Еда Едже: "Образованието ми по психология ми помага като актриса"
Завършила сте висше образование със специалост "Психология". Влизат ли в употреба уменията Ви в сферата на психологията в актьорската Ви професия?
Смятам, че образованието ми по психология ми е много полезно в актьорската кариера. За да пресъздадем един персонаж достоверно и убедително, ние актьорите трябва добре да разберем мотивацията, стояща зад поведението му, и да го анализираме до най-малките детайли. В това отношение психологията като наука е сред най-големите помощници на актьора. Защото само когато успееш да влезеш органично в кожата на героя си, можем да говорим за успешно превъплъщение.
Ако трябва да анализирате героинята си в "Забранената ябълка" Йълдъз, какво можете да кажете за нея?
Йълдъз е млада жена, чийто баща е в затвора, а майка ѝ гледа на кафе. Едвам-едвам завършила гимназия и не продължила образованието си в университет. Издържа се, работейки като сервитьорка. Мотивацията ѝ е да си намери богат мъж, за когото да се омъжи. Иначе казано - да си оправи живота на спокойно и комфортно място и да си остане там. Изпитва голям интерес към материалните придобивки и блага като чанти, бижута, дрехи... Мечтите ѝ са повърхностни. Излиза ѝ късметът да се омъжи за богат мъж. От една страна, играейки Йълдъз, се опитвам да я разбера. Пътят, по който избира да поеме, не може да бъде одобрен и приет. Радвам се, че това е и посланието, което сценаристите отправят към зрителите. За да стигне до така бленуваните комфорт и богатство, почти не остана неприятност, която да не ѝ се стовари на главата. И тя сама видя, че щастието не се купува с пари. А можеше да поеме по друг път. Сестра ѝ, с която са израснали в еднакви условия, избира да учи в университет и да се бори с живота сама. Видяхме два типа млади жени, получили еднакви условия, но тръгнали по различни пътища. Защото хората начертават пътя си в живота спрямо това, което искат да получат. И си плащат съответната цена. Йълдъз не направи изключение.
Кои качества у Йълдъз одобрявате и харесвате?
Не изживява каквото и да е особено тежко. Без никакви притеснения успя да влезе в дома на заможно семейство като прислужница, запозна се със свят, какъвто никога досега не е виждала. Но само пет месеца по-късно стана равнопоставена част от това семейство и смени на 360 градуса ролята си в обществото. Само привидно обаче - сблъска се с големи подигравки и с неодобрение. Но като актриса, с одобрението на режисьорите и сценаристите ни, реших да не играя тези тежки моменти за нея особено драматично. Ако трябваше да представим всичко, което ѝ се случи, със сълзи и слабост, тя трябваше да си тръгне от този свят. Въпреки цялата жлъч и жестокост, изсипали се върху нея, Йълдъз понесе всичко без особени притеснения, именно заради повърхността си. Това решение до голяма степен бе взето от мен и съм благодарна на режисьорката ни Неслихан Йешилюрт, че ме подкрепи. Така Йълдъз се превърна в любима героиня на зрителите, носеща им удоволствие.
Забранената ябълка е симбол, обвързван с греха. Как описвате връзката грях-невинност в сериала?
Нито един от героите в сериала не е ангел. Такава е и човешката природа. С добрите и лошите ис страни, човек се бори за оцеляването си. И понякога се налага да бъде егоистичен. Ако ме питате дали Йълдъз е добър или лош човек, няма да мога да ви отговоря. Затова намирам "Забранената ябълка" и героите в нея са много истински. Нашите персонажи не са нито на 100% добри, нито лоши. Всеки носи в себе си и от двете и спрямо обстоятелствата избира какво да прояви.
Сериалите, в които участвате, обикновено продължават дълго в ефир. На какво дължите този им успех?
Вярно е, всичките ми сериали са продължавали дълго. Първият ми сериал продължи три, вторият една и половина, третият две години, а настоящият се очертава да се излъчва още по-дълго. Игралните филми с мое участие също имаха много добри резултати. Имам таланта да избирам правилните за себе си проекти. Пък и явно им нося късмет, късметлийка съм. Може би дължа това на положителната енергия, която нося със себе си и се стремя да раздавам и на другите.
На снимачната площадка на "Забранената ябълка" си станахте много близки с колежката Ви Шеввал Сам. Как започна приятелството Ви?
Досега съм работила на много снимачни сетове - седем филма и четири сериала. И не са важни само отношенията между актьорите, а и между целия технически екип зад кадър. Срещнала съм се с всякакви различни характери. Мнозина си мислят, че между актьорите има война на егота, но с ръка на сърцето мога да кажа, че никога не съм изпитвала завист или дискомфорт от работата и таланта на свои колеги. Тъкмо напротив - винаги съм се стремяла да се мотивираме взаимно, да си казваме хубави неща, особено по женски да се подкрепяме и да сме солидарни. Много съм щастлива, че се намерихме с Шеввал. Приятелството ни с нея започна на сета на "Забранената ябълка", разбира се. Знаете, че снимачният процес на сериалите продължава много дълго време, закономерно прекарваме също толкова време заедно с колегите си. С Шеввал се наблюдавахме известно време, видяхме що за хора сме и се сближихме. Споделяме общо мнение по много въпроси. Шеввал е човек, уважаващ природата и хората, борещ се за правдата, много талантлив, отговорен и самостоятелен човек. Много ми е ценна, по-голяма е от мен с 15 години, но на акъл сме едни и същи.
След като сте завършили висшето си образование, сте се занимавали с история на изкуството и сте работили в галерия. Разкажете ни повече за този период от живота си!
