Кои сериали ме впечатлиха най-много през 2018-а година?

През 2018-а година имах големия късмет да изгледам четири изключително качествени и добри сериала. Сега, в края ѝ, правейки традиционната си равносметка какво гледах и какво ме впечатли, се уверявам за пореден път, че турската филмова индустрия няма да се изчерпа в скоро време, въпреки всичките трудности, които я съпътстваха през изминалите дванадесет месеца. За поредна година оставам с усещането за надграждане в качеството, което става все по-високо - като започнем от най-важните сценарий и режисура, минем през актьорската игра и стигнем до музиката на новите заглавия. И най-вече - турските сериали запазват феноменалната си възпитателна функция, давайки пример с историите, които разказват, но за разлика от миналогодишни, в тазгодишните се открива много по-голяма дълбочина в представяните образи и постъпките им. Турските сериали стават все по-близки до реалния живот и ни обясняват неговите тайни, показвайки ни, че монетата винаги има две страни...

Сериалът, който ме впечатли най-много през 2018-а година, е "Малки убийства" (Ufak Tefek Cinayetler). Започнах да го следя съвсем спонтанно, без да съм го планирал, през март т. г., когато вече бяха излъчени първите 20 епизода. Преди да го подхвана, навсякъде четох кой от кой по-положителни отзиви и коментари. Накрая ми стана интересно какво толкова представлява и реших, просто така, да го погледна. И поглеждането неусетно се превърна в залепване пред екрана. Бих определил "Малки убийства" като пробив в съвременното турско кино, като най-новаторския проект за последните няколко години. На пръв поглед грабва окото с невероятната си режисура, дело на майстора Али Билгин, стоящ зад три други успешни заглавия - "Забраненият плод" (Ask-i Memnu), "Кварталът на богатите" (Medcezir) и "Искрите на отмъщението" (Cesur ve Guzel). И без да се замисля, определям режисурата на "Малки убийства" като най-добрата от всички, които съм гледал досега. Основната ѝ функция - да те погълне и да те откъсне от реалността, е изпълнена не отлично, а извънземно. Така нареченият "измислен свят", който създава, е категоричен и убедителен. Типичен за стила на Али Билгин, е блестящ, модерен, луксозен, стилизиран и до голяма степен - утопичен. Истинска наслада за окото, пълнещо се с големи къщи, стилни и изискани тоалети, скъпи автомобили и невероятни градски и горски пейзажи. Проект, заснет с голямо майсторство, вкус и изпипан до последния детайл. Музикалните теми, звучащи по време на сериала, пък са вълшебни. Най-добрата музика, която слушах през тази година. Страхотна работа на младия музикант Джем Йоет. Всички песни, поместени в епизодите, са страхотни. До една превърнали се в мои любими. Сред най-любимите - заглавните "Maktul" и "Yarali Ruhlar Bahcesi", "Suspus" на Ceza (ще ви е интересно да чуете колко добре може да звучи турският рап), "Une Belle Histoire" на Мишел Фуген (да, звуча и страхотна френска песен), "Lost on You" на LP (мисля, че всички са я чували), "Adam" на Сибел Алаш (едно по-ретро парче), "Medcezir" в изпълнение на Гьокче Бахадър, "N'olur N'olur" и още много други. Ставайки дума за сценария обаче, мнението ми не е толкова еднозначно... Първите 14 епизода са написани брилянтно. Сценаристката Мерич Аджеми, добила популярност с работата си по тоталния хит "Любов под наем" (Kiralik Ask), ме изненада доста приятно. Или поне в началото... Като цяло сценарият на целия първи сезон е издържан на едно страхотно ниво - интригуващ, изпълнен с обрати, изненадващ и дори шокиращ, залепящ те пред екрана от първата до последната минута. В основата на историята стои мистериозно убийство, за което се води тежко полицейско разследване. С него започва сюжетното развитие, след което се връщаме назад във времето, за да разберем как се е стигнало до него. Сценарият на подобен тип истории изисква постоянна градация с напредване на епизодите, която в първия сезон бе изпълнена на 100%. В началото всички осем главни герои изглеждаха невинни и водещи перфектен живот, докато към края играта вече беше доста загрубяла и всеки имаше мотив да убие другия. Какво обаче се обърка? Разковничето се крие във втория сезон на "Малки убийства". Идеята му бе да ни доведе до самоличността на убиеца, след като в края на първия научихме кой е убитият. Уви, сюжетното развитие доста се отклони от тази основна идея и към историята се присъединиха нови герои, нямащи нищо общо с фаталния инцидент, които от своя страна ни разкриха миналото на част от вече познатите образи. Добави се и още едно мистериозно престъпление, с което всъщност започна сезонът, вероятно в желанието на екипа да привлече същия интерес, както с първия. Съответно действието пое по друга посока, динамиката, с която сериалът се отличаваше от останалите, се изгуби някъде по пътя, а логическите неточности и грешки в сценария допълниха картинката на хаос. За щастие, вторият сезон състои само 13 от всички общо 45 епизода. Така че по-голямата част от сериала си заслужава гледането на 100% и компенсира последвалите пропуски. И докато не беше голяма изненада кой е убитият, то такава определено бе кой е убиецът. Относно актьорската игра съм впечатлен от абсолютно целия каст. Нямаше нито едно слабо звено в него и всеки се справяше