Шевкет Чорух: "Давам живота си за театъра"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 8 април, и продължава публикуването на интервюта с участниците в тазгодишното издание на онлайн-състезанието ни "Любима турска звезда" за 2021 г. Тазседмичното ще бъде с петия отпаднал състезател за сезона - актьора Шевкет Чорух. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 30 юни 1973 г. в Истанбул, Турция. В момента е на 47 години, зодия лъв. Израства в семейство на търговци и още от малък проявява интерес към актьорството. След като завършва основното си образование, той започва да следва четиригодишния курс по литература и христоматия в академията по актьорско майсторство в Анкара, където се запознава със съпругата си и актриса Гюнай Караджаоулу, позната у нас като Гюлназ в "Огнено сърце". Приятелството им постепенно прераства в любов и през 1997 г. двамата се женят, като плод на любовта им е вече порасналата им дъщеря Пелин Чорух. През 2006 г. обаче, след 9 години брак, двамата се развеждат, но продължават да поддържат добри отношения. Ролята, с която печели огромната си популярност, е тази на комисар Месут в най-успешната турска криминална драма "Опасни улици", в която играе от 2006 г. до днес. Освен с актьорство, Шевкет се занимава и със сценарий, като досега е написал над 300 пиеси и 150 сценарии за филми. Воден от любовта си към театъра, през 2017 г. отваря свой театър - "Baba Sahne", действащ и до днес. Да започваме с интервюто! 

Коронавирусната криза покоси сериозно и света на изкуствата и културата. Ще успеят ли частните театри да се възстановят от удара?
Ефектът от коронавируса върху театрите е много голям и разрушителен. Опитваме се да оцеляваме посвоему, подкрепа не идва от почти никъде. Получаваме дори обвинения, че по-рано не сме помислили за настъпилите "черни дни", спестявайки някакви "бели пери". Дадох на основания от мен театър името "Сцена-татко" (Baba Sahne), за да не се чувстваме ние, артистите, сираци. За съжаление, осъзнавам колко правилно решение съм взел с това име именно сега, в пандемията. Освен редовните ни зрители и няколко управници от местната администрация, никой не се е поинтересувал от нас.

Чувстват ли се артистите наистина сираци, изоставени?
Разбира се, че се чувстваме сираци. И усещаме това най-осезаемо точно в този момент на трудно изпитание. Частните театри се издържат единствено от средствата, постъпващи от билети за постановките в тях, т. е. - от зрителите ни. Тъй като по никакъв начин не сме обвързани с каквато и да е власт или държавно учреждение, някои са на мнение, че нямаме право да искаме помощ. Но малцина са тези, които съзнават, че изкуството стои много над всички неща като бюрокрация, държава и власт. Изкуството е изразното средство на цялото общество, то повдига истински важните въпроси и се опитва да даде отговора им. Изкуството прави хората по-добри. Уви, в днешно време, особено частните театри, до голяма степен са погълнати от разрешаването на финансовите си проблеми.

В предишно свое изказване сте споделяли, че не се възприемате като артист. Какъв сте тогава?
Разбира се, че не съм артист. Поне не и в пълния смисъл на думата. Възможно ли е един артист, отдаден изцяло на творчеството си, да мисли постоянно за данъци, заплати, осигуровки, разрешителни, договори и т. н.? Как един артист може да твори пълноценно, ако всеки месец живее със страха, че могат да затворят театъра му? Аз не съм артист. А съм театрален работник, борещ се за оцеляването на театъра. 

Знае се, че влагате всичките си спечелени средства от участия по киното и телевизията в поддържането на театъра Ви "Baba Sahne". Как взехте това решение?
Всеки преследва мечтите си. Някои избират да съществуват, а други - да създават. Аз и хората около мен, които обичам и с които работя, сме от вторите, избрали да творят. Завършил съм театралната академия на Мюждат Гезен - човек, дал всичките си средства за театъра. И явно крушата не пада по-далече от дървото. Много други майстори на изкуството са направили същото, да не си придаваме излишна важност.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте актьор?
Не мога да кажа със сигурност. Най-вероятно щях да бъда някой много лош търговец. С търговските умения, които демонстрирам, ръководейки театъра си, смятам, че доказвам това (смее се).

Какви са бъдещите Ви планове?
Ако човек спре да мечтае, значи е спрял и да живее. Искам да отворим театрални зали във всички училища в Анадолска Турция, които все още си нямат. 

Всички сме под натиск в тези трудни времена. Но Вие не се отказвате от идеалите си. Не Ви ли е страх?
Това е моята родина. Мястото, което ме е направило такъв, какъвто съм. Да даваме гласност на проблемите в страната ни, не е само мое, а задължение на всички. Да мълчим пред нещата, които вървят в погрешна посока, е равносилно на съучастие. Това, от което трябва да се страхуваме най-много, е самият страх. Вярвам, че всяко мнение, стига да не съдържа обиди и подтици към насилие, трябва да бъде изказано. Дори в люлката на демокрацията - Америка, виждаме, че има хора, които все още търсят свобода и справедливост. Правото на изказване е изконно човешко право и не може да бъде ограничавано. Разбира се, всички понякога се намираме под натиск. Но не можем да спечелим нищо, ако се страхуваме, че ще изгубим друго. Важното е да поемаме риска.

Вече 15 години се снимате в "Опасни улици". Как се променихте за това време?
Честно казано, не съм се променил. Но и аз като героя си Месут остарях. Дъщеря ми постъпи в гимназия, завърши я, а сега е приета в университет. Влизайки и започвайки да се снимам в сериала, бях млад мъж. Сега съм, така да кажем, "отлежал" мъж (смее се).

Ако можехте да погледнете отстрани, как бихте описали героя си Месут?
Всеки герой съдържа в себе си по нещо истинско, човешко. Да кажем, че това нещо е общо и за мен, и за Месут. Но да съм радикален, студен и строг като него, за мен би било трудно. Всъщност Месут е човек, който в този живот не знае нищо друго, освен полицейската професия. Способите и методите на Месут в професията му са малко агресивни и крайни. Но все пак става въпрос за сериал, в случая - тези негови прояви са за цвят, за чар. Добре, че е татко Ръза, за да го държи под контрол. В противен случай Месут щеше да е нетърпим. Пък и от началото на сериала досега смени 5-6 половинки. Човекът така и не научи тънкостите на отношенията между мъжа и жената. (смее се).

Разграничавате се от твърдостта и строгостта на Месут. По-мек и сърдечен ли сте Вие?
Професионален актьор съм, добре знам къде стоят границите между моята личност и тази на героите, които пресъздавам. Колкото до това дали си падам повече строг или мек - зависи от ситуацията и обстоятелствата. На работа се налага да влизам в една роля, но когато се прибера вкъщи, аз отново ставам баща, съпруг, син и т. н. Двете неща не трябва да се бъркат.

Случвало ли Ви се е, спирайки Ви по пътя, полицаите да се обърнат към Вас с: "Комисарю, как си?"?
Разбира се (смее се). Правят си подобни шеги. Често ми се случва на пътя, в задръстване...
__________________________________________________________________________________

Очаквайте интервю с шестия отпаднал участник в "Любима турска звезда 2021" следващия четвъртък, 15 април! Дотогава си припомнете предишните в архива ни рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.