Йозгюн Чобан: "Продуцентите и зрителите търсят мускули"

четвъртък, януари 25, 2018
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 25 януари, и продължава публикуването на интервюта с любимите ви турски звезди в запазения им ден в програмата на СЕРИАЛИ в България. Тазседмичното е с един от най-самобитните и разпознаваеми турски актьори, познат у нас от драмата "Прости ми" (Beni Affet), излъчваща се всеки делничен ден по НоваТВ. Това е Йозгюн Чобан! Преди да започнем с интервюто, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 5 юли 1985 г. в турската столица Анкара. В момента е на 32 години, зодия рак. Завършва университета Hacettepe в столицата Анкара със специалност "Актьорско майсторство". Заминава за Истанбул, където прави дебюта си като актьор в няколко театрални пиеси. По-късно, през 2010-а, се завръща в Анкара, за да изиграе ролята на Ийт в хитовата многосерийна младежка драма "Морска звезда" (Deniz Yildizi), излъчена у нас преди години по БТВ. Също през 2010 г. взима малко участие в полицейския феномен "Опасни улици" (Arka Sokaklar). Всички научават кой е той през 2011-а, от когато пресъздава отрицателния образ в хита "Прости ми" (Beni Affet) - този на Тунч. В делничната драма се снима до 2015 г., след което напуска. През 2016-а участва за кратко в "Моят живот" (O Hayat Benim), както и във "Висше общество" (Yuksek Sosyete). През последната година и половина отсъства от телевизионния екран, но за сметка на това взе участия в игралните филми "Много далече, прекалено близко" (Cok Uzak Fazla Yakin) и "Колко даваш?" (Ver Kac). Да започваме с интервюто!

Как се случи трансферът ти от Анкара в Истанбул?
Когато започнах да се снимам в "Морска звезда", спечелих стипендия за Държавната театрална академия. След това се включих в "Прости ми". Когато участието ми в него приключи, взех решение да се преместя в Истанбул. Мисля, че поех по правилния път. Дадох си една година почивка, не исках веднага да се впускам в нов проект. 

Продуцентът на "Морска звезда" и "Прости ми", в които участваше и които се снимаха в Анкара, е Нилгюн Саяшар. Вероятно тя е причината и да участваш във "Висше общество"...
Разбира се! И без това знаех, че рано или късно ще се преместя в Истанбул. Осъзнавах колко много хора ме познават и че всеки ден съм в домовете им. Познаваха ме толкова, колкото актьорите, участващи в prime-time сериали. Но, за съжаление, истанбулските продуценти не ме познаваха. Знаят как играя, но дойде ли моментът за съставяне на актьорски състав, не се сещат за мен. В крайна сметка дневният сериал си е дневен сериал. Начинът на работа е друг. Включвайки се в prime-time сериал, сякаш започнах да играя отначало. Нилгюн Саяшар и синът ѝ Бурак Саяшар знаеха за таланта ми и ми повериха ролята на Джан, за което им благодаря.

Какво ти харесва най-много в героя ти Джан?
Това, че е добър (смее се). Режисьорът на първите шест епизода Метин Балекоулу се шегуваше с мен по този повод. Казваше ми: "Досега винаги си играл лоши хора, а този е много добър". Честно казано, в началото ми беше много трудно. Защото досега винаги си казвах: "Йозгюн, гледай по-коварно, по-хитро!" (смее се). Джан от "Висше общество" е добър, но има две страни - едната е на примерен син и бизнесмен, другата - на скрит приключенец, търсещ възможност да избяга от ежедневния стрес. Най-голямо удоволствие ми достави да играя тези две негови страни. Защото за един актьор раздвояването на героя му е удоволствие. Това внася цвят и колорит в играта му. Винаги съм казвал, че не искам да играя добри хора. Защото ми се струва твърде скучно. Винаги досега съм се опитвал да намирам човещина в отрицателните персонажи, които съм играл. Защото никой не е лош просто така. 

С Хазар Ергючлю сте прекрасна екранна двойка брат и сестра!
Много благодарим! Попаднах в наистина прекрасен екип. Хазар е жена, притежаваща великолепна аура. Енергията ѝ те успокоява и работиш с удоволствие. Още от първата ни обща сцена, която заснехме, създадохме много добри отношения помежду си. Много обичам Хазар! И без това всички в екипа са прекрасни. Винаги съм харесвал Зюхал Олджай. Сега я харесвам още повече! Да играя с нея, за мен е като урок. Понякога искаш просто само да я гледаш. Ако ме питате за Хаккъ Ергьок, думата е само една - диамант. И той като мен винаги играе отрицателни герои (смее се). В действителност е много мил и добър себеседник. С Енгин Йозтюрк пък се познаваме от училище. Аз бях последна година, а той тъкмо постъпваше в университета. Мога да кажа, че е един от най-добрите хора на света. Един от актьорите, които парите и славата не промениха.

