Ибрахим Челиккол: "Човек се ражда и умира с любовта"

Четвъртък, 17 юли е! Днес публикуваме дванадесетото интервю от рубриката ни, в която всяка седмица прочитате такива с
участниците от "Любима турска звезда 2014", а и не само. Този четвъртък за 4 път ще имате възможността да прочетете интервю със звезда, не участвала в проекта. Той е един от най-актуалните и обсъждани турски актьори, радвайки се на огромен интерес от страна на зрителите. Роден е на 14 февруари 1982 г., навръх празник на влюбените "Св. Валентин". Родният му град е Измит, Турция, но е учил в Бурса, а в момента живее в Истанбул. Докато следва в университета в Бурса, той се занимава професионално и с баскетбол, но заради тежка травма прекъсва това си занимание. По-късно, премествайки се в Истанбул, 6 години работи като модел в известна компания. След това един от най-известните режисьори и продуценти в Турция - Осман Синав, го вкарва в актьорската професия. Първата му роля е във филма "Наркотерор", снима се и в историческата кино-продукция "Превземането на Константинопол". През 2011 г. се включва с главна роля в излъчващия се в момента у нас турски сериал "Ифет" (Iffet). През изминалата 2013 г. пък отново с главна роля участва в хита "Милосърдие" (Merhamet). На снимачната площадка на "Ифет" той среща любовта в лицето на екранната си партньорка Дениз Чакър ("Листопад" и "Великолепният век"), с която точно преди да се оженят се разделя. Той е Ибрахим Челиккол!

Нека да започнем с детството Ви, разкажете повече за този период от живота Ви!
Роден съм в Измит, баща ми беше офицер. Имам двама братя и една сестра, голямо семейство сме. Бях палаво и щуро дете. Въпреки, че не бях от най-добрите ученици в училище, учителите ми много ме харесваха. Горд съм и се радвам, че съм израснал в такава среда, благодаря и на родителите ми!

Родителите и близките Ви все още ли живеят в Измит?
След като баща ми почина, майка ми и цялото семейство се премести в Истанбул. По това време аз бях в Бурса, при чичо ми – професор и единственият начетен и високо-образован човек в семейството ни. Той беше ректор в университета, в който следвах. Тогава се занимавах професионално с баскетбол. По това време спрях да следвам.

Защо прекъснахте образованието си?
Защото майка ми, братята и сестра ми се преместиха в Истанбул и в този труден момент за всички нас, трябваше да съм до тях, да им помагам с парите, да работя. Когато бяхме деца, родителите ни никога не са ни лишавали от нищо, бяхме задоволени и нищо не ни липсваше, но след като баща ми почина семейната ни фирма фалира и животът ни рязко се промени, отговорностите вече паднаха върху мен и братята ми. Нашето семейство е много патриархално и след смъртта на баща ми, вече аз съм главата му. 

Как така в един момент всичко се стовари на Вашите рамене, не се ли изплашихте?
Не, не ме е страх от живота, това са нормални неща и рано или късно се случват. Винаги приемам нещата от добрата им страна, предпочитам да общувам с добри и положителни хора, предпочитам да мисля оптимистично, а не песимистично, защото животът е кратък и трябва да се радваме и на най-малкото. 

На колко години бяхте, когато поехте тази голяма отговорност – глава на семейство?
Бях на 18, току-що навършил пълнолетие. Случи се точно след земетресението през 1999 година. 

Какво стана с детската Ви мечта – да станете баскетболист?
Въпреки, че беше офицер, баща ми се занимаваше непрофесионално и с футбол, това беше най-голямата му страст, неговото хоби. Противно на очакванията и изненадващо дори за мен, той ме насочи към баскетбола, но след тежка травма бях принуден да спра, така е било писано, а и нищо не е случайно.

Роден и израснал сте в Измит, учил и тренирал сте след това в Бурса, преместил сте се заради смъртта на баща Ви в Истанбул. Как се отразиха тези промени върху живота Ви?
В Истанбул дойдох с моята единствена сестра, след като майка ми и двамата ми братя се преместиха. Бях много объркан тук и дълго време не можах да свикна, но след време нещата се промениха. А и тук ми предложиха да стана модел, тук станах и актьор, навсякъде, на всички тези места са се случвали ключови моменти от живота ми, за добро или зло. 

Как Ви предложиха да станете модел?
Една от организаторките на голяма фирма за модели веднъж случайно ме срещна и ми предложи. След няколко дни отидох на място, всичко беше много необикновено и интересно за мен, видях много известни и красиви личности, изобщо не можех да си представя как изобщо ще се слея с тълпата тук, тогава бях все още много млад, точно тогава не изглеждах много добре. Но щом ме видяха веднага ме назначиха на работа, започнаха се фото-сесиите, ревютата, като че ли се преродих. 

