Коронавирусът и турските сериали

Пандемията от коронавирус нанесе щети, малки или големи, на почти всеки един сектор от икономиката. Изключение не правят и турските сериали... През март 2020 г. с установяването на първия случай на заразен с COVID-19 в Турция почти всички излъчвали се тогава телевизионни драми спряха. И никой не знаеше кога ще бъдат подновени. Всички се надявахме непознатото заболяване да премине бързо и без големи последствия, но, уви, то се задържа в живота ни доста дълго, включително и до днес. Обявената първоначално двуседмична пауза в снимките на сериалите се удължаваше и удължаваше. Докато не се оказа, че излъчените за последно през март епизоди са били и финалните за сезона. При спазването на драконовски мерки и контрол три-четири продукции продължиха снимките си през изминалата пролет, но това бяха по-скоро изключения от правилото. През лятото с намаляването броя на заразените и затоплянето на времето животът сякаш отново тръгна постарому. Включително и за сериалната индустрия в Турция. Снимките и излъчването си започнаха четири летни сериала, явили се своеобразни "опитни зайчета" за индустрията. Опитът, направен с тях, за снимане по време на пандемия, премина успешно. И така, въпреки опасенията и предупрежденията за втора вълна на заразата през есента, новият телевизионен сезон 2020-2021 г. бе открит през септември не по-малко грандиозно и мащабно от предходните. Излъчването си започнаха десетки нови сериали, а хитовете, прекъснали заради коронавируса през март, се завърнаха с нови сезони след дълга половингодишна пауза. И всичко продължи постарому. По-интересното е, че продължава така и досега. На фона на рекордите в дневния брой на инфектирани, хоспитализирани и починали от COVID-19, отчетени в Турция през последните седмици. На фона на строгите забрани за излизане навън и вечерни часове. На фона на повторно затворилите малки и средни бизнеси в сферата на услугите. Но най-вече - на фона на страха! 



През март 2020 г. един по един всички сериали в южната ни съседка бяха прекратени за неизвестен период от време, първоначално посочен като двуседмичен. Непознатото заболяване, с което човечеството се срещна за първи път, и несигурността около протичането и смъртността му, седмица след седмица удължаваха този период. Докато не дойде юни, когато на всички вече беше ясно, че любимите ни сериали ще се завърнат най-рано отново през септември. Изключения от правилото направиха едва няколко проекта, които въпреки всичко продължиха да снимат. При спазването на изключително строги санитарни мерки снимачните си процеси без прекъсване продължиха "Мафията не може да управлява света" (Eşkıya Dünyaya Hükümdar Olmaz) на ATV, "Опасни улици" (Arka Sokaklar) на KanalD, "Ставай да вървим" (Kalk Gidelim) и "Неудържимите" (Tutunamayanlar) на TRT1 и "Обещание" (Yemin) на Kanal7. За да не се налага да нарушава противоепидемичните мерки дори по време на снимки, екипът на "Опасни улици", например, носеше маски, ползваше дезинфектанти и спазваше дистанция през цялото време, вкарвайки наболялата тема за коронавируса в самото сюжетно развитие на епизодите. Сценаристите на 15-сезонния полицейски феномен умело се възползваха от драмата, разиграла се около COVID-19, и "разболяха" един от главните герои Хюсню с вируса. Любимецът на зрителите изкара заболяването доста тежко, като дори имаше опасност за живота му, която неизбежно доведе и до ръст в зрителския интерес. Така "Опасни улици" за пореден път влезе в историята на турската телевизия и мнозина в социалните мрежи започнаха да се шегуват, че няма нещо, което да спре снимането и излъчването на хита. Вълна от мемета на подобна тематика с надписи от рода на "Този сериал сигурно ще продължи да се снима дори ако избухне и Трета световна война" заляха интернет. 



Що се отнася до снимачните екипи на сериалите и хилядите хора в тях, останали за три месеца без работа, финансова помощ, макар и със закъснение, имаше. По-интересното в случая бе, че тя дойде отвън. Международният гигант Netflix се погрижи за екипите зад кадър, изпаднали в немилост, дарявайки на две от филмовите и телевизионни организации в Турция - İKSV (İstanbul Kültür Sanat Vakfı) и Сендиката за кино и телевизия, сума на стойност 4 000 000 турски лири. В края на май 2020 г. всеки служител от сферата на филмовото и телевизионно развлечение, спрял да работи временно или постоянно заради пандемията от коронавирус, получи еднократна помощ от 2500 турски лири (приблизителната минимална работна заплата в Турция) след успешно кандидатстване. Финансовата помощ, осигурена от интернет-платформата за развлекателно съдържание Netflix, в световен мащаб възлезе на 150 000 000 долара, стигнали до работещи във филмовия и телевизионния сектор по целия свят. 



