Ипек Билгин: "Никога не съм се бъркала в живота на дъщеря ми"

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 4 юли, продължава публикуването на интервюта с участниците в шестия сезон на най-успешното ни онлайн-състезание "Любима турска звезда" за 2019 г. Тазседмичното е с класиралата се на почетното трето място във формата актриса-ветеран Ипек Билгин. Преди да започнем обаче, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 24 март 1956 г. в най-големия турски град Истанбул. В момента е на 63 години, зодия овен. Първите си изяви като актриса прави на театралната сцена през 1983 г., когато е на 27 години. На малък и голям екран се появява чак през 2005-2006 г., като първата ѝ роля в телевизионен сериал е в полицейската драма, излъчена в България - "Любов извън закона" (Hirsiz Polis), а в игрален филм - в "Китайците идват" (Cinliler Geliyor). Опозната от телевизионния сериал едва 50-годишна, за отрицателно време се превръща в любима актриса с последвалите си участия в успешните сериали "Златната клетка" (Bicak Sirti) от 2007-а, "Езел" (Ezel) от 2009-а и "20 минути" (20 Dakika) от 2013-а година. През 2013 г. се снима в успешната кино-лента "Сънят на пеперудата" (Kelebegin Ruyasi), а през 2017 г. - в "Истанбул червен" (Istanbul Kirmizisi). Освен като театрална, телевизионна и кино-актриса, през годините се изявява още като режисьор, преподавател по актьорско майсторство и преводач. Именно тя превежда от английски на турски книгите на Ерик Морис "Не се преструвайте, моля" (Rol Yapmayın Lütfen) и "Вечен наръчник на актьора" (Fütursuz Oyunculuk Oyunculukta İşçilik Süreci). От началото на 2017-а година до преди месец пресъздаваше може би най-успешната си роля в кариерата си на телевизионна актриса - тази на превърналата се в истинска легенда Есма Боран в хитовата драма "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin). Да започваме с интервюто!

Героинята Ви в "Истанбулска невеста" Есма предизвиква крайно противоположни реакции у зрителите - понякога ѝ се радват, друг път ѝ се ядосват, трети път - плачат за нея. Какво е Вашето отношение към нея?

Приемайки предложението да участвам в "Истанбулска невеста", на първо четене виждах Есма като държаща под конец дома си и семейството си. Но, честно казано, не знаех в каква посока ще поеме от там насетне. Гледайки на Есма в момента, сякаш започвам да я съжалявам. Контролът, който упражнява над близките си и дома си, се е превърнал в единственото нещо, което я държи жива. Именно затова се бърка в живота на всички останали. Но Есма си пада маниак на тема контрол и решаване на проблеми, това ѝ е заложено отвътре.

Есма се отнася различно към всеки един от четирите си синове. Особено към Фарук...

Така е. На Осман, например, винаги дава повече свобода и е по-склонна на компромиси, тъй като е напълно наясно със здравословното му състояние. Никога не смее да отговоря на Осман така, както отговаря на останалите си синове. Пък и той винаги успява да я поучи и да я накара да се замисли, има особено слабост към него. Понякога този двоен стандарт, с който Есма подхожда към синовете си, ме напряга, но проследявайки нишката на сценария, впоследствие намирам смисъл и логика в това нейно поведение.

Когато срещна отново първата си любов, Есма претърпя голяма трансформация и придоби вид, непознат на никого досега. Държи се като младо влюбено момиче...

Повратният момент за Есма бе, когато си каза: "Аз съм едно нищо". Въпреки че не го осъзнаваме напълно, понякога всички имаме моменти, в които се предаваме и в които имаме чувството, че няма смисъл да живеем. Есма си каза: "Какво правя в този живот, никой не ме чува, никой не ме разбира, коя съм аз за останалите?". И в този момент се хвана за Гарип като удавник за сламка. Той се превърне в нейния смисъл да живее. Есма почувства онова спокойствие от миналото и младостта си, което е изпитвала именно с него.