великолепно със задачата да влезе в своя образ. Най-добро впечатление ми направи Гьокче Бахадър, за която допреди нямах особено мнение. С ролята си на Оя обаче ме спечели завинаги. Оя мога да определя само с три думи - идеал за жена. Интелигентна, умерена, емпатична и много, прекалено добра. Няма как да пропусна и Аслъхан Гюрбюз, която вдъхна живот на една от най-противоречивите героини от турски сериал за последните години. Нейната Мерве ни оставяше с отворена уста с всеки следващ епизод. Някои оправдаваха постъпките ѝ, други я виниха. До някъде мога да я оприлича с Хюлия от "Песента на живота" (Hayat Sarkisi), готова да направи абсолютно всичко и да мине през трупове за любовта си и мъжа, в когото е влюбена. За разлика от нея обаче Мерве го прави по-скоро заради статута, който ѝ носи бракът ѝ. За мен тя си остава една неразгадана енигма, която така и не успях да разбера. Та - след като разкостих "Малки убийства" спрямо методиката, нека погледнем на сериала от по-философска гледна точка. Това, с което сериалът се отличава от останалите, е, че никой от героите в него не е на 100% добър или лош. Всеки е разкрит заедно със своите мотиви, подкрепени с неговото минало, дало неизбежно своя силен отпечатък върху настоящия му образ. Точно като в живота, показва, че монетата никога не е само с една страна. Поставя пред зрителя доста дълбоки и екзистенциални въпроси. Докато в останалите истории винаги има добър герой, който се бори с лошия, в тази такъв елемент липсва, колкото и невъзможно да звучи. Всички представени герои са истински - някои по-добри, други по-лоши, но никога напълно едните или другите. Именно това прави "Малки убийства" своеобразен феномен, защото гледайки го, до последно се питаш кой е добър и кой - лош. Определено имаше риск бляскавата обвивка, в която историята бе опакована, да надделее и да остави зад себе си, на заден план, същината ѝ, а именно - не толкова бляскавите човешка същност и взаимоотношения. За щастие, благодарение на майсторството на режисьора, сценариста и актьорите, това не се случи и имахме невероятната възможност да видим нагледно, че да - богатите също плачат. Съществуваше и риск историята да залитне в изцяло криминалната гама и да гледаме една криминална драма. И това не се случи, за щастие. Въпреки бляскавата си обвивка, която мнозина може би биха сметнали за фалшива и лицемерна, сериалът успя да даде изключително добри примери на зрителите си, което също отчитам като голямо постижение на всички, стоящи зад него, и като своеобразен оксиморон, защото модерното, в повечето случаи, не можем да обвържем с добър пример. И колкото и невъзможно да звучи, да - "Малки убийства", с целия звезден прах, с който бе напудрен от горе до долу, като турски сериал, все пак, изпълни една от основните си функции - възпитателната. Отговорихме ли си на всичките ни въпроси, докато го гледахме? Не, разбира се. Но точно това бе и интересното. Не е ли така и в живота? Успяваме ли да си обясним всичко? Да кажем: "Да, това е добро.", или: "Не, това е лошо."? Не мисля. Сериал, изпълнен с философски мисли, даващи мнооого питателна храна за ума, пък и за душата, и все пак отговарящи на много от нашите въпроси като зрители. Споделям с вас някои от тях: "Хората на този свят са разделени на две - добри и лоши. И винаги печелят лошите. Защото смятат всеки за лош като себе си и постъпват така спрямо него. А добрите смятат всички останали за добри като себе си и затова губят."; "Това, което помага на добрия войн да спечели, са действия, с които не оставя следи. Крий се, доколкото можеш! Така, че да станеш невидим. Бъди колкото се може по-потаен! Така, че дори гласът ти да не се чува. Тогава съдбата на врага ти е в твоите ръце."; "Този, когото наричате "добър", всъщност най-добре крие лошото в себе си."; "Зад всички победи стоят предателства и изневери. И не силните, както си мислим, печелят войната. Не я печелят и слабите. Печели я този, който успее да убеди врага си в това колко е слаб. Тогава врагът с всички сили се оттегля от войната и това води до неговия край."; "В измислените истории двама души винаги се събират, след като са били разделени и са се борили достатъчно един за друг. Все някак надделяват над враговете си и ги побеждават. Но в тези произведения лошите никога не са достатъчно умни. Не са жестоки и силни, колкото в живота. В реалността любовта не побеждава толкова лесно. Трябва да вземеш врага си на сериозно и да се бориш с него. Тези като Мерве знаят това, но тези като Оя - не.". И още, и още... Своеобразна съкровищница с подобни размисли и страсти. След толкова философия успявам да си обясня дори защо сериалът доби този си вид с втория си сезон и се провали. Според вас, в реалния живот, какво следва след едно убийство? Нищо хубаво, нали? Как можахме тогава да очакваме, че след убийството в края на първия сезон предстои нещо хубаво във втория? Нямаше как, разбира се. По този начин, поне аз, предпочитам да си обясня случилото се и да не се сърдя на никого. От "Малки убийства" оставам с един незабравим привкус на малинов чийзкейк, който няма да се отрази зле на ничия фигура и затова изяждането му е препоръчително! Ако пък все пак попрекалите, ще вземете пример от Оя и ще потичате, за да останете във форма...










