Джансел Елчин: "Сериалите в Турция са изкуство"

Днес, 22 май (четвъртък) е ред на четвъртото интервю от рубриката на блога, в която всеки четвъртък представяме такива с участниците от проекта "Любима турска звезда 2014".
Роден е на 20 септември, 1973 г., в момента е на 40 години. Ражда се в един от най-големите градове в Турция Измир. Семейството му обаче се премества да живее във Франция, когато той е само на 9 години. Учи в "Екол Флорент" в Париж. Жени за своята дългогодишна приятелка Пънар Апайдин на 4 юли, 2012 г. Започва да се занимава с актьорската професия от 1999 г. насам. През 2008 г. печели титлата "Най-добър телевизионен актьор" за ролята си в хита със Берен Саат "Спомни си, любима" (Hatirla Sevgili, 2006 г.). Освен в него, взима участия, и то в главни роли в поредиците "Огнено сърце" (Gonulcelen, 2010 г.), "Лъжовна пролет" (Yalanci Bahar, 2011 г.) и "Лош път" (Kotu Yol, 2012 г.). Той е Джансел Елчин!

Скоро започва новият сериал "Лъжовна пролет". Какъв е сюжета му?
В основата на историята е една жена, която в миналото, заедно с любимия си извършва измама, но по-късно избира да живее друг живот. В ролята на жената е Фахрие Евджен, а в ролята на неин съпруг - Серкан Ерджан. Аз играя бившият й любим, измамника Селим. Не искам да "дешифрирам" историята, но Селим влиза в затвора и иска да си отмъсти. Подготвя много добър план за отмъщение. И именно така започва сериала. 

От много лошите или симпатичните злодеи е образът на Селим?
Харесвахте ли Жокера от "Батман"? Ето толкова симпатичен е и Селим. (смее се)

Преди виждаме Джансел Елчин в роли с много класа, като високопоставен господин от Истанбул. Имате ли някакви опасения, че този път ще играете различна от досегашните по характер роля?
Не, точно обратното, радвам се, че ролята е различна. Изобщо не се замислих дали да приема. Не гледам на него като лош, само се опитвам да преживея неговите страсти и желания. Опитвам се да му дам възможност. Селим гледа на събитията от позицията на болката. Той не приема поражението. 

Тоест Селим има няколко плана. И заради тези планове му е нужна дългата брада?
Да, но не трябва да разкривам тези планове. Защото в моя герой зрителите ще видят четири различни състояния. В играта има игра, ето това е. В сериала например, аз играя играта на Селим и според мен това е забавното в тази работа.

Всичките Ви предишни ангажименти са били дългосрочни. Имате ли някаква формула, започвайки нова работа, защо например приехте този проект?
Вече исках да играя нещо различно. Говорих за това с Фарук Тургут, продуцент, който много харесвам. С него седнахме и поговорихме за проектите. Споменах му, че искам да играя нещо различно. Исках да играя някой, който е леко обсебен...

Нещо доста по-различно от предишните Ви роли?
Да, точно така. Оставаше малко до приключването на "Огнено сърце", Фарук Тургут ми изпати проекта. Прочетох го и много харесах историята - динамична и интересна. Диалогът също е добре написан. "Лъжовна пролет" е написан много умно, сериал, който с финала на всяка серия ще събужда любопитство. Самият аз съм толкова заинтригуван, че питам "Какво ще се случи след това?", но не ми отговарят. След "Огнено сърце" можех да изчакам няколко месеца, но историята ми се видя доста интересна. Това, което говоря изглежда малко преувеличено, но първата серия е като американски филм.

Каква е оценката Ви за сектора на производство на сериали в Турция?
Производството на сериали тук е истинско изкуство. В Турция то се прави със скорост. Във вторник се снимат сцените, в четвъртък ги гледаш заедно с още 10 000 000 души. Няма такова място на света. Като пример: в театъра хората гледат на момента, във филмите - след половин година. В коя друга страна, освен Турция, във вторник сцените се снимат, а след 10 дни ги гледаш на екрана? В Европа, всички сериали се предават по 13 серии една година по-рано. 

Сериалите, киното или театъра, кое Ви доставя най-голямо удоволствие?
Три различни занимания, и от трите изпитвам удоволствие. Преимуществото обаче е за сериалите. 

Усещахте ли още от дете желание да станете актьор?
Не знам дали съм имал такова усещане. Имаше една книга - "Д-р Кнок". "Доктор" пристига в един град, но всъщност той изобщо не е такъв. Прави психологическо лечение на хората от града и излекува всички. Тогава съм бил в началното училище, учителят ни караше да участваме във възпроизвеждането й. Бях много развълнуван.

Беше ли доволен, наслади ли се, че си на сцената?
Не много. Учителят ни качи на сцената заедно с едно друго момиче от класа, което много харесвах. Ако не беше това момиче, ако беше съвсем друго, нямаше да се вълнувам толкова много. Тогава бях на 11 години.

