"Двойно интервю" (26): Селин Шекерджи и Каан Ташанер

четвъртък, септември 08, 2016
Здравейте, приятели! Четвъртък е, 8 септември, и продължава вторият сезон на двойните интервюта с Ваши любими екранни турски двойки от
сериалите! През следващите месеци всеки четвъртък предстои да публикуваме такива, като все още очакваме Вашите предложения под формата на коментари! Тазседмичното шесто за сезона и двадесет и шесто подред двойно интервю ще бъде с двама млади и изключително харесвани актьори, споделящи главните роли в летния сериал на ATV "Колоритно" (Rengarenk) - Селин Шекерджи и Каан Ташанер!

Селин е родена на 1 юни 1989 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 27 години, зодия близнаци. Започва да се професионално с актьорската професия през 2007 г., когато изиграва първата си роля - тази на Фейза за няколко серии в най-успешната тийн-поредица "Мечтатели" (Kavak Yelleri). Година по-късно, през 2008-а, след като бързо добива популярност и става любимка на зрителите, се включва с главна роля в друг също изключително харесван младежки проект - "Ангели-пазители" (Melekler Korusun), пресъздавайки образа на Йозгюр. Именно на снимачната му площадка тя се занимава с Йозге Йозпиринчи, като двете бързо се сприятеляват и в момента, години след запознанството си, продължават да са най-добри приятелки. Следващото по-успешно участие на Селин е в драмата "Не тъжи за мен" (Benin Icin Uzulme), изигравайки Ърмак. Един от най-успешните ѝ проекти е комедията от лятото на 2014 г. "Избягалите булки" (Kacak Gelinler), постигнала небивал успех. В края на миналата 2015-а се включва с главна роля в провалилата се мелодрама "Горчива любов" (Aci Ask). А в момента продължава да се снима като Ренк в един от летните сериали на ATV "Колоритно" (Rengarenk). 

Каан пък е роден на 23 април 1979 г. в Турция. В момента е на 37 години, зодия телец. Започва да се занимава активно и професионално с актьорско майсторство още през 1998 г., когато е на 19 години. Първата му роля тогава е във филма "Karanlıkta ilk ışık Kubilay". Следват участия в още единадесет телевизионни и кино проекта, но голямата слава го застига чак през 2010-а, когато пресъздава ролята на Ердоан Яшаран в един от най-успешните турски сериали, създавани някога - "Пепел от рози" (Fatmagul'un Sucu Ne?). В него се снима до 2012 г., от когато продължава да се развива и да трупа популярност с ролята на Шереф в друг също толкова успешен проект - "Север-Юг" (Kuzey Guney). Година по-късно, през 2013-а, Каан изиграва една от главните роли в криминалния трилър, известен като един от най-различните южносъседски проекти - "Тайни" (Kayip). В него вдъхва живот на Кемал - баща, чийто син изчезва мистериозно. Половин година след неговия финал, през 2014 г., се включва с главна роля в най-гледания исторически сериал в момента в Турция - "Възкресението на Ертуурул" (Dirilis Ertugrul). А в момента продължава да се снима като Джан в романтичната комедия на ATV "Колоритно" (Rengarenk). 

Любопитно е, че Селин и Каан са влюбени и имат връзка и в живота!

Селин Шекерджи:
След участието си в "Избягалите булки" бяхте споменала, че искате да играете в драма. Изглежда открихте подходящия проект - "Горчива любов" (Aci Ask)...
В противен случай, ако не го бях открила, в момента нямаше да ме гледате по телевизията. Шегата настрана, но наистина много исках да се снимам в подобен проект. Досега зрителите винаги са ме гледали в леки и приятни комедийни сериали. Щеше ми се да ме видят в друга светлина, да има градация в моята кариера, и се радвам, че успях.

