Гьокче Бахадър: "Почивам, докато работя"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 17 юни, и продължава публикуването на интервюта с участниците в тазгодишното издание на онлайн-състезанието ни "Любима турска звезда" за 2021 г. Тазседмичното ще бъде с участника, класирал се на шесто място - актрисата Гьокче Бахадър. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 9 ноември 1981 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 39 години, зодия скорпион. Пътят ѝ към актьорската кариера минава през воденето на няколко радио и телевизионни програми по-рани. Получава актьорското си образование в центъра за изкуства "Müjdar Gezen". Първата ѝ изява като актриса е в сериала "Сладък живот" (Tatlı Hayat) от 2001 г. В периода 2003-2005 се снима в хитовата младежка поредица "Наука за живота" (Hayat Bilgisi). Големият си пробив прави през 2006-а година с ролята си на Лейля в семейна драма №1 на Турция "Листопад" (Yaprak Dökümü). В нея се снима четири години - до 2010, и добива световна слава. През 2011 г. се снима в провалилия се "Без теб не може" (Sensiz Olmaz). В периода 2013-2014 г. участва в нестандарната драма "Изгубеният град" (Kayıp Şehir), а през 2014-2015 г. - в семейната комедия "Между нас да си остане" (Aramızda Kalsın). Следват изяви в други две продукции, не блеснали с кой знае какъв успех - "Спомни си, Гьонюл" (Hatırla Gönül) и "Име легенда" (Adı Efsane). Втората ѝ по успех роля след Лейля от "Листопад" е тази на Оя в хитовата модерна драма "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler), в която се снима през 2017-2018 г. и която се излъчва в момента в България всеки делник от 16.00 часа по БТВ. Последната ѝ изява на малкия екран бе като гост-актриса в "Търси мениджъра ми" (Menajerimi Ara), играейки самата себе си. Освен на телевизионния екран, играе и на театралната сцена - за последно в успешния мюзикъл от 2019-а "Момичетата от Измир" (İzmir'in Kızları). Изявява се и като певица, като издаде първия си и единствен до момента музикален албум през 2019 г. Да започваме с интервюто! 

Как виждате развитието си през годините като актриса?
Спомняйки си и връщайки се назад във времето, понякога си казвам: "Всъщност аз пораснах на снимачните площадки". Но изживявайки всички тези моменти, не съм го осъзнавала. Защото явно актьорската игра ми се получава много естествено, идва ми отвътре. С участието ми във всеки следващ проект ме опознават все повече хора, едновременно с това аз се развивам пред погледите на всички, и това кара да се замислям все по-често за голямата отговорност, която нося - с ролите си и начина, по който ги пресъздавам. 

Има ли момент от живота Ви, който можете да определите като повратен?
Това, което ме прави такава, каквато съм, е преследването на мечтите ми. Мога да кажа, че това е повече и от какъвто и да е повратен момент. И нека "преследване на мечти" да не прозвучи като нещо на всяка цена, в което се впускам, без много да му мисля. Напротив - поставям си цели, търся начините, по които мога да ги постигна, и се самоусъвършенствам. 

С коя роля се почувствахте за първи път уверена като актриса във възможностите си?
Всяка изиграна роля е оставила различни отпечатъци в живота ми. Но отзивите, които чух за себе си и играта си след ролята ми на Айсел в сериала "Изгубеният град" (Kayıp Şehir) бяха много различни. Благодарение на нея зрителите имаха възможността да ме видят в друга светлина, а аз - да изляза от предишния тип роли, които получавах и които малко или много си приличаха. Почувствах се по-освободена и уверена в себе си след участието ми в този проект.

Ако можеха да Ви затворят в една стая с всичките героини, на които се вдъхнали живот, с коя щеше да Ви е най-приятно да си поговорите?
Не мога да ги деля. На всяка бих обърнала еднакво внимание.

Какво място в кариерата Ви заема участието Ви в "Малки убийства"?
На първо място - снимам се в сериала с голямо удоволствие. Мястото на Ay Yapım в сърцето ми е много специално. Това е място, което ме прави щастлива. Чувствам се късметлийка, задето отново работя с тях. Защото е голям късмет хора, отнасящи се с голямо уважение и прецизност към работата си - като мен и като тях, да работят заедно. Невинаги е възможно всички да са единодушни. Но когато това се случи и, така да се каже, работим и живеем на едни и същи честоти, резултатът е щастие и удовлетворение. Получава се страхотна синергия. "Малки убийства" разказва женска история, затова и мястото му в мен е и ще остане по-особено. Героинята, която пресъздавам, може да бъде пример за много жени. Това ме прави и щастлива, но и отговорна. 

