"Двойно интервю" (47): Ирем Хелваджъоулу и Улаш Туна Астепе

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 26 юли, и днес с нов четвърти сезон се завръща подрубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю"! В него през предстоящите четвъртъци предстои да публикуваме интервюта с най-известните и харесвани екранни двойки от сериалите в южната ни съседка. Първото за сезона и четиридесет и седмо подред е с любимците на зрителите Ирем Хелваджъоулу и Улаш Туна Астепе, изпълняващи главните роли в най-гледаната драма през изминалия телевизионен сезон в Турция "Разказвай, Черно море" (Sen Anlat Karadeniz). Преди да започнем, нека се запознаем с техните биографии!

Ирем е родена на 2 февруари 1990 г. в Германия. В момента е на 28 години, зодия водолей. След като завършва гимназията, се записва в театралната група на културен център Mujdat Gezen, където получава актьорското си образование. Първата ѝ изява на малкия екран е през 2010 г., когато е едва на 20 години и когато се включва с малка роля в хитовата по онова време полицейска драма "Анкарска полиция" (Behzat C. Bir Ankara Polisiyesi). Привлича по-голямо внимание през 2012-а с въплъщението си в образа на Нурбахар хатун в най-успешния турски исторически сериал "Великолепният век" (Muhtesem Yuzyil). В периода от 2013 до 2015 г. се снима се в три последователни сезона - седми, осми и девети, на криминалната драма "Долината на вълците" (Kurtlar Vadisi). От лятото на 2015-а до пролетта на 2016-а се снима като Тууче в тийн-хита "Дъщерите на Гюнеш" (Gunesin Kizlari). Малко по-късно, през лятото на 2016 г., се включва в актьорския състав на романтичната комедия "Стая 309" (№: 309) с отрицателна роля. Най-успешната ѝ изява на екран до момента е в тоталния хит и най-гледан сериал през изминалия телевизионен сезон в Турция "Разказвай, Черно море" (Sen Anlat Karadeniz). В него участва от началото на настоящата 2018-а и вдъхва живот на първата главна роля в кариерата си - бягащата от мъжа си насилник Нефес. Освен с изявите си на малкия екран, е известна и с кино-кариерата си, участвайки във филмите "Езикът на любовта" (Askin Dili) от 2014 г., "Органични любовни истории" (Organik Ask Hikayeller) от 2016 г., "Татко" (Babasi) от 2017 г. и "Дъщеря ми и аз" (Kizim ve Ben) от т. г. 

Улаш Туна празнува рождения си ден на 5 май. Роден е в Измит през 1988 г. В момента е на 30 години, зодия телец. Завършва началното и основното си образование в родния си град, след което заедно със семеството си се премества в Истанбул и завършва средно. Следва със специалност "Театър" в престижния университет по изящни изкуства Mimar Sinan. През 2008 г. влиза в екипа на филма "Османската държава" (Osmanli Cumhuriyeti) като асистент по костюмите. В периода от 2010 до 2015-а година следват участия в четири късометражни филма и в три театрални постановки. През 2012 г. се включва в актьорския състав на хитовата криминална драма "Справедливостта на Кара" (Karadayi). През есента на 2015-а се снима в провалилата се драма "Майки и мащехи" (Analar ve Anneler). Миналото лято взе участие с отрицателна роля също в неуспешен проект - драмата "Сън" (Ruya). Най-успешната изява в кариерата му досега е превъплъщението му в ролята на смелия Тахир в най-гледаната драма в Турция "Разказвай, Черно море" (Sen Anlat Karadeniz). 

Ирем Хелваджъоулу:

Нефес е много труден за гледане от зрителите образ. Как стоят нещата при Вас като актриса, вдъхваща ѝ живот?

Много труден персонаж. Нефес е много силна жена. Въпреки насилието, което понася, не свежда глава. За съжаление, насилието над жени винаги го е имало. Но сега дойде моментът да извадим очите на хората със сериала. Това и ще направим. Беше доста трудно да вляза в образа на Нефес. Нямам дете, не съм била жертва нито на физическо, нито на психическо насилие. А Нефес страда от голям психологически натиск. За да я пресъздам възможно най-добре, получих не малка помощ от специалисти. Дълго време работих над нея. Помогна ми това, че съм чела доста истории за жени, страдащи от насилие. Защото ние, жените, не оставаме безучастни към подобни случаи. При заглавие във вестника или новина по телевизията от този род, мъжете често си казват: "Аман, отново случай на насилие над жена". Докато ние, жените - не. Защото това засяга всички ни. Поставяш се на мястото на тази жена. Тези жени са нашите съседки и приятелки. Нас ни обиждат, нас ни изнасилват - и ние се борим срещу това. В сериала се разказва за домашното насилие, но всъщност ще представим насилието в много по-широк спектър.