Но обикновено гледаме любовните истории на млади хора. Да гледаме възрастни влюбени, не сме особено свикнали...

Не гледам на отношенията между Гарип и Есма като на любов. По-скоро като намиране на смисъл в живота, на подслон и на другар. Самата дума "любов" обвързвам с по-различен смисъл. Пък и 60 години е една преломна възраст, след която чисто биологически човек претърпява хормонални промени и гледа както на любовта, така и на всичко останало в живота, по по-различен начин. Не казвам, че флиртът вече не ни е присъщ, даже съм му привърженичка. Но по-младите биха ме разбрали по-трудно. Това, което искам да кажа, е, че човек вече е по-опитен и мъдър и не търси онази страст, която да го накара да полети в небето, а стабилен пристан, на който да стъпи и да се подслони. Есма търси в Гарип именно това и го намира.

На какво дължите този така голям и засегнат в сериала сблъсък "свекърва-снаха"?

Странното е, че нищо аз съм свекърва, нито съм имала такава. Когато се омъжих за съпруга си, майка му беше починала. Като цяло винаги съм била против това булката да отива да живее в дома на младоженеца заедно с цялото му останало семейство. Нужното уважение винаги съм проявявала, но любов съм изпитвала само към съпруга си. И едно голямо семейство би ме изморявало. При Есма има и друг проблем - че е изключително силно привързана към сина си, който води в дома ѝ нежелана от нея снаха. В любовта си към Фарук Есма никога не отстъпва и именно това води до сблъсъка ѝ със Сюррея.

Вие, например, имате дъщеря. Какво е отношението Ви към нейния личен живот? Изпитвате ли проблеми, подобни на тези на Есма?
Вероятно и аз, като всяка майка, съм изпитвала притеснения относно личния живот на дъщеря ми и избора ѝ на мъж. Много я обичам, да, но отдавна с нея сме установили такива взаимоотношения, в които да не си пречим една на друга. Никога не сме се бъркали в живота една на друга. Винаги съм обичала и харесвала зетьовете си.

Както споменахте в началото, естеството на работата в сериали е такова, че не знаете как ще се развие героинята Ви. Работите и като режисьор в театъра, където всичко се знае от начало до край. Изпитвате ли трудност в това отношение, играейки в сериали?

Обичам да работя в сериали, защото това е една много добра тренировка за всеки един актьор. Трябва да играеш на момента, нямаш време за дълга и добра подготовка. Впоследствие се научаваш да играеш според обстоятелствата, в движение. Много важно е да проявяваш нужната смелост за това. Ако играеш смело, това се забелязва от зрителите. В противен случай ставаш статичен и не можеш да лавираш между ситуациите, в които героят ти изпада по сценарий. Не съм привърженик на перфектно изпипаните детайли в актьорското представяне, тъй като те ограничават актьора. По-скоро се стремя към едно цялостно добро представяне накрая. Не харесвам и не използвам думата "естествено", що се отнася до професията ми. Защото поне в Турция "естествено" означава "просто", използва се един вид като подценяване на играта, звучи така, сякаш не полагаш кой знае какви усилия, а ти идва отръки. Колкото и естествена да е една голяма свада между мъж и жена, например, не е редно да наречем играта им "естествена", тъй като за да пресъздадат търсените емоции, те влагат нещо много повече от "прости" усилия. В театъра пък се стремим да представим тези чувства по възможно най-силния и явен начин, винаги трябва да е "по-" и "още". 

От години преподавате актьорско майсторство и не е рядкост да играете заедно с вече бивши Ваши ученици. Продължавате ли да обучавате млади таланти?

Наскоро изгледах прощалното видео, което учениците от последния ми випуск в театър "Craft" ми бяха подготвили. И си казах: "Точно на време е". Тоест, стигнала съм до момента, в който не си казвам: "Като луда съм", а вече съм луда! Ако някой изгледа това видео, сигурно ще си каже: "Тази жена сигурно скоро ще убие някого".

Защо се оттегляте? Уморена ли сте?

