Туба Бююкюстюн и Енгин Акюрек: "Умеем да обичаме истински"
Привет, приятели! Четвъртък е, 17 декември, и днес за последно тази година предстои да прочетете двойно интервю с Ваша любима екранна
двойка от турски сериали, излъчващ се в България или в Турция! От началото на месец август т. г. публикуваме такива двойни интервюта, като всички те постигнаха голям успех и определено тази промяна в рубриката ни, в която допреди всеки четвъртък се публикуваха интервюта само с по един актьор, се хареса на Вас, нашите читатели, за което искрено Ви благодарим! Седмицата на големите финали за рубриките и проектите на СЕРИАЛИ в България е в разгара си, като днес предстои да приключи сезонът на двойните интервюта, продължил близо пет месеца, през които прочетохте общо 20 изключително интересни и очаквани такива! Финалът на този изключително успешен сезон ще бъде поставен от двама от най-харесваните актьори в южната ни съседка, пресъздали през изминалите близо две години една от най-харесваните екранни двойки - тази не Елиф и Йомер от хитовата криминална драма "Черни пари и любов" (Kara Para Ask)! Време е за двойното ни интервю с Туба Бююкюстюн и Енгин Акюрек! Тези актьори определено нямат нужда от каквото и да е представяне. Техните биографии са ясни за всички Вас, като именно заради това не считаме за нужно отново да ги публикуваме. Време е да започваме със заключителното за този сезон и тази година двойно интервю!
двойка от турски сериали, излъчващ се в България или в Турция! От началото на месец август т. г. публикуваме такива двойни интервюта, като всички те постигнаха голям успех и определено тази промяна в рубриката ни, в която допреди всеки четвъртък се публикуваха интервюта само с по един актьор, се хареса на Вас, нашите читатели, за което искрено Ви благодарим! Седмицата на големите финали за рубриките и проектите на СЕРИАЛИ в България е в разгара си, като днес предстои да приключи сезонът на двойните интервюта, продължил близо пет месеца, през които прочетохте общо 20 изключително интересни и очаквани такива! Финалът на този изключително успешен сезон ще бъде поставен от двама от най-харесваните актьори в южната ни съседка, пресъздали през изминалите близо две години една от най-харесваните екранни двойки - тази не Елиф и Йомер от хитовата криминална драма "Черни пари и любов" (Kara Para Ask)! Време е за двойното ни интервю с Туба Бююкюстюн и Енгин Акюрек! Тези актьори определено нямат нужда от каквото и да е представяне. Техните биографии са ясни за всички Вас, като именно заради това не считаме за нужно отново да ги публикуваме. Време е да започваме със заключителното за този сезон и тази година двойно интервю!
Туба Бююкюстюн:
Какво е чувството да сте най-популярната актриса в съвременното турско кино?
Това е красиво чувство. Това е моята работа и се чувствам щастлива, че я върша правилно.
През 2014 г. бяхте номинирана на международните кино и телевизионни награди "Emmy" в категория "Най-добра актриса" за ролята Ви в сериала "20 минути". Във вашата страна за пръв път актьор е номиниран за наградата "Emmy"...
Мисля си, че това не само за мен, но и за страната ми е важен факт. Това за Турция беше първата номинация. За да вършим правилно и хубаво работата си, ние работим много усърдно. Понякога работим близо 20 часа на ден. В други държави трайността на телевизионните сериалите е около 45 минути, а при нас един епизод трае около 140 минути и това наистина е много време. А това, че бяхме номинирани за "Еmmy" показва според мен, че си вършим правилно работата.
Какви са отношенията с феновете Ви?
Предишната седмица ми предадоха много красив подарък. Феновете ми, повече от сто на брой, са подготвили книга "Безусловна любов" за всичко, което чувстват към мен. Този подарък наистина много ме разчувства. Той е много скъп за мен, направиха ме много щастлива.
