Туба Бююкюстюн:"Близначките за мен означават всичко"

Не обича да говори за себе си.Не обича да казва:"Аз!".Не обича да я забелязват.Ако е възможно,няма да дава дори и репортажи.Сега,обаче го прави заради новият й сериал „20 минути”...В по-долните редове ще разберете всичко за новите проекти и семейството й.

Каква е разликата между Туба отпреди 5 години и тази сега?

Преди пет години бях много по-затворена и по-предпазлива към живота и хората около мен.Днес вече съм много по-открит човек.Станах по-мека.Дъщерите ми вече са на една годинка.Като ги гледам не спирам да се питам:"На 30 години съм, имам най-прекрасните две деца на света, съпруг, когото обичам и работа, от която се вълнувам. Какво друго може да иска човек!".

Какво означават за теб близначките?

Те за мен означават всичко.Седем месеца ги гледахме сами.Онур и аз.Бяхме само четиримата.Беше прекрасно!

Нямате ли детегледачка? В края на краищата това са две бебета.

Не,нямаме.Не сме търсили помощ.Като говоря така,на хората може да им звучи странно,но ние искахме да сме си само ние.Онур,аз и новородените ни близначки.Изписаха ни от болницата.Ако беше само едно бебе,щяхме да го сложим в бебешко столче за кола и аз щях да седна до него.Но понеже ние си имаме две,аз трябваше да седна отпред.И Онур управляваше колата.Приключението започна.Разбира се,и те почнаха да плачат.Аз съм с операция,не мога да се обърна назад,не мога и да ги стигна.Всичко беше като един изпит,който засега сме минали успешно.

Много хора биха се страхували дори от това да вземат в ръце новороденото си бебе...

Ние не сме от тези хора.Онур е изключителен добър помощник.Не само на думи,но наистина е такъв.През нощта,когато момичетата заплакват и ако аз съм много уморена,става, храни ги с моето мляко,което съм си изцедила.Сменя им памперсите.Нито сме се оплаквали,нито пък сме се побърквали.Всъщност ако зависеше от нас,ние няма и да работим.А ще си стоим винаги вкъщи с момичетата и ще си живеем щастливо.Но не притежаваме този лукс.Длъжни сме да работим.Когато бяха на два месеца и половина ги взехме и отидохме в Париж.Казаха ни,че сме луди.Ние си ги сложихме в бебешките им ранички и с тях се разхождахме навсякъде.Приспивахме ги в ресторантите.Нямаме такива задръжки и да си кажем:"Те са малки и трябва да стоят в къщи!".Не сме напрегнати и неспокойни родители.Май сме от спокойните родители.Една моя приятелка ми казва:"Като ви гледам,имам чувството,че гледам семейство лъвове по Дискавъри".Децата стоят тук-там по нас,напълно естествено.Качват се върху нас,после пак слизат.Те винаги са с нас каквото и да правим.

Аман духа вятър, ще се простуди от климатика, да не пипа това, да не пипа онова...

Няма такова нещо.Това не ни притеснява много.

Добре,а какво в майчинството ти се е превърнало във фикс-идея?

Ако не съм до тях се превръщам във вманиачена контрольорка.Искам да знам всичко за тях. На 8-мия  им месец по принуда вече си имат детегледачка.Защото почнах да работя.Разказах и за нашия режим.И я помолих:"Когато мен ме няма,ще ми даваш рапорт за всичко,свързано с Мая и Топрак.Ще пишеш за всичко подробно.И снимки ще пращаш...".Сега тя прави точно така.Непрекъснато ми праща съобщения.Да,аз съм на снимачната площадка,но трябва да знам всеки един момент какво правят дъщерите ми.

Понякога не си ли казваш:"Да вървят по дяволите сериалите,аз изпускам толкова много неща от живота на дъщерите си!"
Казвам си.Но както майчинството ми може да определи какъв човек съм,то по същия начин може да го направи и актьорството ми.

Когато приемаше ролята имаше ли някакви колебания?
Имах.Всъщност не исках да играя в сериали.Защото сериалът е нещо,което ти краде от живота.Но този проект много ме развълнува.Поисках да бъда онази жена,поисках да играя тази жена.

Доколко актьорството е важно за теб?
Аз вярвам,че професията на човека е всъщност самия той.Трябва да можеш да я  пазиш и цениш,защото това си ти.

Доколко успя да се вживееш в ролята си?
Това ще го кажат хората,които са гледали сериала.С първи епизод имахме висок рейтинг.Надявам се хората да я харесат.Защото тя е много различна жена.Налице е едно убийство.Но така или иначе не можеш да бъдеш сигурен дали го е направила тя или не.Не можеш да я разгадаеш.

"20 минути" пълна адаптация ли е на,"План за бягство"?
Не.Оригиналът "Pour Elle" е един френски филм.Нещо разбъркано между него и "План за бягство".Има  писано и от Пънар и Дерен-сценаристите на "Езел".

Има ли конкуренция между теб и Берен Саат?
Няма такова нещо.Не могат да открият нищо и затова започват да си измислят,но не е вярно.

Непрекъснато ви сравняват…
Да представят сериалите така,сякаш само актьорите участват в създаването му е голяма несправедливост спрямо всички онези хора,които са се трудили за създаването му.Че в сериалите не участваме само аз и Берен.