Енгин винаги е имал интересно излъчване...
Много възпитан и елегантен мъж! Май това ни е анкарска черта. Или по-точно - на завършилите в Hacettepe. В Истанбул ни казват: "Бъдете по-cool, по-арт". Само че пред продуценти и режисьори стоим елегантни и спретнати. Защото в училище дори не сме кръстосвали крака пред преподавателите ни. Винаги ни казваха: "Свалете краката!". Затова тук ни е малко странно. Научени сме да проявяваме уважение към професията ни. И така това поведение се превръща в наш навик. Само че май в Истанбул това не важи. 

Какво те шокира най-много в Истанбул?
Няма да казвам името му, но веднъж показах на един продуцент своя стара снимка, на която бях с по-дълга коса от тогава, и той ме попита: "Кога косата ти ще порасне толкова?". Помислих си, че не съм го разбрал правилно и отново го попитах, като той уточни, че има разлика от 1 см в дължината на косата ми. Питах го: "Толкова ли е важен 1 см? Ако не порасте, няма ли да получа ролята?", а той ми отговори: "Не, но така ще изглежда по-добре". След което му казах "Довиждане" и си тръгнах. За съжаление, в турската сериална индустрия има определени рамки, в които трябва да си. Това е нещото, което не ми харесва.

Прототипите са главни мъжки и женски роли са емблема на турското кино...
Това е малко притеснително. Понякога получавам предложения за роли, които са тъкмо като за мен. Отивам на кастинг, гледам мъжете, които се явяват, и тези от тях, които след това гледам на екран. И със сигурност не се бъркам, като установявам, че продуцентите май търсят мускули (смее се). Наистина става въпрос за прототипи. Чуем ли за убийство на жена или за домашно насилие, си казваме: "Майки, възпитавайте синовете си!". А всъщност трябва да обвиним и сектора ни, който налага подобни поведения. Защото стереотипът за мъж в сериалите е той да е разсеян и високомерен, а около него да е пълно с харесващи го момичета. Така в действителността момичетата се влюбват в снобари и надувки. Дали вече не трябва да гледаме по-човечни и земни мъже на екрана? Надявам се, че ще се случи.

Какви са предимствата и недостатъците на сериалите, излъчващи се всеки делник, и тези, излъчващи се веднъж седмично?
В Анкара принципно нямаме нужда от осветителни тела, а и сцените навън са по-малко. Затова работата се случва доста бързо. Понеже трябва да заснемем доста епизоди, от даден момент нататък, когато сме се стиковали, вече снимаме на примависта, без проби. Сутрин започваме в 9, вече свършваме най-късно в 6. Точно като полицаите. Докато при снимането на седмични сериали има дисциплина. И в началото това ме напрягаше. И все пак няма голяма разлика за нас, актьорите. Видимата разлика е за зрителите, които виждат по-добре осветени сцени, заснети с по-добри камери и от по-добри оператори.

В началото на "Висше общество" случваха ли се някакви гафове и смешни ситуации на сета?
В първия епизод снимахме сцена на закуска. Седнахме на масата и репетирахме как ядат хората от висшето общество. Например, ядат ли хляба с маслини. (смее се). Не, разбира се! Упражнявахме се как да държим приборите, как да стоим на масата... Режисьорът ни дойде и ни каза: "Бъдете спокойни. Това е вашият дом и закусвате". А ние му отговорихме: "Вие не можете да разберете, много е трудно да си от висшето общество". Тогава много се смяхме.

Имате ли интерес към психологията?
Още от дете се интересувам от психология. Даже дълго време мечтаех да стана психиатър. Добре, че не съм станал, защото щях да си играя много забавно с психиките на хората (смее се). Но интересът ми към психологията много ми помага, докато изграждам образите си и докато работя с учениците ми. 

Смятате ли да останете в Истанбул?
Нищо не е ясно, ще видим. Засега "Висше общество" върви много добре и се надявам да продължи дълго. Но след като приключи, ще трябва да работя нещо. Може да отида и да живея в друга страна. Съпругата ми снима документални филми и професията ѝ налага често да пътува. И това е предимство за мен.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица. Очаквайте следващото интервю с турска звезда следващия четвъртък, 1 февруари! Припомнете си предишните чрез архива на рубриките ни от тук

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.