Сериалът Ви "Черни пари и любов" се излъчва в Средния изток. Фактът, че сте звезда в Средния изток, как ви кара да се чувствате? Мислите ли да снимате филм в Холивуд?
Да бъда харесвана актриса в Средния изток ми показва, че съм постигнала успех в работата си. В един момент това показва, че си върша добре работата и аз си мисля, че това е една от причините човек да бъде на земята. Никога не се знае какво ще ви поднесе живота. Може би един ден ще имам възможност да снимам филм в Холивуд, а може и да нямам. Много по-важно от това къде се намираш, е каква работа вършиш, качеството ѝ и на какво служи.
Преди да станете актриса, каква беше предишната ви мечта?
Много неща исках да правя, но не можех да избера точно какво. Последно исках да стана генен инженер.
Какво ви дава вдъхновение в киното?
В университета учих "Сценичен и декорен дизайн" - специалност, която много харесвам. Когато учиш тази специалност, възприятието към заобикалящата те среда и твоя мироглед се открива с течение навремето, разширява се.
Кои от ролите, които сте изиграли, са Ви въздействали и с какво?
Всички и нито една, бих могла да кажа.
Има ли роля, която бихте искали да изиграете?
Всяка роля, в която се превъплъщавам, много ме вълнува, защото аз вярвам, че тя е реална и ме кара да я чувствам като своя собствена.
Кое според Вас прави една жена красива и неповторима?
Всъщност всяка една жена сама за себе си е безупречно добра. А това, което прави една жена красива, е това, че тя се цени, според мен.
Какво е специфичното в един мъж, което го прави по-привлекателен според Вас?
Вече напреднах с възрастта за такъв тип въпроси (смее се). Омъжих се и имам деца.
Какъв е ключът към щастието?
Да намериш себе си, да се цениш.
Работите като доброволец към UNICEF, разкажете ни повече за тази Ви дейност?
Да бъда с UNICEF е нещо много специално, защото децата са много специални. Точно когато сме забравили детството си и сме се затворили в разни общества, аз вярвам, че имаме учители, които да ни показват какви сме всъщност и какво трябва да правим. Работим с децата, които са били принудени да напуснат страната си заради войната в Сирия. През 2014 г. посетихме лагера Килис за децата-жертви на войната в Сирия. Плануваме да посетим още един лагер в Средния изток и да се срещнем с бежанците от Сирия.
Промени ли ви работата с UNICEF?
Разбира се, дори само с децата да бъдеш, те променя. Ще бъда много щастлива, ако успея поне малко да им помогна. Бих направила всичко, което е по силите ми за всички деца по света.
Как прекарвате свободното си време със семейството?
Ако не работя, вземам дъщерите си и отиваме да закусим в парка, на брега на морето. Ако и съпругът ми Онур не работи, се присъединява към нас. Повечето от свободното си време се опитвам да отделя на момичетата си.
Оттук нататък какво следва според вас?
Не съм човек, който прави планове за бъдещето. Какво ще стане занапред, всички заедно ще видим.
Каква е тайната на Вашата красота?
Нямам никаква тайна за красота.
Как успявате да сте винаги във форма?
Не правя нищо специално. Дори нямам време да се занимавам със спорт.
Какво мислите за модата?
Обичам модата, но не мога да кажа, че я следвам. За мен е много важно в дрехите, които обличам, да се чувствам свободно и да се движа свободно.
Какво е това, което ви прави привлекателна?
Шапките.
Какви са хобитата ви?
Да рисувам модели и картини. Умът ми вече работи различно и сърцето ми чувства различно.
Как Ви се отрази детството Ви, прекарано в Истанбул?
Родих се, израснах и живея в Истанбул. Разбира се, това има голямо влияние върху моя характер. Не съм живяла в различни градове, дори не съм сменяла и континента, на който живея. Аз съм голяма домошарка. Азиатската част на Истанбул е като мой дом. Място, където намирам спокойствие. В Европейската част ходя само по работа.