Ако имах възможността да връча наградата "Човек на годината" на герой от телевизионен сериал, то изборът ми със сигурност щеше да се спре на Шевкат Йеримдар. Едноименният сериал - "Шевкат Йеримдар" (Sevkat Yerimdar), изгледах през изминалото лято. Благодарение на него повярвах, че доброто все още съществува и по-важното - побеждава. Да запазиш себе си чист, да се радваш на малкото, което имаш, и да го оценяваш, да избереш да се уповаваш на съвестта си, да не кривваш и за миг от правия път, макар и с риска често да изглеждаш налудничав и да оставаш неразбран - все неща, доста трудни за изпълнение в днешно време. Е, Шевкат Йеримдар показа на всички ни как се прави и лично мен многократно ме трогна до сълзи, олицетворявайки думата "човещина" - нещо, което все по-рядко срещаме в ежедневието си. "Шевкат Йеримдар" е едно малко и непретенциозно бижу в изобилието от кой от кой по-бляскави, напудрени, мащабни и колосални сериали. В него не участват големи звезди, не блести и с кой знае колко оригинален и неповторим сценарий, но може би точно с това се отличава от всички останали съвременни заглавия, стремящи се да бъдат различни и всъщност губещи се някъде - неизвестно къде, именно в тези си опити. Сериал с ясна концепция от самото си начало до самия си край. Жанрово се води романтична комедия, но аз бих го определил като учебник по човещина. Разбира се, спазва жанровата си рамка и преобладават комедийни сцени, но на преден план определено излизат простичките житейски уроци, които главният герой ни дава. Да кажеш, че е някой учил и преуспял човек, че да вземеш пример от него - не, никак даже. Шевкат Йеримдар е съвсем обикновен човек, водещ обикновен живот и препитаващ се, продавайки яйца в малкото си магазинче. Често едвам свързващ двата края и живеещ на кредит. Ако е научен на едно нещо много добре, то това е да дава - винаги, дори от малкото, което има. Без да очаква нещо в замяна. Прави го тихо и дори тайно. Именно простотата в същината му го и прави толкова специален. Трябва да си признаем, че в днешно време всички, малко или много, гледаме нагоре към звездите и небето и подражаваме на най-успелите хора от съвремието ни, стремейки се някой ден да станем като тях и да сме на върха. Шевкат Йеримдар успя да покаже, че за да си успял и добър човек, от когото може да се вземе пример, не е задължително да си на върха на обществената пирамида. Достатъчно е само да имаш добро сърце. И уви, колкото и простичко да изглежда и звучи всичко това, на практика в действителността е доста трудно. Но никога невъзможно. Въпрос на избор е - дали да запазиш себе си и честта си или да поемеш по пътя към т. нар. "връх" с неясен край. Втората опция винаги изглежда по-примамлива, но не губим ли повече, отколкото печелим, избирайки я? Шевкат Йеримдар многократно бе изправян пред този избор, но успя да остане обикновения продавач на яйца, водещ простичък и скромен начин на живот, и да запази щастието си. Често не му беше лесно, но въпреки това успя. Поклон пред актьора Йозгюрджан Чевик, когото не бях гледал досега и на когото искрено се възхищавам. Актьор, излизащ от клишето за атлетичен, успял и недостъпен красавец, по когото всички момичета въздишат. Актьор, който също като героя си, е успял да съхрани себе