пак ще пораснат!