"Двойно интервю" (38): Фарах Зейнеп и Метин Акдюлгер

Здравейте, приятели! Четвъртък е, 1 декември, днес продължава вторият сезон на рубриката на СЕРИАЛИ в България "Двойно интервю",
в която всеки четвъртък публикуваме такова с Ваша любима екранна двойка от хитов сериал, излъчващ се у нас или в южната ни съседка. В тазседмичното осемнадесето за сезона и тридесет и осмо подред предстои да прочетете такова с екранната двойка Фарах Зейнеп Абдуллах и Метин Акдюлгер от историческата драма "Великолепният век: Кьосем" (Muhtesem Yuzyil: Kosem) на FOX!

Фарах Зейнеп Абдуллах:

Какви са Вашите изисквания, когато Ви предложат участие във филм или сериал?

Правя всичко спрямо интуицията и сърцето си. И за щастие изборите ми винаги са били верни и успешни. 

Плаши ли Ви славата, която придобихте през последните години?

Славата и популярността, идват, но и си отиват в даден момент. Човек не трябва да се самозабравя, защото винаги има вероятност да паднеш от високо и един всички да говорят за теб, а на другия вече да са те забравили. Затова не ме е страх.

Получавате много признания за външния Ви вид, как постигате тази красота?

Аз пък не се смятам за толкова хубава, чувала съм и лоши коментари относно външния ми вид. Но за мен важното е човек да се харесва и да се чувство удобно "в кожата" си.

Как реагирате на лошите коментари по Ваш адрес?

Реагирам съвсем нормално, всеки има различен вкус и виждания за нещата. Понякога ми става смешно и на клюките по мой адрес в жълтите вестници, много се забавлявам с тях.

Как успявате хем да сте толкова секси, хем да изглеждате толкова невинно?

Пак разбирам нещо ново за себе си... Не се смятам за секси, но съм чувала подобни комплименти. Всъщност всичко постигнато в моя живот, е постигнато чрез много влагане на енергия, каквато се радвам и съм благодарна, че имам.

Вярно ли е, че сте си оперирала носа?

Не е вярно, явно това е една от много клюки по мой адрес, харесвам се такава, каквато съм.

Разкажете повече за детството си!

Родена съм в Гайретепе, близо до Истанбул. Имам двама братя, заедно отраснахме. 

Коя е любимата Ви семейна история?

Майка ми е била запалена по автомобилите и още на 17 е започнала да кара, без книжка. Веднъж карала дядо ми и катастрофирала, добре, че полицаят е бил неин далечен роднина, който не я е глобил сериозно, но й е поставил условие да работи в неговата малка фирма, за да издължи глобата, която по правило би трябвало да й се даде. И в тази малка фирма всъщност се е запознала с баща ми и така до днес любовта им продължава. Сега те обаче са в Англия, баща ми има фирма за химическо чистене и за съжаление рядко се виждам със семейството си.

Винаги ли сте била толкова спокойна и умерена?

О, не! Когато бях в пубертета, особено около 13-14 години, бях много дива и постоянно се бунтувах на несправедливостите в живота. 

Разкажете повече за този период от живота Ви!

Бях много лошо момиче, всички учители ме мразеха. Започнах да слушам метал музика, много се разтоварвах. Бях голяма фенка и на Бритни Спиърс, тогава звездата й тъкмо изгряваше. Обличах се само в черни дрехи, подобно на феновете на метал музиката по това време. Тогава си направих и първия пиърсинг, първо на корема, а след това и на устата.

Защо си пробихте и езика?

Тогава бях само на 16 години и честно казано не осъзнавах в действителност какво върша. Никога не съм искала да имам пиърсинг като по-малка, но по моите години това беше модерно, а аз като всеки друг тинейджър, исках да съм в крак с тенденциите. Сега, когато пораснах, понякога съжалявам, но връщане назад няма.

Спомняте ли си първата ученическа любов?

Първата ми ученическа любов беше много късно, чак когато учех в гимназията. Когато той разби сърцето ми си мислех, че повече няма да погледна момче, че няма да намеря друго, като него, но пак казвам, била съм дете и не съм осъзнавала какво правя.

Щастие ли е любовта?

Любовта започва весело и щастливо, но за съжаление в повечето случаи не продължава така. След като в един момент си омръзнат, двамата във връзката започват да се карат, има много конфликти... Но все пак за щастие има и случаи на вечна любов, давам пример с родителите ми, които все още много се обичат.

Доста се коментираше интимната Ви сцена в последната Ви продукция с Енгин Акюрек...

Ние сме актьори и сме поставяни пред всякакви предизвикателства. Важното е обаче да запазиш хладнокръвие и спокойствие, защото все пак това е работата ни и ние сме длъжни да я изпълняваме по възможно най-добрия начин, нали затова ни се плаща. Енгин е голям професионалист и смятам, че специално тази сцена се получи повече от добре.

Но по принцип трудни ли са Ви любовните сцени?

Пак казвам, това ни е работата. 