Как сте настроена към насилието?

Насилието съществува, още откакто сме се появили на този свят. То идва още с раждането ни. Но от нас самите зависи дали ще изберем да го използваме или не. Същото е и с лошото - или ще вършим добрини, или злини. Шестте месеца, през които се подготвях за ролята си в "Разказвай, Черно море", бях жертва на голямо психическо насилие. Косвено, разбира се, поставяйки се на мястото на героинята ми. Целта ми е с играта си да хващам зрителите за гърлата и да не ги пускам. Преди да вляза в Консерваторията, за кратко време работих в едно кафене. Колежката ми там, станала по-късно моя много добра приятелка, страдаше от домашно насилие от страна на мъжа си. Спомням се много добре процесът по развода им. Беше много труден и изморителен. Ставайки свидетел на такива неща, не можеш да останеш безучастен и да не реагираш.

Как намирате Трабзон - мястото, където се снима "Разказвай, Черно море"?

Много съм щастлива, че дойдох в Трабзон. Динамиката и трафикът на Истанбул правят човек нещастен. Идвайки в Трабзон, усетих, че си поемам глътка свеж въздух. Дори вече забравих от колко време съм тук. Щастлива съм дотолкова, че не си правя сметка. Снимаме на много красиви места. Хората проявяват голям интерес към работата ни. Всички са доволни от първия епизод. Един от сценаристите ни и без това е родом от Трабзон и добре познава настроението, психологията и традициите на тукашните. Затова не пропуска и най-малкия детайл. Аз идвам от егейския бряг и все още се опитвам да свикна с черноморците. Погледите им са сурови, но зад тях се крият много топли и гостоприемни хора. Подадеш ли им ръка за помощ, никога няма да ти откажат.

Осман Сънав - режисьорът на "Разказвай, Черно море", сподели, че във филмовия сектор всички са станали големи конформисти...

Май обаче Вие не сте, щом сте дошли чак до Трабзон, за да ни вземете това интервю.

Никога не съм бил против проектите, снимащи се в провинцията.

Обичам кварталната култура. Сякаш живея по-скоро в миналото. Искам да почукам на нечия врата и да попитам: "Много съм гладна, има ли нещо за хапване?". В Истанбул това го няма. Мисля, че г-н Осман (бел. ред. режисьорът на "Разказвай, Черно море") състави актьорския състав според тези наши особености. И е свършил доста добра работа. С голямо вълнение чакаме сценария на следващите епизоди. Тъй като в екипа сме хора от всички краища на страната, не се чувствам нито като в Трабзон, нито като в Анкара, нито като в Истанбул. Най-комфортното място за мен е именно тук.

Имате голямо влияние в социалните мрежи с над 1 000 000 последователи. Как се случва това?

Участието ми в "Дъщерите на Гюнеш" има голяма заслуга за този интерес. Следват ме предимно младежи. Сега, например, ми е трудно да споделя с тях подходяща снимка от тук. Нека стоят далече от насилието, да не го опознават. Или в противен случай да се пазят от него.

В "Дъщерите на Гюнеш" играехте разглезено момиче, а сега - жена с много драматична история. Влияе ли Ви по някакъв начин Нефес?

След края на всеки снимачен ден се пречиствам психически, за да изляза от образ. Защото трябва да оставя Нефес там - на снимачната площадка. Ако продължавам да живея като Нефес, в един момент и аз ще имам нужда от помощ. Вътрешният ми ритъм на живот и духовното ми състояние са много високи. Затова стъпвайки на сета, първо трябва да ги понижа. Например, никога не идвам на снимки с телефона си. В началото не говорих с никого и излизах трудно от образ. И без друго в началото много се изморявах и нямах време за друго. Сега вече знам какво изпитва жената и че единственият ѝ проблем е да опази сина си.

Улаш Туна Астепе:

Бил ли сте обект на насилие? Ставал ли сте свидетел на такова?