си в центрофугата на професията си. Шевкат Йеримдар мога да определя като съвременния Дон Кихот. Уповаващ се в своите идеали, макар и понякога да бъде краен, и запазил честта и достойнството си, въпреки че е смятан за "луд" от мнозина. С благородните си постъпки и огромното си сърце именно Шевкат Йеримдар е моят турски Супермен, а не този, чийто образ отскоро налага американската интернет-платформа Netflix в първия си оригинален турски сериал. Страхотно впечатление ми направи и актрисата, изиграла главната женска роля в сериала - Башак Парлак. Изключително чаровна, кокетна и естествена. Героинята ѝ Есин е аристократична художничка, идваща от Париж в един от живописните квартали на Истанбул, където отваря своя собствена галерия. Пълна противоположност на първичния, непредсказуем и непримирим Шевкат. Галерията ѝ се намира точно срещу магазина му за яйца, но не само това ги свързва. Двамата са обещани един на друг от родителите си още като много малки, но не знаят за това. Шевкат живее под наем на първия етаж в къща, собственост на бащата на Есин, в чийто втори етаж се нанася да живее тя с идването си в Истанбул. На моменти историята доста напомня за "Състояние на връзката: сложно" (Iliski Durumu Karisik) - друг мой много любим сериал, като това си обяснявам с факта, че двата сериала са режисирани от един и същ режисьор - Бюлент Ишбилен. Измисленият свят в "Шевкат Йеримдар" е мъничък, сърдечен и много уютен. Непретенциозен, но именно с това и привличащ вниманието. Като своеобразен пристан и малък, но в никакъв случай самотен остров в морето от луксозни вили, скъпи коли, бляскави тоалети, които сме свикнали да гледаме. На моменти ми се виждаше малко или много налудничав и странен, не го разбирах, с което пък мога да го сравня с "Новата булка" (Yeni Gelin). Но бързо свикнах с порядките в махалата, където се развиваше действието, и с кой от кой по-странните, но също толкова и симпатични и естествени герои, сякаш като извадени от списание за карикатури. Прозорци и витрини се чупеха за "Добър ден!", а яйцата и футболният отбор Бешикташ бяха символите и емблемите на "Шевкат Йеримдар". Интерес към сериала проявявах още при започването му. Именно той беше най-гледаният летен сериал за 2017-а година. Друга интересна подробност, която малко или много обвързвам с интереса си към него, е, че започна на датата, на която за първи път посетих Истанбул - 26 май. Също тогава и там, без да съм планирал да го гледам, просто така се снимах с един от билбордовете, оповестяващи началото му. Явно е имало защо... Споделям с вас два от любимите си цитата от сериала: "Детството е като небето. Никога не се губи. Но понякога сме сърдити на живота и отвръщаме глава от него. Не виждаме небето. Мислим си, че детството ни ни е напуснало. Ела да погледаме небето заедно! Всичко, което сме изгубили, е там.", и: "Погрижи се за детството си. Защото то е най-голямото ти богатство. Къщата се превръща в дом, само когато в нея живеят хора. Ако никой не живее в нея, тя бавно изгнива и се срутва. И хората са така. Ако в сърцата им не живее детството им, бавно изгниват и умират." Взимайки най-добрия пример от Шевкат Йеримдар, пожелавам на всички ни да запазим детето в себе си. Защото то е най-голямото ни богатство!