Как се чувствахте в такава среда?
Всичко беше като един мини-свят, едно мини-общество. Бях млад и въодушевен, положих много труд, хвърлих много пот и енергия и успях. Като цяло може би тогава израснах като личност и узрях. 

Колко години се занимавахте с професията на модел?
Шест години, които ще останат завинаги в съзнанието ми, винаги като си спомня за този период от живота ми изпитват умиление и само добри чувства. 

Защо спряхте да се занимавате с тази професия, още една ключова промяна в живота Ви?
Може би защото исках да експериментирам, а и тогава се отвориха нови врати пред мен. Професията на модел беше като трамплин в живота ми, след който се случват само хубави неща. А и мечтаех да създам собствена фирма за текстил.

От текстил към актьорска професия, това е доста интересно...
Всъщност бях на косъм да основа фирма за текстил и да не се занимавам с актьорство. С приятел, с който щяхме да създадем фирмата се редяхме на опашка за документите, разрешителни и т. н., когато дойде една жена и ми предложи да се явя на кастинг за криминален сериал. Аз й казах, че не мога и чакам от няколко часа, но тя беше много настоятелна и след няколко дни отидох на прослушване, където беше и Осман Синав – човекът, отворил вратите на актьорската професия за мен.

„Мачо” ли сте, както в повечето от сериалите, в които играете?
Така са представяни моите герои, но в действителност аз не съм такъв, не съм възпитан по такъв начин. 

Чувствителен ли сте?
Да, аз съм много емоционален човек и изживявам нещата, които ми се случват, добри или лоши. Обичам любовта, защото тя променя хората към по-добро.

След като казвате, че хората се променят, когато са влюбени, какъв сте когато Вие сте влюбен?
Аз съм влюбен още от както съм се родил, защото любовта е точно като живота - човек се ражда и умира с нея. В даден период, рано или късно той я намира, намира човекът, който го допълва и с който се чувства така, както никога. 

Въпреки, че се разделихте с Дениз Чакър, екранната Ви партньорка в „Ифет”, как й предложихте брак?
Това е интимен въпрос, на който не искам да отговарям. Носеха се слухове, че съм украсил целият си апартамент с рози, сърца и свещи, но истината е, че такова нещо няма. 

Какви са Вашите предпочитания за интимна партньорка, какви жени харесвате?
Харесвам искрени, весели и самоуверени жени. Но когато любовта те споходи, нямаш избор, или си влюбен, или не, приемаш човека до теб такъв, какъвто е.

Как преминава денят Ви?
Обичам да спортувам и да се движа. Прекарвам много време и с моите 150 кангала – най-силната порода кучета в света, много ги обичам и всекидневно им се радвам. Една от моите мечти в момента е да живея в чифлик, в който да ги отглеждам и те да се чувстват комфортно и да имат достатъчно място за игри. 

Веднъж бяхте публикували снимка с пушка в ръка, насред гората...
Да, обичам да се разхождам из природата, на чист и свеж въздух, на прохлада. И да, стрелям с пушката ми, но по неодушевени предмети, не по животни. Не ловувам и не подкрепям това хоби. 

Каква музика обичате?
Всякаква, но най-вече народната ни музика. Дядо ми е бил музикант, вуйчо ми пък е много добър с дайретата, майка ми има прекрасен и меден глас. Като малък свирех на кларинет, в продължение на 3 години, даже ходих на уроци. Доста често през лятото се събираме цялото семейство и организираме вечери мини-концерти. 

Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
Имам много хубави моменти, не е само един. Много съм се радвал например, когато баскетболният ни отбор побеждаваше в мачове, когато получавахме купи и медали. Може би най-голямата награда за човек е да бъде награден за труда и усилията си, тогава лично аз изпитвам най-голямо удовлетворение.

Какво за Вас е щастието?
За мен щастието е чист въздух, спокойствие, тишина и... моите кучета.

Каква е най-голямата Ви грешка, която сте допускал?
Мисля, че една от най-големите ми грешки беше несъзнателна. Когато бях малък бях много силен и винаги, когато се сбиех побеждавах. В един момент се помислих за супермен, тогава се възхищавах и на Жан Клод Ван Дам. Помислих си, че мога да летя и скочих от прозореца, след което си счупих ръката (смее се). Но ние сме хора, именно защото допускаме грешки, важното е да се учим от тях и да не ги повтаряме. 

1 коментар:

Unknown каза...

Много издържани отговори! Ако са и искрени - браво на човека! 🙂

Предоставено от Blogger.