Запознавали ли сте се с нея?
Не,не ни се удаде такъв случай.

Каква двойка сте с Онур?
С Онур сме двойка,която се цени един друг.

На него трудно ли му е да бъде женен за Туба Бюююкюстюн?
Не,разбира се.Единственото,което го затруднява е моята различна гледна точка в живота.Понякога казва-"За бога Туба,от къде (от какъв ъгъл) гледаш ти?"-опитва се да ме разбере,защото аз живея в свой собствен свят.

В Анадола ли отрасна?
Да,само тук.Много го обичам.Дори ако отидеш на закуска с пижама никой няма да се впечатли.

Не си човек,който се изтъква-"Ти знаеш ли коя съм аз?"...

И без това,коя съм аз.След пет години може и никой да не си спомня за мен.В този момент работя работа,която ми доставя удоволствие,старая се да я върша добре,но човек не трябва да се превъзнася.Тази известност може да не продължи цял живот.

След раждането има ли разлика в чувствата към съпруга ти?

Да,изпитвам едно по-различно вълнение към него.Видях една друга негова страна,опознах го като баща.Чувствам вълнението към човека,който вече ще бъде винаги в живота ми.

Какво представлява раждането?
За мен беше разочарование.Исках нормално раждане,но една от близначките беше тръгнала обратно и се наложи секцио.Въпреки,че бях с епидурална упойка и бях будна не ми дадоха веднага децата,там един куп процедури минаха,миха,някой много плачеше,с упорство казвах "Дайте ми ги",но не ми ги дадоха и се подразних.

Каква е твоята история?
От страна на баща си съм от Крит,а от страна на майка ми от Крим (кримските турци).Майка ми работеше в рекламния отдел на една банка,а баща ми беше електронен инженер.Понеже и двамата работеха ме гледаше баба,от малка станах самостоятелна.

Тъжно ли е било детството ти?
Не,но малко самотно.Живееща в своя свят,мечтателка,срамежлива и тиха.Учих в началното училище "Гьозтепе",после в лицея Доуш,университета Мимар Синан беше повратна точка в живота ми.

Във всяко училище една от най-красивите ли беше?
Не съм се имала за такава.Красотата не ме интересуваше.Моите проблеми се намираха в мен.Коя съм аз?Какво искам?Какви качества/неща има в мен?В какво вярвам?За мен какво е живота?Религията какво е за мен?Любовта какво е?

Намери ли отговорите на тези въпроси?
Лека полека ги намирам.

За какво бъдеще мечтаеше?
Не мечтаех.Не знаех какво ще правя.Томрис Гиритлиоолу ме видя в реклама,после идва останалото.

Добре,как се реши да участваш в реклама?
Един ден с една приятелка в Мимар Синан обикаляхме "Къде, какви ателиета има?".Гледахме,имаше фото-сесия.Аз имах фобия към фотографията,не обичах да се снимам."Може ли и вие да се снимате?","Моля ви, само едно каре!" казаха ..не възразих.После разбрах,че тези снимки са отишли в една агенция,потърсиха ме и започнах да се снимам в реклами.Бях една от момичетата,които задават въпроси на Хюля Авшар в рекламата на Molped.Госпожа Томрис така ме откри.

Какво нещо е дългото приятелство да се превърне в любов?
После разбираш,че всъщност винаги е имало любов.

Какво отличава Онур от другите мъже?
Онур е единствения мъж,който ме кара да се чувствам добре,когато го погледна в очите.Няма нужда от говорене,достатъчно е да го погледна в очите-"Добре,спокойно,всичко е наред,всичко е добре",дава ми това усещане.В сравнение с него аз съм доста неспокойна натура-"Правилно ли е,добре ли е,не е ли?",подобни чувства имам в себе си.Когато става дума за Онур-"Добре,няма нужда от обяснения,мога да се отпусна."-мога да кажа.Той е успокояващ,взимащ безпокойството ми човек.Добре ми се отразява.Като противоотрова.

Как решихте да се ожените?
Четири-пет години бяхме приятели.После станахме гаджета и два месеца живяхме заедно.

Как те убеди?
Не ме е убедил,просто стана.Аз никога не съм се женила след дълъг флирт.Онур ме познава.За да се оженя трябва да стане веднага.Ако бяхме изживели  дълга любов,щях да свикна с нея и нямаше да искам да се женя.Защото не искам да изляза от безопасния живот,който съм познала (т.е. страхува се от промяна).Има страх в мен.Женитбата и без това е отказване от егоизма на човек,от неговото аз.Разбира се,че да си егоист е комфортно и по-лесно.

Кой от двама ви е по-влюбеният?
Променя се,видоизменя се... Понякога повече той,понякога аз...

Защо се оженихте в консулството?
Този ден,който трябва да бъде най-забавният,щастлив ден...целуни онзи,поздрави този,с тези води разговор докато се каже...Обръща се в един скучен протокол това събитие.И хаоса.Само семействата ни присъстваха,бяхме около 20 души.Онур устрои тази изненада,защото знаеше колко обичам Париж.

Какво правите със спечелените пари?
От година аз и Онур не работим.Оженихме се,съградихме дом,децата се родиха...

Социалният живот...
Не,не ходим по клубове.Скучно семейство сме.