Какво голямо място заема семейството в развитието на човек като личност и колко важна е средата, в която сме израснали и възпитани, нагледно ни показва сериалът "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin). Много често всеки от нас се пита: "Защо съм такъв?", "Защо постъпвам и реагирам по този начин?", "Какво ме прави такъв, какъвто съм?". И вместо да търсим отговорите на тези въпроси в зодиите, в движението на звездите и планетите, в образованието, в професията, във всякакви тестове в интернет и в списания или иначе казано - някъде навън, те се крият вътре в нас. В нашите домове и в нашето детство. В хората, с които живеем. И са толкова очевидни, че когато най-накрая ги съзрем, се питаме как е възможно досега да не сме ги видели. Именно в това успя да ме убеди "Истанбулска невеста" (Istanbullu Gelin) и да промени до голяма степен мирогледа ми и начина, по който гледам на себе си и на околните. Показвайки нагледно и очевидно как детството ни, средата, в която сме израснали, възпитанието, което сме получили, и примера, на който сме подражавали съзнателно или не, оказва най-голямо влияние върху изграждането ни като личности - със своите силни и слаби черти, "Истанбулска невеста" се превърна в същински феномен. Признавам си обаче, че въобще не ми беше лесно да стигна до посланието, което сериалът отправя към зрителите. Доста се лутах в търсене на основната му идея. В началото историята ми се стори супер-клиширана и позната. Не ме изненадваше с абсолютно нищичко и успявах да предвидя какво предстои да се случи. Дразнеше ме и това, че сюжетното действие се развиваше, сякаш левитирайки и постоянно сменяйки посоката си, без да се движи около един основен герой или събитие, подобно на останалите истории. Много бавно и трудно свикнах с всички тези особености на сериала, докато в един момент просто не се оставих да бъда воден от сценариста, режисьора и актьорите в посоката, която те са избрали. Не мога да определя точно кога се случи, но спрях да се питам и да очаквам каквото и да е. Оставих се на историята да ме води. А тя продължаваше да се развива все така плавно, спокойно, праволинейно, без резки завои... Разбира се, имаше един-два повратни момента, по-така, които определиха последвалата посока, но за разлика от повечето други сериали, в които сме свикнали във всеки един епизод да ни сервират обрати и да оставаме изненадани и шокирани от случващото се, в "Истанбулска невеста" такова нещо няма. Именно затова, поне на мен, ми костваше голямо търпение, докато схвана за какво иде реч. А то е нещо, което не сме свикнали да виждаме на екран. Не е определено събитие, нито пък определен герой, около които да се върти историята. А е една от тайните на живота. Трудно се забелязва, но както вече казах - вади очите. Замисляйки се, стигам до извода, че няма как нещата от живота да бъдат представени, без да се използват клишета, за което се дразнех в началото на сериала, но с което с времето свикнах и спря да ми прави впечатление. И ако все пак трябва да обвържа "Истанбулска невеста" с определен образ, то това категорично е Есма султан. За мен специално тя е събитието на годината. Олицетворение на думите "класа" и "аристократизъм". Ако Турция си имаше кралица, то това определено щеше да е именно Есма Боран. Жена с главно "Ж". Признавам си, че също като самия сериал, нея също заобичах не особено лесно. Но с тази трудност мисля, че са се сблъскали всички зрители, тъй като в началото Есма определено пасваше перфектно в калъпа за жестока и сурова свекърва. Във втория сезон обаче срещна отново, след цели 40 години, първата си любов - Гарип, и претърпя онази метаморфоза, която накара нас, зрителите да я заобичаме истински. И да се уверим, че любовта прави чудеса, както и че никога не е късно за нея. Не мога да намеря думи, с които да изразя огромното си възхищение към актрисата Ипек Билгин, вдъхваща живот на Есма. За мен специално това е най-добрата турска актриса-ветеран. И неслучайно