Преди да завърша университета, започнах да стажувам в Американската болница по специалността си. След това преминах в отдел "Човешки ресурси" на същото място, но бързо ми омръзна. В самата болница се помещаваше галерия на изкуствата "Operator Room". Попитах кой я ръководи, оказа се, че никой. А още отпреди това имах голям интерес към изкуството, посещавах галерии, развивах естетическите си умения и познания. Бях впечатлена и от направлението в психологията, в което лечението на пациенти се осъществява посредством подходящи за оплакванията им произведения на изкуството. Така пожелах да работя в галерията. Дадоха ми стол и лаптоп и започнах да действам. Запознах се с няколко известни художници, благодарение на които по-късно се преместих да работя в галерия "Dirimart" - една от най-посещаваните в момента в Турция. Имах възможността и да замина на форуми в чужбина. През 2009 г. посещавах курсовете по история на изкуството към музея "İstanbul Modern". Това бяха едни от най-ценните знания, с които съм се сдобивала. От по-малка играех в постановките на различни театри, като предложения към мен все още идваха, но ги отхвърлях. По-късно случайно срещнах предишния си мениджър и ми каза, че за един сериал търсят актриса точно като мен - по думите му красива, но разумна. Този период от живота ми на постоянно търсене и глад за знания ми е много ценен - от стажант в болница през гид в музей та чак до актриса в сериали, такъв беше пътят ми. Вече съм на 30 години и до голяма степен съм изгубила това си любопитство.
Как се разви актьорският Ви път след случайната среща с предишния Ви мениджър?
Озовах се сред десетки други хора с листи с реплики в ръце. Сцената ми беше с главния герой. По-късно ми се обадиха и ми казаха, че съм одобрена. На следващия ден отидох на сета и започнахме да снимаме. Казах на нашите вкъщи, много се зарадваха. Така започна всичко. Но в началото ми беше трудно, защото екранната площадка е коренно различна от театралната сцена, с която бях свикнала. Трябваше ми и време да свикна с героинята си. Не знаех много неща. Гримирах се рано сутрин и прекарвах по цял ден със същия грим. Накрая ми се появиха торбички под очите, а все пак играех ученичка в гимназия. Нищо не беше под мой контрол, единственото, което правех, беше да наблюдавам другите и на принципа "проба-грешка" да повтарям действията им. Постепенно се научих на тънкостите в професията, как да изглеждам добре, как да изговарям репликите си, как да се държа... Неусетно улових темпото, от което не излизам и досега. Добре, че съм станала актриса, си казвам сега.
Интересувате се от mindfulness. Практикувате ли често? Как се развивате в отношение на техниките за осъзнатост на ума и изживяване на настоящето?
Когато не работя, често се замислям за природата, земята и моето място в нея. Всъщност всички търсим едно и също нещо. Искаме да сме спокойни и уравновесени, да използваме целия си потенциал и талант в дейностите, с които се занимаваме. Аз например съм човек със силно развито чувство за емпатия. Дори в моя живот всичко да върви гладко, ако знам, че в нечий чужд се случват лоши неща, се разстройвам. Искам да дам своя принос към земята, на която живеем. Затова изпитвам голям интерес към хората, успели да открият нещо, независимо какво е, голямо или малко. Защото всички учения и религии минават през различни пътеки, но водят до едно и също място. Всичко се прави, за да извадим наяве максимума от възможностите си, да сме уравновесени и осъзнати. По тази линия се поинтересувах какво е mindfulness и намерих връзката му с религията на Буда. С тази разлика, че това не е религия, а техника. И развиването ѝ никога не свършва. Например, ние не сме емоциите и мислите си. А сме тези, които могат да ги наблюдават и контролират. Както се казва - изгубваме се в мислите си. Да, ние ги произвеждаме, но длъжни ли сме да отдаваме значение и да се вслушваме в абсолютно всяка наша мисъл?
Преди известно време бяхте заснета от папараци без грим. Смятате ли, че в сектора Ви има натиск спрямо жените винаги да изглеждат добре и да са гримирани?
Да ме видят и заснемат без грим, не възприемам за нещо скандално и невиждано, както бе представено в медиите. Да можеше да живея, без въобще да се гримирам! Но това е нещо необходимо, което правим, за да изглеждаме по-добре под светлините на прожекторите и пред камерите. Никога не съм бил човек, целял на всяка цена да изглежда добре. Никъде по себе си и нямам естетични операции. Имам тяло и лице, принадлежащи на мен, с които живея в хармония. Но има и хора, предприемащи какво ли не, само и само да бъдат по-красиви. Аз обаче винаги съм се доверявала повече на ума си. Затова и да кажат нещо лошо за визията ми, няма да ме засегнат. Актьорската професия, също така, понякога изисква от нас да качваме или сваляме килограми. Понякога се шегувам, че за да родя един персонаж, точно като една бременна жена неизбежно напълнявам. При мен го има и проблемът със стреса на снимачната площадка - отпускам се и хапвам повече в такива моменти. Сигурно ям, за да се справя с умората, честно казано - и аз не знам. Случи се така, че напълнях и по време на "Забранената ябълка". Шеввал ме заведе при много добър специалист по хранене, в момента ме обучава на здравословно и качествено хранене. Недоспиването и недостатъчното пиене на вода също дават своето отражение. Никога обаче промените във визията ми не са ме притеснявали повече от необходимото. Има хора, които всяка сутрин отиват в салон за красота, за да им оформят веждите и да ги гримират. Не мога да си представя да водя подобна война със себе си. Нека всеки прави това, което го прави щастлив. Но не смятам, че хората, отделящи толкова време и внимание на външния си вид, са щастливи.
__________________________________________________________________________________
Очаквайте интервю с класиралата се на шесто място в "Любима турска звезда 2021" актриса Гьокче Бахадър следващия четвъртък, 17 юни! Дотогава си припомнете предишните в архива ни рубриките ни от тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар