Сумру Явруджук: "Не играя в сериали, в които се показва насилие"

четвъртък, ноември 16, 2017
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 16 ноември, и продължава публикуването на интервюта с най-известните и харесвани турски актьори и актриси в СЕРИАЛИ в България. Тазседмичното е със Сумру Явруджук - актрисата, която в момента гледаме всеки уикенд в "Стая 309" (№: 309) по Диема Фемили. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 1 октомври 1961 г. в турската столица Анкара. В момента е на 56 години, зодия везни. Завършва Консерваторията в Истанбул със специалност "пеене и театър", а по-късно - и тази в Анкара. Кариерата ѝ на актриса започва през 1982-а, когато е на 21 години. Първите шест години се изявява като театрална актриса, а през 1988-а изиграва първата си роля в сериал, а след това и в игрален филм. До момента може да се похвали с участия в двадесет театрални постановки, девет игрални филма, четиринадесет сериала и тринадесет престижни награди. В България я познаваме чрез ролите ѝ в "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Пепел от рози" (Fatmagul'un Sucu Ne?), а отскоро я гледаме всеки съботен и неделен следобед по Диема Фемили в проекта, в който взе участие за последно - романтичната комедия "Стая 309" (№: 309). Да започваме с интервюто!

Как успявате всеки път да играете, вълнувайки се така, сякаш сте за първи път на сцена или на снимки?
Успявам, защото с всяко ново представление се срещам с нови зрители. Опитвам се да играя различно винаги, да правя нещо различно, дори и малко. Затова вълнението винаги е различно. Да успееш да разсмееш зрителите, дошли на театър в началото на седмицата, е много трудно. Те се забавляват по-трудно. Но когато дойде края на седмицата и наближи уикендът, хората са по-ведри и за нас е по-лесно. Затова зрителите, идващи в началото седмица, са най-трудни. Но аз пък винаги съм ведра и развълнувана и съм готова да ги направя щастливи.

Според Вас каква е грешката на повечето жени в днешно време?
Жените имат нужда от настроение. Гледайки се през собствените си очи, се смятат за посредствени и обикновени. Ще разберат, че всъщност са ценни, важни и вдъхновяващи, само когато започнат да се гледат по този начин. Длъжни сме да знаем колко сме ценни, защото само тогава ще усетим, че това е така. От скромност не правим нищо, а очакваме много от другите, но грешим. Понякога трябва сами да хванем ръцете на мъжете си, а не да чакаме тях.

Има ли специално обучение за моноспектакъл?
Разбира се. Монспектаклите са много трудни. Аз, например, въобще не обичам да гледам моноспектакли. Идват ми натоварващи. Но когато гледам, си задавам куп въпроси. А когато аз играя моноспектакъл - това вече е друго. За да успееш да задържиш вниманието върху себе си, трябва да си в състояние да изиграеш седем различни персонажи през много кратък период от време и един след друг. Когато сме няколко човека на сцената, не полагаме толкова усилия. Но когато си сам на нея и режисьорът те гледа съсредоточено, искаш да направиш всичко перфектно. Виждам всички сама и всички гледат само мен. Затова моноспектаклите са трудни.

Какво не харесвате в модерния свят?
Живеем в свят, в който всеки иска да се покаже и да се хареса на някого. Това е голяма глупост и от нея произхождат доста нелепици и проблеми. Особено жените са в такова състезание коя ще изглежда по-добре, че май ако си над 40 години, вече трябва да се самоубиеш. Да си млад и да си красив, не е това, което беше преди. Като се облечеш, си много хубав, но хайде да те видим вкъщи по пижама!

Какво мислите за свободата на жените?
Жените ще са свободни, когато се вземат в ръце и предприемат действия. Мислим си, че сме длъжни да се свържем с някого и да му се подчиним. Но жената, която е здраво стъпила на собствените си крака, най-малкото е истинска. В момента жените преотстъпват правата си на избор на мъжете. Мъжете решават колко деца ще имаме, как да се усмихваме... Трябва да се противопоставим на това.

Знаем, че сте много чувствителна на тема насилие и затова не участвате в проекти, в които се показва такова. Какъв е сериалът, в който бихте участвала тогава?
Предпочитам да не играя в сериали, в които се показва насилие. Искам да бъда част от нормална история. Сериалите вече се снимат предимно в болниците, полицейските управления или гробищата. Всички мъже носят пистолети в ръка, всички жени са насилвани. Много от сериалите днес учат мъжете да са мачовци. По този начин правят лошото легално. Сериалите са пълни с интриги и с насилие, затова не трябва да се учудваме, че тази качества вече преобладават сред обществото и че то е безмилостно. Виждайки все повече антигерои на екран, се питам: "На къде вървим?". Затова искам отново да участвам в топла и уютна семейна история. 

Заради начина, по който се снимат сериалите, оставихте настрана театъра. Как се чувствате?
Това, което чувствам, го описвам като една празнота. Добре, че поне не спирам да мисля за театъра, въпреки че не играя в него. Да чета пиеси, да си представям, че играя в тях, да ги анализирам - хубаво е, че имам време за всичко това на снимачната площадка. Имам време поне да мечтая.

В "Пепел от рози" изиграхте Мерием - много мъдра, спокойна и хладнокръвна жена. Такава ли сте и в живота?
Определено съм по-нетърпелива и емоционална от нея.

Прави ли телевизията един театрален актьор по-известен?
Да, и това е едно от предимствата. Но пък мисля, че повечето плюсове са за театъра. Там е по-голямото разнообразие, по-големият избор за зрителя. Там той не отива да види някой известен, а да се наслади. 
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото интервю следващия четвъртък, 23 ноември. Припомнете си предишните интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.