Къванч Татлъту се е учил на професия от нея. Талантище. С неизчерпаеми ресурси. Не скъпоценен камък, а цяло съкровище. Това е Ипек Билгин. Другият герой на сериала е Адем. Преди всичко, искам да изразя възхитата си и от актьора Фърат Танъш, който се превъплъщава в неговия образ феноменално органично. Човек, изтъкан от рани и болка. Именно той е основният модел, който сценаристката Дениз Акчай (голям поклон и пред нея) използва, за да представи основната идея на сериала, за която вече говорих. Изживял много травматично детство и израснал в една крайно нестабилна семейна среда, той плаща за това до днес. Защото целият му живот, всичките му постъпки и всичките му мисли са продиктувани от детството му и това, което е видял през него. Както казах обаче ние като зрители, пък и като хора, не сме научени да търсим причините за това, което сме, в семейството и в детството ни, за което не само на Адем, но и на нас ни помага да прогледнем психоложката в сериала. Името ѝ още не го знам, вероятно са го споменавали, но не то е важното. Важно е това, което ни казва тя, използвайки за пример Адем като свой пациент. Именно психо-терапиите, които провежда тя с Адем, ни извеждат до основната идея на "Истанбулска невеста" - че можем да си обясним всичко в живота ни, обръщайки се към детството и към семейството ни. Което пък прави от сериала нещо много по-голямо и по-значимо. Превръща го в учебник за живота. Че всичко зависи от семейството и средата, в която сме израснали, ни показва не само Адем, а и всички останали герои в историята. И в това се убеждаваме още повече с всеки следващ епизод. Питате се защо не казвам нищо за главните герои в сериала и актьорите, които ги изпълняват? По протокол такива са Сюррея, изиграна от Аслъ Енвер, и Фарук, изигран от Йозджан Дениз, но за мен в сериала няма главни, второстепенни и третостепенни герои. Не усещам да има такова разделение между тях. Сякаш на всеки е отделено еднакво време и си разделят тези 150 минути седмично по равно. Така, както не са разделени на главни и второстепенни, героите в "Истанбулска невеста" не са разделени и на добри и лоши. Мъча се все пак да ги подредя в някакви критерии и определения, но не успявам. Сякаш всички са равни по важност и ако един го няма, никой друг няма да бъде същият. Обвързани са един с друг, зависят един от друг, и ни показват, че така, както се раждаме със семейство, можем и сами да си го изберем, ако по някакви стечения на обстоятелствата сме го изгубили. В първия сезон не разбирах за какво става въпрос, във втория вече започнах да свиквам, а в третия - прогледнах и навързах всичко. Така за мен протече и продължава да протича процесът на гледане на сериала. И като едно хубаво отлежало вино "Истанбулска невеста" става все по-добър с всяка следваща серия. Да кажа просто драма - не е. Да кажа семейна драма - пак не е. Нещо много повече е. На пръв поглед много сложно, но всъщност толкова простичко... Препоръчвам го на всички! 













_________________________________________

Кои сериали впечатлиха вас най-много през изминалата 2018-а година, ще се радвам да споделите в коментарите по-долу! С пожелание към всички през новата 2019-а да продължим да се наслаждаваме на качествени и завладяващи нови заглавия! 

3 коментара:

Анонимен каза...

Мен най-много ме впечатлиха:
- Съкровище в двореца - корейски
- Номер 309
- Отново любов
- Майка
Ако искате мога да напиша и по нещо за всеки от тях.

Анонимен каза...

Az prez 2018g. izgledah i prodaljavam da gledam seriala ,, Elimi Birakma " - ,, Ne puskai rakata mi " , strahoten serial , sas strahotno aktiorsko popalnenie , ot skoro pochnah da gledam ,,Çarpişma" , udivitelen serial s udivitelen aktior kato Kavanch Tatlatu , gledam i noviqt serial , ,, Şahin tepesı" .
Kakvo mislite za tiq seriali , koito go spomenah po - gore ?

Анонимен каза...

На мен много ме впечетлиха Теленовелата Сладка Тайна
Теленовелата Алиса в Страната на любовта

Предоставено от Blogger.