Всички сме ставали жертви на насилие. Упражнявали - също. Човекът, упражняващ насилие, не е силен, както си мислим, а напротив - слаб. Само хората в безизходица пристъпват към насилието. Запълват липсата си на разум и добро сърце с тормоз. Една вечер от улицата, на която живея в Ортакьой (бел. ред. квартал в европейската част на Истанбул), се чуваха викове. Един мъж биеше жена си, но никой от съседите ми не излезе да я защити. Нещата се задълбочиха, полицията идваше и си отиваше. Но така и не разбирах в коя къща се разиграват скандалите. Една вечер, при поредната разправия, жената излезе на балкона и се провеси, след което отново влезе вътре. Тогава вече си облякох якето и слязох долу. Позвънях на всички звънци в сградата, представих се за полицай, вдигнах всички на крак и накрая открих този мъж. Само че понеже на съм полицай, не можах да го арестувам. Защо казах, че съм полицай? Защото исках да се уплаши и да ме чуе. Но предпочетох да се доверя на разума си, а не на първичната агресия. Слезе долу, излязохме на улицата, седнахме на тротоара и изпушихме по цигара. Казах му, че съм му съсед, че работя в разузнаването и че ако продължава да тормози жена си, ще си има големи проблеми. Тоест, говорих на неговия език. След това от време на време ходех при жената и я питах за отношенията им. И тормозът спря.

Какъв е отговорът на жените? Може би не упражняват физическо насилие, а си служат с други способи...

В нашата страна насилието е предимно от мъже над жени. Докато в Америка, например, в две от три семейства жертвата на домашно насилие е мъжът. При нас е точно обратното. Тоест, насилието е едно и също, само ролите са сменени. Опитваме се да анализираме насилието и да намерим решение, но всъщност единственият начин да го разберем, е да станем негови жертви. Езикът на улицата е много болезнен. И ние го приемаме такъв. Гледаме и четем новините с топки в гърлата, плачем заедно с жертвите от сериалите. Защото живеем в капиталистичен свят и никой няма полза от потушаването и спирането на насилието. Напротив - от неговото разрастване. Затова системата всеки ден намира начин да ни удари поредния шамар и да се озовем пред търговския център, втренчени в новите си мобилни телефони.

Имате ли проблем с гнева? Как се контролирате?

Ако човек не може да контролира гнева си, той има нужда от помощ. Човек, който заявява, че не може да се контролира, не е по-специален от другите. Аз умея да стискам зъби и да проявявам максимално търпение към отсрещния човек. Дължа го на умението си да разбирам хората. Да се опитваш да разбираш хората и да ги приемаш такива, каквито са, според мен е най-хубавата страна на професията ми.

Намираме се в Карадениз, сериалът Ви се снима тук. Как намирате черноморския мъж?

Това е една от любимите ми страни в "Разказвай, Черно море". С историята ни представяме добросърдечния черноморец. Мисля, че това ще повлияе добре на тукашните. Защото едновременно представя и анализира техните особености и качества. Намирайки се тук вече известно време, започвам да попивам от техните черти и да живея, да се изразявам като тях. Ако кажеш за някого, че е смел, ти го правиш такъв. Като тукашния черноморец. Ако разберете морето, ще разберете и хората.

Какво значи Осман Сънав за Вас?

Осман Сънав ми предоставя възможността от време на време да се връщам към уюта и топлината на детството ми. Петък е, батко се е върнал от Истанбул, където следва, цялото семейство сме заедно, стаята е затоплена, а аз лежа на килима на земята и гледам "Супер татко" на Осман Сънав. Ако мога да взема един момент, отивайки си от този свят, то би бил този.

Героят Ви Тахир е героят от мечтите на всяка жена, спасител и пазител. Как Ви кара да се чувствате това?

С Вас си говорихме и когато на екран излезе първата драма с мое участие - "Справедливостта на Кара". Играех непокорния, непримирим и смел брат на главния герой Махир, противопоставящ му се. Още тогава видях реакцията на хората. Лелите на улицата ме спираха и ми казваха: "Това, което правиш на батко си, въобще не е хубаво. Недей!". А аз се засмивах, успокоявах ги и ги прегръщах. Ако с играта си в "Разказвай, Черно море" сега предизвикам отново такива емоции, ще се спирам до хората, ще ги прегръщам и ще ги успокоявам. 

При такъв голям интерес, човек започва малко или много да се възгордява и да витае в облаците. А Вие самият влюбвате ли се в ролите си? Ставате ли като тях?

Тахир притежава голямо сърце, смел младеж е. За мен няма да е проблем да съм и да се държа като него. Всеки нов човек, с когото се запознаваме, ни променя. За актьорите важи същото с ролите им. Не е проблем да се променям. Лошо ще е, ако започна да се държа досущ като Тахир.

_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото второ за сезона и четиридесет и осмо подред "Двойно интервю" следващия четвъртък, 2 август! Дотогава си припомнете предишните чрез архива на рубриките ни от тук!