След успешно преминалия експеримент за снимане по време на пандемия, направен посредством четирите летни сериала "Погубена младост" (Gençliğim Eyvah), "Почукай на вратата ми" (Sen Çal Kapımı), "Любов на покрива" (Çatı Katı Aşk) и "Мистър грешен" (Bay Yanlış), дойде септември, когато започна новият телевизионен сезон 2020-2021 г. в Турция. Както споменахме в началото на статията, стартът му по нищо не отстъпи на миналогодишните, и сякаш нямаше и помен за това нещо, наречено коронавирус, що се отнасяше до започналите нови и завърналите се с нови епизоди сериали. Всичко продължи от там, където беше спряло през март, постарому. С доста малки изключения, темата за COVID-19 почти не бе засегната в който и да е от проектите, започнали или подновили излъчванията си през септември. Докъм края на октомври всички продължиха да живеят с нагласата за лято и живот в пандемия на минимум, но дните минаваха един след друг, времето застудяваше и на все повече точки от света коронавирусът отново дойде на дневен ред. Новините за повторно налагане на противоепидемичните ограничения от все повече държави не закъсняха, но Турция, пострадала изключително силно в икономически план, до последно се надяваше втората вълна на болестта, за която бе предупредно още през лятото, да не я застигне. Уви, напразно... Макар и една от последните държави, влезли във втори локдаун, Турция също бе принудена да затвори отново почти всичко и всички в края на ноември м. г. Новините за повторно затваряне на заведения за хранене, магазини, непредлагащи продукти от първа необходимост, училища, университети и всякакви културни събития с публика, отново нанесоха жестокия си удар върху турската икономика. Полицейски час бе въведен отново, както и пълна забрана за излизане навън през уикендите. Южната ни съседка ден след ден бележеше ръст в броя на новозаразените, който въпреки това стоеше неестествено нисък на фона на останалите държави по света. Обвинената в укриване на реалните данни за разпространението на заразата, Турция бе принудена да извади истината наяве и от средата на декември статистиката придоби съвсем различен и доста по-плашещ вид. Докато страната преди съобщаваше само броя на заразените с изявени симптоми, в списъка вече влязоха абсолютно всички с положителни проби. Така от 5-6 хиляди дневните данни скочиха до 30 000. Турция няколкократно дори бе на първо място по новозаразени на ден в целия свят. Какво се случи със сериалите на фона на това критично влошаване на епидемичната обстановка? 



В края на ноември с повторното въвеждане на строгите карантинни мерки срещу коронавируса сериалните екипи отново останаха изправени лице в лице с вероятността да загубят работата си и проектите, по които работят, да бъдат замразени. За щастие или не, този път това не се случи. При настъпването на втората вълна от COVID-19 турските власти се оказаха изключително снизходителни спрямо телевизионната и филмовата си индустрия. И дори я осигуриха с привилегии, за да може да продължи да работи без прекъсване. Така например работещите в сферите на киното, телевизията и рекламата бяха официални освободени от спазването на вечерния час и забраната за излизане навън през събота и неделя. Подкрепа, закрилничество и привилегированост, оказани без прецедент в Турция към която и да е друга индустрия и работещите в нея. 



Какво прави турските сериали толкова важни, че снимането и излъчването им да продължи дори по време на пандемия? Факторите са много - както социални, така и икономически. Зад решението на турските здравни власти да дадат зелена светлина за продължване работата на филмовата индустрия до голяма степен стои фактът, че именно сериалите са най-гледаните телевизионни програми в Турция, привличайки десетки милиони зрители пред екраните всяка вечер. От социологическа гледна точка няма друг подобен развлекателен продукт на изкуството, който да събира и привлича вниманието едновременно на милиони, докато си стоят вкъщи пред телевизионните екрани. Така не е случаен извънредният ръст в телевизионната гледаемост, отчетен през първите дни на забрани за излизане навън уикенда. Регулаторният орган в Турция, следящ за съдържанието на телевизионните и радио програми, неведнъж вече се намеси в работата на продуцентските компании, сценаристите и режисьорите, отправяйки към тях препоръки за създаване на съдържание, подходящо за гледане от колкото се може повече хора едновременно. Най-вече - от семейства, за да застанат всички заедно (и малки, и големи, и възрастни) пред екрана. Що се отнася до икономическия аспект, ролята, която турските сериали играят, и тук отново е голяма. Няма да е грешка да наредим продажбите на турските сериали в чужбина и приходите от тях редом до печалбите, които Турция бележи от туризма. И след като туризмът в момента е сведен до своя минимум (въпреки че чуждестранните туристи също бяха освободени от забраните за излизане), едно евентуално спиране на заснемането и на сериалите би довело до същинска катастрофа за икономиката. Ако трябва да говорим в цифри, през 2018 г. Турция е с приходи от 500 милиона долара от продажбата на свои сериали в чужбина. Интересът към тях става все по-голям и достига до все по-далечни географски ширини - близо 150 държави по света, което предвещава до 2023 г. приходите от продажбите им да достигнат внушителните 1 милиард долара