Как описвате играта си с Къванч Татлъту, играхте заедно в цели две продукции?

На мен ми беше много удобно и комфортно да играя с него, той е голям професионалист, за мен беше чест цели два пъти да застанем заедно на снимачните площадки на различни продукции.

Какво значи любовта за Вас?

Много ми е трудно да я определя. Когато съм влюбена всяка една моя емоция е по-различна от останалите, когато не съм влюбена. С времето човек трупа опит и в любовта, и с всичко останало, а аз все още съм твърде млада. За мен думите "бих умрял за теб" не са доказателство за любовта на един човек към друг. Любовта има и своите тъмни страни, когато се влюбиш понякога изгубваш контрол и ставаш опасен не за кой да е, а за самия себе си.

Влюбена ли сте в момента?

Не.

Възможно ли е след като двама влюбени се разделят, те да останат и след това само приятели?

Да, с абсолютно всички мои бивши гаджета към момента поддържаме много добри отношения. А и вече познаваш този човек и ти е по-лесно да му споделиш емоциите си, докато когато тепърва завързваш приятелство е по-трудно.

Метин Акдюлгер:

Гледал ли си ОС, харесваше ли го?

Да, доста добър сериал беше.

Израснал си гледайки ОС и ролята на Люк, т.е. предполагам не ти е идвало на ум, че ще се превъплътиш в Оркун в турската версия, та как беше света през гледната точка на Люк?

За подготовката на уроците по английски учителят ни пускаше да гледаме ОС. Ето защо, всъщност съм гледал много детайли. Много обичах Люк. Беше човекът точно на това време.

Заради ролята на Люк ли отиде на прослушването?

Не ми казаха за кой герой е. Отидох да опитам по собствено желание. В Ню Йорк, съседът от долния етаж беше албанец - Агим. Той имаше приятел, с него заедно работехме и после отидохме в Турция на прослушванията. 

Не отиде ли в Ню Йорк, за да се установиш?

Честно казано, никога не съм имал такава цел. Всички толкова много хвалеха актьорските школи в Ню Йорк, че поисках да ги видя. Може би тук ще е полезно да уча и едновременно да експериментирам. Преди да отида снимах филма „Без мен“, приключих участието си в театъра. И след това си взех 3 години ваканция. Отидох в една от тези школи с големи очаквания (буквално казва с кофата…), но не ме привлече много.

Кое е най-любимото ти нещо в Ню Йорк?

Не е само едно, аз много го харесвам. Дойдеш ли в Ню Йорк, ставаш нюйоркчанин. Не се чувстваш в чужбина. Това е място, на което лесно можеш да намериш всичко, което ти харесва. Има възможности дори за този, който се занимава с оригами.

Нали, със сигурност има оригами магазини (дюкяни), ако потърсиш.

Това не е просто магазин, провеждат се и фестивали. Много възможности в артистичния смисъл. Но аз исках да направя нещо в родината си. Снимах филм, пишех пиеси, след това изскочи ПО и се върнах. Но когато се върнах, започнах от нулата. Натиснах бутона Reset. Влезнах за пръв път в тази къща, когато си дойдох от Ню Йорк. Ню Йорк отвори ума ми.

Но, Бога ми, превъплъщението ти в тази роля не е много далеч от американската култура. 

Да, тя е много близка то тази на младежите, които учат от сериала. Познавам тази култура от времето когато учех в Университета Коч. Знам какво движи хората в един социо-културен стил. Режисьорът придава тази форма на сценария.

Искам да се върнем на образа на Оркун. Правил ли си дори една десета от това заради някое момиче, когато беше ученик на годините на Оркун?

В училище бях социален колкото е необходимо, не споделях много. Имахме рок група, така се забавлявахме. Не бях популярен ученик, този който тъпче другите деца. Не беше такава историята.

Считаха ли те за бунтовник (противоречащ) в училище?

В нашето училище униформите бяха тъмносини, носехме бяла тениска тип поло (polo-shirt). Не обичам тъмно синьо, не харесвам също и polo-shirt. Ето защо носех черно сако, което все още е в гардероба ми.

Сериалът стана популярен още първата седмица, ти също стана известен, как реагира на тази популярност?

Не излизам много често вечер, не съм от тези, които са постоянно сред хора. Ето защо, историята с известността я почувствах в метрото. Започнах да я забелязвам на улуцата, в магазина, тук, там. Не мога да преценя дали това положение е добро или лошо. Като човек на изкуството мога да достигна до много повече хора, което е страхотно нещо. Хубаво е да мога да използвам предимствата му.

Притесняваше ли се, че ще бъде погрешно разбрано преминаването ти от един нискобюджетен филм, в който изпълняваш ролята на футболист инвалид, към голяма продукция?

Не. Не съм се фокусирал върху кариерата си, но когато се запознах ролята на Неджир, още повече ми се прииска да съм актьор. Колко се е видяло, колко съм дал от себе си, не знам, но чрез този филм разбрах, че физическият свят не е в центъра на живота. 