Някои казаха, че не можете да играете в драми. Как ще им отговорите?
Аз още в театъра се занимавах и участвах в предимно драматични постановки. Винаги си казвах: "Аз съм по-добра в драмата и трябва да покажа това на всички!". Но тъй като телевизионните продукти се ползват с много по-голяма популярност от театралните, а по стечение на обстоятелствата тези, в които се снимах, бяха комедийни, хората ме приеха повече като забавна и снимаща се в приятни поредици. Истината е, че се чувствам по-добре, играейки в драми. 

Очите са една от най-отличителните Ви черти. Колко важни са те за Вас?
Истината е, че аз изкарвам прехраната си именно чрез очите, чрез погледа. Като всички мои колеги... Очите ми са наистина многозначни. Понякога излъчват лудост, шантавост, закачливост, а друг път са най-невинните и тъжни на света. Работата на актьорите е да въздействат чрез поглед. Затова аз винаги съм се стремяла да пресъздавам емоциите на снимачната площадка именно чрез очите си. Очите и погледът на един актьор го правят различен. Аз се смятам за такава.

Вашата героиня в "Горчива любов" - Суде, е измамена от съпруга си, който ѝ изневерява. Трудна ли е за пресъздаване тази роля?
Суде, благодарение на своя изневеряващ ѝ съпруг, придобива безразличие към света и към околните. Но всички злини, които извършва, си имат оправдание или поне аз винаги намирам такова и разбирам постъпките ѝ. Много ми харесва да играя такава роля, даже бих казала, че ми е повече от лесно. 

Вече от девет години сте в актьорския сектор. Какво научихте?
Беше ми много трудно в началото. Дойдох от Измир в огромния Истанбул и много се страхувах. Сблъсках се с много егоистични хора, с алчност, с лъжи... Актьорската професия изглежда привлекателна и красива за обикновения човек, но всъщност зад нея стоят много мъки, лишения и не чак толкова бляскави неща. В началото бях много недоверчива и предпазлива, но с времето се отпуснах и се научих, че не всички са лоши и че на много може да се вярва. Но винаги е необходима доза внимание. Сдобих се с много приятели, даже с най-добрите ми. Но научих най-важното - не сме свободни!

Каква е обстановката на снимачната площадка на "Горчива любов"?
Всичко е много приятно. За мен е чест да работя заедно с актьори като Хюсеин Авни Данял и Нериман Уур. Няма негативна енергия. Въпреки че на екрана зрителите гледат драми, сълзи, интриги и скандали, зад камера цари веселие, всички много се забавляваме и постоянно се смеем. Всеки си върши работата и това е основният му приоритет. Сега се присъединява Бурак Ямантюрк, с когото ще си партнираме. Той е много симпатичен, двамата сме добри приятели. Спокойна съм относно играта си с него, той е любимият на най-добрата ми приятелка Йозге Йозпиринчи, двамата се познаваме още от миналото лято... 

Какво правите през свободното си време?
Стоя си (смее се). Много си говоря сама. В главата ми постоянно се случва нещо. Когато няма за какво да планирам утре, започвам да планирам за вчера. Аз съм човек, който мисли прекалено много. Перфекционист съм. Винаги се стремя да изглеждам по възможно най-добрия начин, затова винаги подбирам внимателно какво обличам и как се гримирам. Чета, слушам музика, гледам филми... Понякога, от толкова много мисли, се затварям за дълго в себе си и си казвам: "Ставаш асоциална, приятелите ти ще се разсърдят". 

Как върви връзката Ви с Каан Ташанер?
Някои деца имат свои въображаеми приятели, на които доверяват всичките си тайни, тревоги, радости. Аз, като едно пораснало дете, приемам Каан като моя въображаем приятел! Сякаш винаги досега е бил с мен, в живота ми. Най-сигурна се чувствам с него, затова винаги, когато сме заедно, съм много спокойна. За първи усещам такова нещо!

Планирате ли сватба?
Изобщо. В момента сме си много добре така. Вече сме заедно от почти три години, семействата ни се уважават и приемат любовта ни. Много сме щастливи!

Каан Ташанер:
Във "Възкресението на Ертуурул" героят Ви е Гюндоуду. Какъв е той?
Гюндоуду е много изтощителен персонаж. Различен човек. Язди коне, бие се с мечове...