Имате две момиченца с имена Мая и Топрак. За Вас не беше ли трудно да отгледате децата си без да ползвате услугите на бавачка?
За една жена е естествен и голям дар да има деца. За човек, който е предпочел да си има деца, си мисля, че не е трудно да ги отгледа. Това усещане се намества в съзнанието ви в момента, в който разберете, че сте бременна. Затова си мисля, че не е трудно. Разбира се, много неща в живота ви се променят. Умът ви работи различно, сърцето ви започва да усеща нещата различно. Освен, че с удоволствие израствате заедно с децата си, се натъквате и на безброй открития... В момента моите момичета са на 3 годинки, през повечето от половината време не съм чувствала нужда от бавачка.
Енгин Акюрек:
Да се върнем малко към миналото! Как пътят на студента по история се пресече с актьорството? Винаги ли сте мислел за тази професия?
Още по време на гимназията се интересувах от театър. Имахме самодеен театър и аз играех там. Но по това време не мислех за това занимание като за своя бъдеща професия, че ще завърша консерваторията и ще се занимавам с това цял живот. Освен това, според мен, на 16-17 години, когато кандидатстваме в университет, нашият избор за бъдещето рядко е реалистичен. Вижте само колко хора не работят по специалността, която са завършили. По този повод имам една любима фраза на Четин Алтан: "Турция е страна без професии". Докато учех в колежа, се увличах от литература и история. Във втори курс започнах да уча и театър. Тогава разбрах, че истински интересно е за мен да стана актьор.
Какво се измени за двете години, та решихте да превърнете актьорската професия в работа за цял живот?
Това усещане е трудно да се опише с думи. Навярно времето влияе. Когато пораснеш, започваш по-ясно де виждаш жизнените си предпочитания. Постепенно се очертават мислите ти за бъдещето. По това време разбрах, че най-добре ще изразя себе си, ако стана актьор. Смятам, че всеки човек трябва да се занимава с това, което му е по душа и го прави щастлив.
Какво Ви направи особено щастлив в професията на актьора?
Разбира се, това, че създавам нещо, вживявайки се в своите герои; да чувстваш, да бъдеш някой друг. Още повече, че ние не само чувстваме това, ние го споделяме и със зрителите. Положителните отзиви на зрителите също ни правят щастливи. И освен това е много приятно да се занимаваш с нещо, за което някога си мечтал и си се питал: "А ще мога ли и аз"?
Добре, а нямаше ли начално вълнение и страх? В края на краищата, в света, в който влязохте чрез телевизионния конкурс, още с първите си проекти застанахте пред камерата с такива легенди като Ердал Озяджилар, Сумру Явруджук, Зеки Аласия...
Разбира се, че имаше вълнение! И то какво! Никак не беше лесно. Плашех се от това, че са събрани толкова много добри актьори. Освен това там не само актьорите, но и сценаристът беше страхотен, режисьорът, продуцентът... Младият актьорски състав, събран в този проект, беше много талантлив. Трябваше да съм на тяхното ниво и да не се изложа. Ти си новичкият, за първи път работиш за телевизията, а сериалът е и драма, и комедия. Беше много важно да се намери баланса между тези две страни и да се предаде това на зрителя. "Брак с чужденец" се превърна за мен в опит, в който вместих всичко. Беше добро начало за моята актьорска кариера. Но не само началото е важно, важно е и как ще продължиш пътя си. Как ще вървиш по него, какво ще допринесеш, какво ще премахнеш и как това ще се отрази на бъдещето - това не бива да се пренебрегва. Защото актьорската професия не може да се научи, докато седиш между четири стени, четейки книги и гледайки телевизора. Можеш да я научиш само от практиката. През цялото време вземаш нещо, от всяка роля и от всички, с които работиш. В това отношение много ми върви. Винаги съм имал късмет да работя с хора, с които има какво да се обмени.