Не, занимавам се с това вече 30 години и никога не се уморявам, защото след определен период от време започвам всичко отначало с нови хора. Да, вероятно търпението ми е започнало да става все по-малко, но правя всичко именно заради младите хора, които ми имат доверие и искат да научат нещо от мен. И каквото и да преживяваме помежду си, никога не се намразваме. Става ми обаче все по-трудно, защото и разликата във възрастта ни с учениците става все по-голяма. Това също дава своето отражение. Младото поколение като цяло не разбира смисъла и значението на актьорската професия. И ми става все по-трудно да обяснявам, че това не е въпрос на желание, а на страст и потребност. Науча ли ги на това, значи съм ги научила на почти всичко. Не им се бъркам особено в другите неща, но е най-важно да ги науча, че актьорството е страст и начин на живот. Сцената е като кислород за актьора и без нея той не може да живее. 

Мнозина Ви определят за огромен талант. Така ли е? Родена сте с талант да сте актриса или сте го развили впоследствие?

Не, не спадам към тази група на родените актьори. Такива са, например, Демет Акбаа, Халюк Билгинер, Енгин Гюнайдън, Метин Акпънар... За тях, например, не е било задължително да получат образование за професията си. Аз съм от другите, тези, които са учили и чели много, за да станат това, което са в момента. Не ми е било лесно, но постоянството, с което съм подходила, и това, че никога не съм спирала да се интересувам и да се развивам, ме е довело дотук. Да, вътре в мен се крие страстта към актьорството, но аз съм успяла, благодарение на непрестанния ми труд и опитите ми, пробите и грешките, които съм правила. 

В "Езел" отново играехте ролята на майка на главния герой, но там тя беше сляпа. Имаше хора, които си мислеха, че наистина сте сляпа. Вероятно Ви е била нужна огромна концентрация, за да се справите толкова добре...

За да пресъздаде каквато и да е роля по възможно най-добрия начин, на първо място актьорът трябва да убеди себе си в нейната достоверност и истинност, за да успее впоследствие да убеди и зрителя. Нужна е наистина голяма воля. В "Езел", например, трябваше да убедя сама себе си, че каквото и да става, на снимачната площадка съм сляпа. И гръм да падне, и пожар да избухне, съм сляпа. Нужен е голям инат, голямо усилие, за да се убедиш в това. И, разбира се, страстта към професията, за която вече споменах.

Има ли нещо освен актьорството, към което се отнасяте със същата страст?

Тази страст се отрази на абсолютно целия ми живот, без изключения. Когато спортувам, медитирам, та дори и когато мия чиниите у нас, го правя, изпълнена с тази страст. Когато шофирам, когато яздя, когато играя тенис - навсякъде и винаги. Много спортна натура съм.

Какво спортувате?

Каяк, тенис, фигурно пързаляне... Имам една стая у нас, пълна с купи и медали от състезания по тенис. Имаше период, в който бях пристрастена към фигурното пързаляне. Дори ме питаха дали не се подготвям за Олимпийските игри.

Дъщеря Ви Чаа пък е шампионка по билярд, нали?

Да. В началото бях против това нейно занимание, тъй като не намирах билярда за спорт, не го харесвах. Но Чаа стана шампионка по билярд в Турция. Заради успехите си получи стипендия в Университета, тъй като беше първа в училищния отбор. Така ми отговори най-красноречиво защо толкова обича билярда, та приех тази нейна страст.

Каква роля искате да изиграете след Есма?

Вече искам да се снимам в комедия. На вниманието на Гюлсе Бирсел (бел. ред. - една от най-успешните турски комедийни актриси, в същото време и сценарист и режисьор на някои от най-успешните турски комедийни сериали)! Ще чакам упорито. Гюлсе играе наистина голяма роля в турската филмова индустрия.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Интервю с класиралия се на второ място в "Любима турска звезда 2019" актьор Алп Навруз очаквайте следващия четвъртък, 11 юли! Припомнете си предишните в архива на рубриките ни от тук!