Как станахте част от екипа на сериала?
През лятото на 2014 г. получих много предложения и оферти за участия в сериали. "Възкресението на Ертуурул" ме впечатли както със своя сценарий, така и с диалозите си. Изключително важни са думите на даден персонаж, неговите мисли и начинът, по който разсъждава. Гюндоуду ме впечатли именно с това и затова приех да участвам в сериала.

Важна ли е връзката между сценарист и актьор?
Важна е, разбира се. Но не е само тя! Важно е всеки един член на екипа да поддържа връзка с всички останали. Така се получава един наистина добър и качествен проект. Без ключовата роля на сценариста, аз не мога да бъда ефективен. Но и без моите препоръки към него относно образа ми, той пък няма как да го развива и усъвършенства. Единственият недостатък на сценариста в работата му по моя герой Гюндоуду е, че не създава никакви препратки в него. Надявам се това да се промени с времето.

Какво Ви дава участието Ви във "Възкресението на Ертуурул"?
Казват, че всеки един герой е вдъхновен от реален образ. За моя Гюндоуду това е пределно ясно - той е типична историческа личност. По-интересен и необикновен е начинът, по който трябва да го изиграя. Както самият проект, така и героите в него имат своите особености - ритуали, пози, речи, начин на хранене, поглед... Принуден съм, без да знам кой знае колко за своя перонаж, да го изиграя по възможно най-добрия начин. Но именно трудността ме привлече в този сериал. Когато успея, това е като награда за мен. Бих казал, че подобен проект е първият истински тест за един актьор.

Тоест, най-голямото предизвикателство за Каан Ташанер е участието ми във "Възкресението на Ертуурул"?
Да, един от най-големите тестове и предизвикателства за характера ми. Едно от най-отговорните обещания, които дадох, бе Гюндоуду. Подготовката преди началото на снимките бе доста болезнена и сложна. Работихме до последно по всички подробности, изпипахме ги максимално. Искахме всичко да изглежда възможно най-правдоподобно!

Част от подготовката случи ли се вкъщи?
О, да! Моят герой Гюндоуду например яде ориза с ръце. Знаейки това, аз започнах да варя ориз у дома и след това да го ям точно по този начин. 

Яздил ли сте и преди "Възкресението на Ертуурул"?
Не, никога преди това не съм се качвал на кон дори.

Как мина първата Ви среща с коня Алта?
В началото ми се стори много висок. Мина известно време, докато свикна да го яздя. През първите две седмици бях много изморен след ездата му, защото напрягах цялото си тяло. Но с течение на времето свикнах и сега много се забавлявал, докато яздя.

А как се научихте да стреляте с лък?
И това ми беше много трудно. В началото, когато опитите ми, естествено, бяха неуспешни, пръстите ми бяха целите одрани и разранени. Все още не съм майстор в целенето в мишена, но се справям някак. По-екстремно бе, когато стрелях с ножове и с мечове. Винаги след подобни сцени съм имал мускулна треска.

Имахте ли треньор на снимачната площадка за тези сцени?
По-скоро не. Разбира се, че в началото на основните неща и тънкости ме обучаваха професионалисти, но след това свикнах без тях. И смятам, че така бе по-добре! Представете си - на репетициите треньорът ви е до вас, но по време на снимки го няма и трябва да се справяте сами. Това е голям стрес. Аз реших да си го спестя и така след известно време се отказах от услугите на треньора си.
_________________________________________________________________________________

Това беше всичко от нас за тази седмица! Очаквайте следващото седмо за сезона и двадесет и седмо подред двойно интервю следващия четвъртък, 15 септември  септември, когато ще прочетете такова с Ханде Доандемир и Керем Бурсин от "В очакване на слънцето" (Gunesi Beklerken). Ако много Ви липсваме дотогава, можете да си припомните предишните двойни интервюта от първи сезон чрез архива на рубриките ни от тукНЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ОЧАКВАМЕ И ВАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА КОМЕНТАРИ!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.