От друга страна усилено пишеш пиеси, на какъв етап са те?

В момента проектът напредва. Написах пет пиеси, но се концентрирах и постарах върху две. Искам постепенно да ги поставя, когато намеря точния екип. Всъщност театърът е точно това, което искам да правя.

Обикновено хората си мечтаят, когато се пенсионират, да създадат чифлик, да отглеждат собствени зеленчуци и животни. Твоят живот е започнал в такава къща, възможно ли е заради това плановете ти за пенсионирането да са по-различни?

Не съм голям привърженик на правенето на планове за бъдещето. Стига ми да имам една дървена къща на брега и плаж, на който да мога да карам сърф.

Тази мечта е за сам човек, а и не излизаш много сред хората. Самотата е чувство, което ти харесва ли?

Според мен, самотата е много хубаво състояние. Да останеш насаме със себе си, да можеш да чуеш сам себе си, по-специално в творческите моменти, е много позитивно нещо. Наистина прекарвам много време в общуване с правилно подбрани хора, но все пак обичам самотата. Дори в детските си години, отивайки в моята стаятаи, си играех по 6-7 часа, без да кажа гък. Но това никога не беше потискащо, правех го с удоволствие.

В репортажа за списанието Marie Claire си казал: „Харесвам красивите жени, например като Марион Котияр“. Иска ми се да те попитам сериозно ли намираш Марион за красива? Критерият тук, че е естествена ли, поведението ли е, или френската й студенина?

Харесвам жени, чиято външна красота съответства на вътрешната, за това го казах. Има една истинност у нея, която е следствие на играта й. Доколкото видях от големия екран, тя е една истинска жена (буквално казва без филтри). За това е много впечатляваща. За мен такова нещо е красотата. Външността и вътрешността трябва да са едно цяло, светло и чисто, да си стъпил на земята. Не обичам неискреността (филтрите) у хората, разбираш го дори когато се здрависваш с тях, я.

Почитателите, които се доближават до теб в момента, не идват ли със същото чувство? Аз например много се забавлявам през вечерите, когато отстрани гледам жените, доближавайки се до теб с онази изкуствена усмивка.

Да, жените, които идват при мен, всъщност не ме познават, но също така и ме познават. юВ домовете им, в най-личните им моменти съм заедно с тях от екрана. За това, чувствайки някаква близост, идват. Човекът, който усеща тази близост, поздравява с хубава енергия, то и аз го поздравявам. Но понякога идват и с различни мисли, разбира се.

Освен красотата, ролята, която играеш, има плюсове. Знаеш, че разбойникът/лошото момче винаги печели.

Нали с отрицателните роли може да видиш по-тъмната страна, това ми харесва. Много повече харесвам ролите в киното, в които героите напълно се разкриват.

Да преминем към стила на обличане. Къде намираш дрехите си? От интернет ли ги купуваш или обикаляйки (по магазините)?

Не мога да пазарувам в интернет, защото не мога да преценя дали ще ми станат. В последно време се обличам от Paris-Texas в Галата. Fifth Avenue също е хубав. Обичам да се разхождам из малките бутици в чужбина. Не мога да кажа, че имам собствен стил, честно казано.

Много ми харесва, че не правиш проблем по време на модните фото-сесии и се преобличаш постоянно. Обикновено, известните изобщо не обичат промените.

Вярвам на хората, с които работя, познавам ги. Говорим на един език и се разбираме.

Какви дрехи имаш най-много в гардероба си?

Имам много тениски с кръгло деколте. Преди имах много анцузи. Не носех дънки, постоянно обличах анцуг или платнени панталони (canvas). Т.к. непрекъснато ходех на тренировки по футбол или учех уроците си, бях избрал удобството.

Продължаваш ли да се интересуваш от американски футбол?

Разбира се, но като зрител. Минах възрастта, в която мога да издържам на яростните сблъсъци. В Америка, играчите, заемащи моята позиция, се оттеглят на 25 години.

Неудобно ли ще е да попитам, тези екипи доколко предпазват?

Всъщност предпазват, но за един мач може да поемеш и 100 удара. След мача не си в състояние да ходиш нормално.

Все още ходиш на почивка със семейството си. Колко момичета биха одобрили това положение…

Защото са малко тези, които могат да разберат. Живеят в Бурса, но аз не ходя често там. Ходейки заедно на почивка ги прави щастливи, а и аз се връщам обратно с хубава енергия.

Хем харесваш да си самостоятелен, хем обичаш семейството си… Дори не си живял с някой досега,но какво мислиш за създаването на семейство?

Нямам такива планове. Мога да се съглася, че започнете ли да живеете заедно и да споделяте поравно, ще се чувствате спокойни на едно и също място. Животът заедно свързва много повече. Ако ще е социален договор като държавната система, тогава човечеството ще е нещастно. Когато намеря човека, с който мога да съм в такава връзка, тогава много искам да се оженя.

_____________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото деветнадесето за сезона и тридесето и девето подред двойно интервю следващия четвъртък,  8 декември! Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните двойни интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!