Телевизията обаче съвсем не е най-използваното и разпространено средство за масова комуникация, събиращо семейството, в днешно време. Нейното място отдавна заеха интернет и устройствата с достъп до него като компютри, лаптопи, таблети и смартфони. Съответно бе от голяма важност да се обърне внимание и на аудиторията, пренасочила се от телевизията към интернет, и да бъде създадено съдържание за нея, което да я "задържи" максимално дълго време вкъщи. Макар и не напълно, но от части големи заслуги за бума на интернет-сериалите през последната година в Турция можем да отдадем именно на коронавирусната пандемия. Защото оставането на хората вкъщи неизбежно доведе до огромен ръст в използването на интернет и времето, прекарано в него. Възходът на оригиналните турски сериали, снимани за международната интернет-платформа Netflix, върви ръка за ръка със създаването и развитието на местни турски сайтове за развлекателно съдържание като Exxen, Gain, BluTV, puhuTV, beIN Connect и т. н. 2020 г. бе годината с най-много нови интернет-сериали, най-хитови сред които "Дар" (Atiye), "Любов 101" (Aşk 101), "Недовършена любов" (Yarım Kalan Aşklar), "Уважение" (Saygı), "Друго си е" (Bir Başkadır), "Точно така" (Aynen Aynen), "Алеф" (Alef)... Отсега обаче можем да кажем, че 2021 г. вече я задминава, но равносметка за нея, да се надяваме, ще направим в друго време и при други обстоятелства, без да се налага да засягаме COVID-19 като фактор. 



Рискът, който бе поет с продължаването заснемането и излъчването на турските сериали и в разгара на втората вълна от коронавирус, беше доста голям. Така не закъсняха и новините за установени случаи на заразени в екипите им. За щастие, повечето подобни бяха единични и не образуваха т. нар. клъстери, превръщайки снимачните площадки в огнища на заразата. "Любов 101" (Aşk 101), "Учител" (Öğretmen), "Вятърничав" (Hercai), "Почукай на вратата ми" (Sen Çal Kapımı), "Планина от сърца" (Gönül Dağı), "Хекимоулу" (Hekimoğlu), "Северна звезда" (Kuzey Yıldızı), "Търси мениджъра ми" (Menajerimi Ara), "Лекарят чудо" (Mucize Doktor), "Мария и Мустафа" (Maria ile Mustafa), "Рамо" (Ramo) и "Повреда" (Arıza) са заглавията, в които имаше установени случаи на болни от COVID-19 актьори или работещи в техническите екипи зад кадър. Едноседмични или двуседмични прекъсвания в снимките им също имаше, но масовото тестване на сетовете и спазването на мерките до голяма степен възпрепятстваха по-големи ексцесии. 



Интересно явление в предпочитанията на зрителите бе забелязано след възникването на пандемията от коронавирус. Най-потърпевши, що се отнася до рейтинг, се оказаха медицинските драми "Лекарят чудо" (Mucize Doktor) и "Хекимоулу" (Hekimoğlu). Очаквано, на фона на непрестанни новини за болни, починали, органичения и забрани, малко са зрителите, които предпочетоха да бъдат погълвани от медицинската тематика и в сериалите, които гледат. Именно на това своеобразно масово отдръпване на обществото от здравните теми, напрягащи го и без друго в ежедневието му, се дължи големият спад в интереса към медицинските сериали в Турция. Вероятно фактор за понижения интерес се оказа и впрягането на любимите лекари на зрителите от сериалите - Тимучин Есен и Танер Йолмез, в информационната кампания за борбата с вируса. От началото на новите сезони на "Лекарят чудо" и "Хекимоулу" през септември резултатите им паднаха двойно. За момента обаче те продължават, макар и далеч от внушителните постижения в цифри, които отбелязваха преди възникването на пандемията от COVID-19. 

На другата крайност стои обаче тоталното игнориране на коронавирусната тема в турските сериали. С цел да не напрягат и отблъскват с така наболялата тема аудиторията и в епизодите на серийните си драми, сценаристи, режисьори и продуценти стигнаха до общото решение да не я засягат в художествените си произведения. Така измислените истории в турските сериали обаче сякаш останаха в доброто старо минало, когато никой навън не носеше маски, шлемове или ръкавици, не дезинфекцираше на всеки половин час ръцете си, заведенията и обществените места бяха отворени и пълни... Стигна се до дилемата и спора трябва ли коронавирусната тема да присъства и в измислените сюжети на сериалите или не. Едни зрители не възприемат историите, останали напълно слепи за пандемията, смятайки ги за несъстоятелни, нереални и недостоверни. Докато други обаче намират в тях единствено убежище, останало незасегнато от неприятната тема за заразата, развличайки се с тях и отдъхвайки, откъсвайки се поне за малко от не особено приятната в момента реалност, която ни заобикаля. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.