В Турция обикновено към актьора се прилепва някаква роля. Така, когато той избира своя персонаж, се старае да не излиза от наложената му рамка, за да направи щастливи зрителите, което не може да се каже за теб. Всеки Ваш нов герой е толкова различен, че ни кара да забравим предишните...
Аз предпочитам роли, с които мога да се развивам като актьор и да пробвам нещо ново. Предложенията, които получих на 22 години, се различават от тези, които получавам на 32. Но с времето се променят и моите възгледи за професията, моето положение в сферата на кинематографа, подхода ми към живота. Това влияе на моите персонажи и аз се представям на зрителите в различни роли.
Когато избиратe роля, има ли разлика в критериите Ви, в зависимост от това дали тя е в киното или в сериал?
И в двата случая е важно това дали ще ме привлече персонажът и дали мога да допринеса нещо в него. Тъй като сериалът е едно по-дълго пътешествие, избирайки персонаж, трябва внимателно да пресяваш и повече да го отработваш. В края на краищата, ще ти се наложи две години да ходиш с прическата и брадата на своя персонаж. И ако героят ти има отрицателни черти, те могат да повлияят на социалния ти живот, а може дори да ти доскучее твоя персонаж.
Случвало ли Ви се е някога нещо такова?
Не, никога. И именно защото не искам да преживявам такова нещо, внимателно си подбирам ролите. Избирам персонажи, с които мога да се сприятеля. И се подготвям предварително за ролята.
Когато се подготвяте за роля, заедно със сценаристите и режисьорите ли го правите?
Понякога, когато си в проекта от самото начало, сценаристите могат да напишат ролята за теб, но ако сценарият е вече готов, ти трябва да се настроиш към него. При всички случаи аз се опитвам първо да разбера измисления от тях персонаж, а след това да му дам живот и да добавя нещо от себе си.
Винаги ли еднакво се подготвяте за ролите Ви?
Не, това зависи от самата роля. На първо място е нейната специфика. Например, за ролята на комисар Йомер в "Черни пари и любов", ми беше нужно да помисля и за чувствата, които той може да изпитва, и да поработя над техническите детайли, необходими за един полицай - специфична терминология, как се провежда разпит, как се държи оръжие и се слагат белезници.
Създаденият от Вас персонаж на Йомер Демир се превърна във феномен на телевизията. Той никак не прилича на полицаите, които сме свикнали да виждаме...
И аз мислих за това. Той не прилича на полицаите, които сме сещали в живота си, гледали по новините, в холивудските филми и филмите за полицията. Той е ексклузивен. Има свой свят. Действа, опирайки се на разум и чувства. Човек от тази страна. Някак познат. И като всички хора, се променя от преживяното и под негово влияние.
Как мислите, персонажът на актьора влияе ли на любовта на зрителя?
Оценяват те по изиграния от тебе персонаж. Например Ерол Таш… Колко човека наистина го познават? Всъщност, никой. Но затова пък много пъти се говори за хвърляните по него камъни по улицата заради изиграните от него злодеи. Същото може да се каже и за положителните герои. Това какви чувства предизвиква персонажа у зрителя, влияе на чувствата на зрителя към актьора. Това е взаимен обмен на емоции.
Имам впечатление, че най-любимите герои на турския екран са мъжете, обичащи с безусловна любов… Макар персонажите Ви да не си приличат, всички тях ги обединява едно - поставят любимата жена в центъра на своя живот!