Какво извлякохте за себе си от ролята Ви на Оя?
Наистина много харесвам Оя. Погледът ѝ върху живота, позицията ѝ в него, стилът ѝ, нравът ѝ... Всъщност научих много неща от нея. Тя е много нежна и елегантна жена. Дори битките си води по този начин. Не познава добре войната, но въпреки това, като всяка жена, я носи в себе си. Но не са ѝ присъщи качества като жажда за отмъщение или злина. Има си свои собствени методи, с които води битките си и които много харесвам. Харесвам я и с малките си лудости. Начинът ѝ на обличане пък е разкошен! Като цяло сериалът отдава голямо значение на облеклото ни, може би най-хубавият стайлинг, който съм имала на снимачен сет, е този в "Малки убийства". Дрехите, които всеки един герой облича, се избират след анализи на неговия характер и ситуацията, в която се намира. Оя - като лекар, спортист и работеща жена, има много цветен гардероб. Но дори вкъщи пак е шик. Въпреки че живее сама, се старае да се храни здравословно и готви за себе си у дома. С което ми е за пример. Виждам в нея едно себеуважение и висока себестойност. Всичко това е пример за подражание. 

Какъв човек виждате, когато се погледнете в огледалото?
Имам непоносимост към лъжата и несправедливостта. Не мога да ги приема под никакви форми. Имам силно развито чувство за справедливост и честност. Понякога дори в излишък.

Като актриса имате динамично и натоварено темпо на работа. Как релаксирате? 
Всъщност си почивам най-много, докато работя. В живота ми искам винаги да има усилие, труд, да се случва нещо градивно. Щом спра, не се чувствам добре. Затова и гледам да не спирам често с ангажиментите си. Никога не мога да си кажа: "Днес бях на снимки и се изморих, затова се прибирам вкъщи да си почина". Напротив - ще искам да отида още някъде и да оползотворя деня си максимално. Това ме мотивира в живота - да почивам, работейки, без да спирам. В противен случай се чувствам като изпускаща нещо важно, като безполезна, като недостатъчна. Чувствам, че благодарение на тази моя философия за живота и оставам млада. 

Имате особено излъчване, определяна сте от мнозина за студена и дистанцирана. Защо Ви възприемат като такава?
Мисля, че това възприятие се дължи на езика на тялото ми. Когато съм тъжна, лицето ми придобива тъжно изражение. Обратното - когато съм щастлива, грейва широка усмивка. В излъчването ми няма златна среда, така да се каже, на крайностите е. Може би тези възприятия за мен са свързани именно с тази ми особеност. За мен могат да кажат както: "Колко е студена!", така и: "Колко е засмяна!". 

В момента Ви хващаме засмяна и сякаш особено щастлива. Има ли конкретна причина?
Конкретна причина да съм толкова щастлива, нямам. По-скоро с годините и времето започвам да гледам различно на живота. Като по-малки, реагираме на двете крайности. Възприемаме всичко лошо, което ни се случва, за края на света, а всичко хубаво - за връх на щастието. Но човек помъдрява и се научава да не бъде толкова краен. Учим се да посрещаме дори най-лошото с положителните му страни. Животът винаги се старае да те научи на това, ако ти упорстваш прекалено. Научих се на следното - един ден се прибрах у дома в много лошо настроение. Седнах и си помислих, пък денят все, че свърши. И какво сега? Не можеш да го върнеш обратно. В ръцете ти е само настоящето. Тоест - както и да мине денят ти, със сигурност ще свърши и ще си замине. Само след няколко часа от днес няма да има и помен. Нека тогава, щом се връщаме назад във времето, да остават хубави моменти. Не дни, а моменти. Така живея вече. Всичко е временно и рано или късно минава. Пък и вярвам, че когато влагаме в нещо хубава енергия, тя се връща при нас. Силно вярвам в чудеса!

Има ли книги, които са Ви помогнали в израстването Ви?
Да - "Да можеш да се откажеш" на Гай Финли. Засяга темата за собственото ни освобождаване от нас самите. Да се откажеш, понякога е много трудно. Но ако това отказване е правилно и е за добро, няма по-голямо освобождаване за човека. Вместо да обвиняваме другите за неуспехите си, е много по-градивно да погледнем себе си и да се запитаме какво можем да променим. Шафак Накажима също има интересна книга на тази тема - "Доктор живот" (Yaşam Doktoru). Нея я препрочитам през известно време. Тези книги не са повествователни, не съдържат фабула, затова която и страница от тях да отворя, все ще извадя нещо полезно за себе си.

Често попадате на страниците на вестници и списания. Как посрещате славата си?
Вестниците, списанията и сайтовете са неизменна част от живота ни. Хората си вършат работата, пишейки в тях. От някои стоят далече, други не оставят на мира. И това е избор. Но нещото, което ме ядосва, е недостоверността. Без снимки, без цитиране, без официални източници се съчиняват какви ли не небивалици от нищото. 

Като малка сте мечтали да станете певица. И макар да сте актриса, от време на време все пак чуваме и хубавия Ви глас. Какво място в живота Ви заема музиката?
Музиката е важна част от живота ми. И всички вече знаят това. Имам планове, свързани с нея, но нека останат изненада.
__________________________________________________________________________________

Очаквайте интервю с класиралата се на пето място в "Любима турска звезда 2021" актриса Айбюке Пусат следващия четвъртък, 24 юни! Дотогава си припомнете предишните в архива ни рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.