Ахмет Тансу Ташанлар: "Трябва да се борим не срещу насилието в сериалите, а с това в реалността"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 12 май, и продължава публикуването на интервюта с участниците в тазгодишното издание на онлайн-състезанието ни "Любима турска звезда" за 2022 г. Деветото ще бъде с деветия отпаднал състезател за сезона - актьора Ахмет Тансу Ташанлар. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 31 май 1984 г. в турската столица Анкара. В момента е на 37 години, зодия близнаци. Завършва висше образование със специалност "Театрално изкуство" в Държавната консерватория към университета "Селчук". Дебюта си като актьор прави през 2008 г. в един от най-емблематичните турски комедийни сериали "Спирка Акася" (Akasya Durağı). Следва участие в драмата "Малки жени" (Küçük Kadınlar) в периода 2008-2010-а година. Межудвременно през 2009 г. се снима и в хита "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam). През 2014-а година се присъединява към актьорския състав на хитовата драма "Черни пари и любов" (Kara Para Aşk), въплъщавайки се в образа на комисар Арда. В периода 2016-2017 г. се снима в първия сезон на историческия сериал "Ти си моята родина" (Vatanım Sensin). От 2017-а до 2019-а пък играе в криминалето "Пропаст" (Çukur). Добива голяма популярност и покрай ролята си на Азат в тоталния хит "Вятърничав" (Hercai), излъчвал се през изминалата 2021 г. в България. Последната му изява на малкия екран в южната ни съседка бе в провалилия се сериал "Лъжците и свещите" (Yalancılar ve Mumları) от изминалата есен. Женен е за своята колежка актриса Оя Унустасъ, с която си партнираха във "Вятърничав". Да започваме с интервюто!

Представете се, разкажете повече за себе си!

Не съм от хората, които правят големи планове за живота си и ги следват стриктно. Мога да кажа, че попаднах в театралната сфера напълно случайно. Бях завел сестра си да гледа една постановка, като на входа на театъра попаднах на афиш за предстоящо откриване на театрална школа. Стана ми интересно, там се запознах с много интересни хора и имах възможността да работя за първи път. След като влязох в консерваторията с актьорско майсторство, всичко вече ми беше познато, знаех го. Едва връщайки се назад във времето и правейки си равносметка, човек може да подреди парчетата от пъзела, който представлява живота му днес. Понякога се замислям какво друго е можело да работя. От 23 години се занимавам единствено с актьорство, никога не съм помислял да сменя професията си с друга.

Кои са Вашите примери за подражание в професионален аспект?

Имам много, всъщност. Не мога да посоча само един или двама, а другите да ги пропусна. Като свои идоли възприемам Шенер Шен, Четин Текиндор, Халюк Билгинер. Ако някой ден имам възможността да играя заедно с тях, сигурно ще умра от вълнение и радост.

Какво Ви води в живота - и в личен, и в професионален план?

Почит. Решениято в живота ми съм взимал на база почит и приятелство. Животът и без това си има свой собствен план за нас, колкото и да упорстваме понякога. Ако днес направите една крачка повече или по-малко, целият ви живот може да се промени, това да ви повлияе. Да, най-голямата ми цел е да стана добър актьор, но бързо разбрах, че за да бъде това възможно, първо трябва да бъда добър човек. Баща ми винаги ми е казвал: "Титлите, професиите, които ще носиш и имаш, с времето минават. Това, което остава, е името ти". На 22 години дойдох в Истанбул. Баща ми ме предупреди, че в този град никой никого не поздравява, ако няма да получи изгода от това. И е бил прав, Истанбул наистина е такъв град.

Син сте на държавен чиновник, който често е бил пращан на командировки и е сменял адресите си. Какво беше детството Ви?

Смених общо 14 училища, докато завърша средното си образование. Тези постоянни промени и премествания, разбира се, ме направиха доста по-социален и адаптивен от връстниците ми. И до днес не изпитвам особени затруднения да се сприятеля с когото и да било. Една от най-лошите ми черти е, че много бързо и лесно ставам приятел с всекиго, доверявам се напълно. Като сменил 14 училища, сигурно съм имал хиляди приятели. Но в крайна сметка са ми останали само трима истински. Познанства много, приятелства - малко.

Имали ли сте повратен момент в кариерата си?

Не е само едно, имам толкова много ключови събития в живота си... Да избереш една професия пред друга, също е повратен момент. Но каквото е ставало, е останало в миналото. Доволен съм от изборите си и от сегашното си положение. Винаги правя това, в което искрено вярвам дълбоко в себе си. 

Заради снимките на "Вятърничав" в момента живеете в Мардин. Какво Ви липсва най-много в Истанбул?

Морето! А, и да ходя на футболни мачове.

А какво не Ви липсва?

Трафикът. Понеже съм родом от Анкара, все пак мога да живея и без море.

Каква е обстановката на сета на "Вятърничав"?

Всички живеем в един блок. Станахме като едно истинско семейство. Например, прибирем се от снимачната площадка, пиша в общата ни чат-група, че нямам нищо за ядене у нас и завалява лавина от предложения кой какво да ми донесе от своето. Проектите, които се снимат извън Истанбул, са по-трудни от гледна точка на координация и неизбежните близки отношения с колегите, но специално във "Вятърничав" съм много щастлив. 

Има ли по-различен проект, върху който работите?

От много дълги години пиша нещо. Надявам се някой ден да го заснема. Понякога започвам да пиша със смелостта на невежия, а след време, прочитайки се, си казвам: "Тази история е слаба". Разбира се, нека всеки си върши работата, това, което може и което е учил. Но аз много обичам да пиша. Пък доколко писанията ми са добри, е друг въпрос. Егото ми от време на време ме гъделичка да заснема написаното. Засега само се забавлявам.

Случвало Ви се е да влезете в роля и след това да не можете да излезете от нея?

Един мой колега, когото ценя безкрайно много, трябваше да играе мафиот. И след тази своя роля започна да се движи само с пистолет в себе си. Започна да се бие с хората и накрая бе принуден да се изнесе от квартала ни. Така и не разбрах защо толкова се вживя в ролята на мафиот. Слава Богу, аз все още съм с всичкия си. Когато клапата плесне за старт на снимките, влизам в роля. В момента, в който плесне за финал, излизам и всичко приключва.

Има ли нещо, което бихте искали да добавите за финал?

Напоследък телевизионните сериали са много критикувани заради сцените на насилие в тях. Искам да кажа следното - в 99% от случаите това насилие се упражнява от т. нар. злодеи в историите. Ние, в сериалите, показваме лошия пример с тези сцени. За да може да се сравни доброто с лошото. Свалянето от екран на сериалите изобщо, каквито претенции имат някои хора, няма да реши проблема с насилието в нашето общество. Ние смимаме измислици, не научно-популярни филми. Решението на проблема с насилието е да се подобри образованието ни. Когато гледаме "La Casa de Papel" по Netflix обаче нямаме проблем с насилието. Хората по природа се стремят към доброто и към красивото, не към лошото. Трябва да се борим не с насилието в сериалите, а с насилието в реалността.

___________________________________________________________________________________

Очаквайте интервю с деветия отпаднал участник в "Любима турска звезда 2022" следващия четвъртък, 12 май!