Има една хубава стара поговорка: "Никога не се знае кой колко пари има или колко вяра". Точно така не може да се определи и колко един човек обича друг. Някои обичат силно, но не го показват. Някои - напротив, не изпитват дълбоки чувства, но ги преживяват пълноценно. Трудно е да се разбере. Всички мои персонажи обичаха, но преживяваха по различен начин своите чувства и по различен начин ги вграждаха в живота си. Но общото между тях е, че ги мотивираха любимите им жени. Ако няма любов, проектите губят своята привлекателност. Даже във филмите за войната има любов. Това е нужно на зрителя, защото всеки иска да бъде обичан. Особено в наши дни... Реалиите на нашия живот, условията, в които живеем, необходимостта да бъдем рационални, а също така и засилващата се с всеки нов ден самота, ни пречат да изразяваме тази своя необходимост от обич. Затова на зрителите им харесва да гледат как на екрана хората се обичат безусловно, как се искат един друг и как се борят за своята любов. Бих казал, че това ги прави щастливи.
А Вие самият такъв любящ мъж ли сте или Вашите романтични герои, които от години наблюдаваме от екрана, са Ваша противоположност?
Нали знаете кафето "3 в 1"? Аз съм като него. У мен има от всичко по малко. Но едно мога да кажа, че мъж, който обича една жена, трябва да я направи център на своя свят, точно както правят героите, които играя. Ако не може, значи наистина има проблем.
Вие сте много загадъчен, не излизате често, новините за Вас са малко, но в същото време сте най-популярният човек в социалните мрежи. В какво се състои тайната?
Аз съм актьор. Като всички останали хора, ставам сутрин и отивам на работа. Когато ми остане свободно време, живея собствения си живот. От нищо не се крия. Не се опитвам да не излизам навън. Но не ползвам социалните мрежи. Съвсем друга тема е какво се случва в тях. Не можеш да спреш хората да пишат за теб там.
Имаше около 1000 туита за Вас на месец. Следите ли ги?
Нямам акаунти в социалните мрежи. Но чрез мениджъра ми от Артистанбул се опитваме да следим коментарите, доколкото това е възможно. В края на краищата единственият способ за връзка с поклонниците са социалните мрежи. Имам предвид не само туитър, фейсбук и инстаграм. Има и други мрежи - форуми и фен-клубове.
Тогава Ви е известно, че Ви наричат "мъжът с най-красивия поглед". Това Божи дар ли е според Вас?
Честно казано, не знаех. Навярно очарованието на екрана, киното, показаните истории са причина за това. А когато играеш, зрителят на първо място гледа в очите ти. В сцените, в които няма думи, чувствата могат да се предадат само чрез очите. За това как ще използваме тази възможност, има значение вътрешния свят на персонажа. И аз, представяйки даден персонаж, предавам чувствата, които изпитвам в този момент. Това не е защото репетирам погледа си пред огледалото. Получава се от само себе си. Сега не го виждаш, защото разговарям с теб като Енгин.
Случвало ли се е някога да прочетете коментар за себе си и да си кажете: "Я виж ти! Не знаех, че ме обичат толкова много!"?
Мога да кажа, че бях щастлив от удивления. Това е много приятно чувство. Даже ако не вземем предвид актьорската професия и си представим, че твой приятел на масата каже нещо добро за теб, ти става приятно. Да чуя нещо хубаво лично за себе си и за актьора ме прави щастлив.
Минаха 10 години от момента, в който победихте на конкурса. В този ден казахте, че вярвате, че Ви предстои нещо хубаво. Сега това се случва с Вас и Ве прави щастлив...
За мен бъдещето винаги е прекрасно. Аз никога не се страхувам. Винаги чувствам, че утре ще е по-добре. Така ми говори моят оптимизъм. Винаги в живота има и негативни неща. Няма начин. Но е важно как ще се отнесеш към тях, как ще гледаш не живота. Негативните неща ти дават опит. Точно така и трябва да се отнасяш към тях. Затова не обръщам внимание на лошото. Мечтаех за най-доброто и сега го имам.
Както разбирам, не живеете по план.
Нямам математическа формула за живота си. Не работя в банка или в холдинг, където се изпълнява годишен план. Аз съм актьор и имам определени цели и планове за бъдещето. Бъдещето ни зависи от плановете. Ако искаш да успееш, трябва да имаш стимул. Ако си поставиш цел, се движиш към нея.
