Селин Шекерджи: "Суде ме научи да понасям и да нанасям удари"

Здравейте, приятели! Сряда е, 27 февруари, продължава публикуването на интервюта с най-харесваните турски актьори и актриси. През месец февруари те бяха със звездите от драмата "Горчива любов" (Aci Ask), излъчвала се всяка делнична вечер от 21.30 часа по БТВ. Тазседмичното е с актрисата, изпълняваща една от главните женски роли в нея - Селин Шекерджи! Тя е родена на 1 юни 1989 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 28 години, зодия близнаци. Започва да се занимава професионално с актьорската професия през 2007 г., когато изиграва първата си роля - тази на Фейза в няколко епизода от най-успешната тийн-поредица "Мечтатели" (Kavak Yelleri). Година по-късно, през 2008-а, след като бързо добива популярност и става любимка на зрителите, се включва с главна роля в друг също изключително харесван младежки проект - "Ангели-пазители" (Melekler Korusun), пресъздавайки образа на Йозгюр. Именно на снимачната му площадка тя се занимава с Йозге Йозпиринчджи, като двете бързо се сприятеляват и в момента, години след запознанството си, продължават да са най-добри приятелки. Следващото по-успешно участие на Селин е в драмата "Не тъжи за мен" (Benin Icin Uzulme), изигравайки Ърмак. Един от най-успешните ѝ проекти е комедията от лятото на 2014 г. "Избягалите булки" (Kacak Gelinler), постигнала небивал успех. В края на 2015-а се включва с главна роля в провалилата се мелодрама "Горчива любов" (Aci Ask). През лятото на 2016 г. оглавява провалилата се романтична комедия "Колоритно" (Rengarenk), партнирайки си с Каан Ташанер, с когото изживява любовен романс. През телевизионен сезон 2017-2018 г. взима специално участие в драмата "Черно-бяла любов" (Siyah Beyaz Ask). Последната ѝ изява на малкия екран бе в хита "Дъщеря ми" (Kizim) - отново като гост-актриса за няколко епизода. След раздялата си с Каан Ташанер се събра с друг свой известен колега-актьор - Джанер Джиндорук от "Великолепният век: Кьосем" и "Жена". Да започваме с интервюто!

"Горчива любов" не успя да се задържи за дълго на екран. Тъкмо когато рейтингите започнаха да се покачват, заедно с интереса в социалните мрежи, сериалът бе свален. Какво мислиш по този въпрос?

Според мен решението за финализирането на сериала не бе прибързано, каквито бяха обвиненията на зрителите. Всеки проект разполага с отреденото си време, нашето беше толкова. Определено е имало и сериали с по-ниски рейтинги, които са се задържали по-дълго време на екран. Но ако работата ти не бива оценена достатъчно високо, си принуден да сложиш края. Проектите идват един след друг, конкуренцията е толкова голяма и безмилостна, че за всяка липса има алтернатива. Всеки си пробва късмета. Бяхме се събрали невероятен екип, но историята ни не бе оценена подобаващо. Случва се понякога нещо да тръгне по грешния път и да няма връщане назад. И тук се получи така. Но се запознах с прекрасни хора. Научих много неща от тях, които тепърва ще са ми от полза. Благодарна съм на всички!

Какво ти остави героинята ти Суде?

Напомни ми за пореден път за мощната и неоспорима лечебна сила на любовта.

На какво те научи тя?

Научих се да се защитавам. И не само с думи, а и физически. Преди не можех да посегна никому, дори и да съм нападната, докато благодарение на Суде се научих да нанасям онези необходими в определени моменти удари. Научих се и да казвам "татко". Преди определено не ми се получаваше, но благодарение на батко Хюсеин (Авни Данял) успях.

В "Горчива любов" чухме и певческите ти заложби в изпълнението ти на песента "Заради дребните детайли" (Incelikler Yuzunden). Ако имаше възможност, коя друга песен щеше да избереш да изпълниш?

Всъщност това беше една от песните, която най-много исках да изпълня. Благодаря на режисьорите и продуцентите ни, които откликнаха на желанието ми да изпея песен в сериала. Може би някой ден ще изиграя ролята на певица, кой знае... Ако успея, ще изпея "Няма да се оплача на никого" (Kimseye Etmem Sikayet) или "Малка съм" (Kucugum) на Сезен Аксу.

Постави се на мястото на един зрител. Кой беше най-големият недостатък на "Горчива любов"?

"Горчива любов" бе сериал, заснет по мотиви на една много позната история в родината ни. Кой знае, може би зрителите не харесаха тази нейна съвременна адаптация. Или самата история се беше превърнала в неразбираема за съвременния модерен зрител. Определено не говорехме на един и същ език. Постарахме се да се получи добре, но за някои неща от ключово значение е как започват, защото така и продължават. Много се стараехме, но не се получи.

Кой е най-големият ти страх? А най-голямото ти недоволство?

Винаги съм казвала, че най-големият ми страх е този от самотата. Само че когато започнах да се боря с нея, всичко се промени. Оказва се, че досега съм бягала от самотата по други причини. А страхът се преодолява само когато се изправиш срещу него. Когато бях малка, чувайки нечий глас или звук, аз отговарях. Или виждайки сянката си, я гонех. Постепенно започвам да надмогвам това. А най-голямото ми недоволство ще формулирам като въпрос: "Защо пък да не печелят добрите?". 

В какво семейство израстна?

В много голямо семейство - с баба ми, дядо ми, вуйчо ми, вуйна ми, братовчедите ми и майка ми. Бяхме осем души вкъщи. Имаше смях, караници... Преживяла съм и най-трудните, и най-хубавите страни на това да израснеш в голямо семейство. Баба ми и дядо ми са с азербайджански корени. Израснах, слушайки азербайджански народни песни. Майка ми винаги работеше, а аз винаги я чаках с нетърпение, гледайки през балкона. След известно време се омъжи и ми подари и брат, и баща - батко Илкер.

Можем ли да кажем, че разводът на майка ти и баща ти, когато си била малка, е повлиял впоследствие на избора ти да станеш актриса?

Със сигурност. Когато едно дете расте само с майка си или само с баща си, със сигурност усеща някои липси. Най-вече в отношение на обичта към него. Майка ми винаги се стараеше да ми бъде едновременно и баща. Никога не ме накара да усетя каквато и да е липса. Много силна жена е. Но за да се чувствам още по-обичана, се качих на сцената. Само си помислете - ръкопляскат ви на всяко ваше излизане на сцената и отварят сърцата си за вас, щом ви видят на екрана. Пък и исках да се изразя, да разкажа на всички за себе си. В един момент исках да изкрещя на всички: "Слушайте ме!". Само че дете, израснало без единия от родителите си, не умее да крещи. Имах нужда да заявя своето място, да кажа на всички, че съм тук. И ето ме, тук съм.

Кога реши да станеш актриса?
Още от малка играя. Играя, откакто се помня. У нас имаше голяма стая, в която посрещахме всички гости. Това беше моята сцена. Вечер палех свещи и танцувах, вдъхвах живот на различни герои. Един ден бях детектив, на другия - учителка, на третия - певица. А когато идваха гости, им представях представленията си. Бях голяма мечтателка. И все още съм. Винаги мечтаех и сбъдвах мечтите си в тази мъничка стая, в този мой малък свят. В един момент видях, че това се превръща в професията ми. Актьорската професия за мен е най-свята, защото ти дава възможност да кажеш това, което иначе не можеш да кажеш в истинския живот.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю с турска звезда извънредно следващия четвъртък, 7 март! Дотогава си припомнете предишните в архива на рубриките ни от тук!