Какво стана след това?
След това, когато бях на 16-17 години, с един приятел вървяхме по улицата и един мъж дойде при нас и ни предложи да участваме в заснемането на клип. И без това не правехме нищо, приехме на момента. Снимаха клип на "Too Funky" на Джордж Майкъл, бяхме статисти. Но дори и след това не свързвах себе си с актьорството. Започнах да се занимавам с текстил, доставях тъкани от Турция. Животът ми беше доста скучен в този период. 

Учил сте икономика и социални науки, не искахте ли да работите в тази област?
На 20-25 години всеки открива себе си и иска да изкаже мнението си, затова и аз се "изправих", тръгнах на вечерни театрални курсове. Възможността по-добре да мога да изразя себе си намерих в театъра. 

Колко годишен заминахме за Франция?
Бях на 9 години. В Турция учех във 2 клас, но във Франция започнах началното училище отначало. Изобщо не знаех френски. В началото се насилвах, но след това си казах, че дълго време ще живея в тази държава, трябва добре да знам езика й. Доста работих и доста добре го научих, заобичах думите. 

Добре, как стана завръщането Ви в Турция?
Доведе ме Томрис Гиритлиолу. 

Казвайки "да" на предложението му, знаехте ли, че отново ще се установите в Турция за постоянно?
Не, мислех, че си идвам само за 3-4 месеца.

От колко години вече сте тук?
От 5 години.

Вече за постоянно ли сте тук?
Не знам. Ако ми предложат участие във филм/сериал в Нова Зеландия и след като прегледам сценария ми хареса, защо да не отида?

Свикнахте ли с Истанбул?
Разбира се, Истанбул е много хубав, но и много населен. Много харесвам културата на кварталите в града.

След време ще четем ли Ваш роман?
Роман не, но имам на разположение 2 сценария.

Ще изпратите ли сценариите на някого?
Ако ще правя нещо, ще го правя сам. На никого няма да ги изпращам. Само ще направя продуцентството, режисурата и актьорското изпълнение.

Какво правите в свободното си време?
Играя футбол. Следя английското първенство, гледам каналите на Premier Lig. Това е любимата ми телевизия. Играя във футболен отбор "Аязма". Много забавен отбор сме, естествено, че не говорим само за футбол, обсъждаме всичко. 

Следите ли социалните мрежи?
Имам официална страница във Facebook, но не я ползвам. Имам профил и в Twitter, където съм по-активен. Името, което ползвам е cansellelcin, задават ми въпроси и аз отговарям.

Поглеждате ли какво се пише за Вас, какво е мнението на зрителите?
Да, гледам и си правя оценка. Например, ако е написано нещо за актьорската ми игра мисля над това, казвам си, че трябва да съм много внимателен. Понякога дори се смея на написаното. 

5 коментара:

Анонимен каза...

За съжаление този път изневерихте на точноста си.Не посочихте кога е взето това интервю,но аз ще кажа,че част от това интервю съм чела в нета преди повече от година.Изглежда е много трудно да се публикува интервю с Джансел Елчин взето през последните ммесеци или поне в края на миналата година.

Админ каза...

До 1 коментар:
Здравейте,
Така е, но това беше едно от най-актуалните интервюта на Джансел, въпреки, че е от 2011 г. Тъй като той от две години насам не е взел участие в сериали, намирането на по-нови интервюта както казахте и много трудно. Ясно е от кога е интервюто, след като се посочва, че съвсем скоро започва "Лъжовна пролет"... Разполагаме с още 1-2 интервюта с Джансел, ако има интерес ще ги публикуваме, но на по-късен етап.
Леки и успешни дни! :)

Nina Rouskova каза...

Cansel e roden v s. Tire, a ne v Izmir kakto ste napisali.

Анонимен каза...

Сериалите в Турция били изкуство
Не думай, Аз не виждам никакво изкуство в един сериал, в който по 20 пъти на серия ти показват как героите си събуват обувките и си обуват пантофите или обратно, като този процес е толкова прецизно проследен с камерата. Това е едно от многото дразнещи неща в така нареченото изкуство, да не говорим, че само като произнесеш "турски" и на човек по чва да му се гади

Халкидики- почивка каза...

Турските сериали определено са едно изкуство,което е жестоко платено и не напразно страната не спира да снима и да предлага все нови и нови истории и лица. Това, че рекламодателите са доволни, че в едно и също време имат възможност да предадат своето послание на дадена целева група чрез излъчваните сериали е страхотно постижение.При тях само за няколко секунди снимане на рекламата печелят милиони ,което е голям приход за всички.Политиката им в това отношение е доста добре обмислена.Благодаря ви за статията и това невероятно интервю,дано пак да ни пишете.

Предоставено от Blogger.