Още по време на гимназията се интересувах от театър. Имахме самодеен театър и аз играех там. Но по това време не мислех за това занимание като за своя бъдеща професия, че ще завърша консерваторията и ще се занимавам с това цял живот. Освен това, според мен, на 16-17 години, когато кандидатстваме в университет, нашият избор за бъдещето рядко е реалистичен. Вижте само колко хора не работят по специалността, която са завършили. По този повод имам една любима фраза на Четин Алтан: "Турция е страна без професии". Докато учех в колежа, се увличах от литература и история. Във втори курс започнах да уча и театър. Тогава разбрах, че истински интересно е за мен да стана актьор.
Какво се измени за двете години, та решихте да превърнете актьорската професия в работа за цял живот?
Това усещане е трудно да се опише с думи. Навярно времето влияе. Когато пораснеш, започваш по-ясно де виждаш жизнените си предпочитания. Постепенно се очертават мислите ти за бъдещето. По това време разбрах, че най-добре ще изразя себе си, ако стана актьор. Смятам, че всеки човек трябва да се занимава с това, което му е по душа и го прави щастлив.
Какво Ви направи особено щастлив в професията на актьора?
Разбира се, това, че създавам нещо, вживявайки се в своите герои; да чувстваш, да бъдеш някой друг. Още повече, че ние не само чувстваме това, ние го споделяме и със зрителите. Положителните отзиви на зрителите също ни правят щастливи. И освен това е много приятно да се занимаваш с нещо, за което някога си мечтал и си се питал: "А ще мога ли и аз"?
Добре, а нямаше ли начално вълнение и страх? В края на краищата, в света, в който влязохте чрез телевизионния конкурс, още с първите си проекти застанахте пред камерата с такива легенди като Ердал Озяджилар, Сумру Явруджук, Зеки Аласия...
Разбира се, че имаше вълнение! И то какво! Никак не беше лесно. Плашех се от това, че са събрани толкова много добри актьори. Освен това там не само актьорите, но и сценаристът беше страхотен, режисьорът, продуцентът... Младият актьорски състав, събран в този проект, беше много талантлив. Трябваше да съм на тяхното ниво и да не се изложа. Ти си новичкият, за първи път работиш за телевизията, а сериалът е и драма, и комедия. Беше много важно да се намери баланса между тези две страни и да се предаде това на зрителя. "Брак с чужденец" се превърна за мен в опит, в който вместих всичко. Беше добро начало за моята актьорска кариера. Но не само началото е важно, важно е и как ще продължиш пътя си. Как ще вървиш по него, какво ще допринесеш, какво ще премахнеш и как това ще се отрази на бъдещето - това не бива да се пренебрегва. Защото актьорската професия не може да се научи, докато седиш между четири стени, четейки книги и гледайки телевизора. Можеш да я научиш само от практиката. През цялото време вземаш нещо, от всяка роля и от всички, с които работиш. В това отношение много ми върви. Винаги съм имал късмет да работя с хора, с които има какво да се обмени.
В Турция обикновено към актьора се прилепва някаква роля. Така, когато той избира своя персонаж, се старае да не излиза от наложената му рамка, за да направи щастливи зрителите, което не може да се каже за теб. Всеки Ваш нов герой е толкова различен, че ни кара да забравим предишните...
Аз предпочитам роли, с които мога да се развивам като актьор и да пробвам нещо ново. Предложенията, които получих на 22 години, се различават от тези, които получавам на 32. Но с времето се променят и моите възгледи за професията, моето положение в сферата на кинематографа, подхода ми към живота. Това влияе на моите персонажи и аз се представям на зрителите в различни роли.
Когато избиратe роля, има ли разлика в критериите Ви, в зависимост от това дали тя е в киното или в сериал?
И в двата случая е важно това дали ще ме привлече персонажът и дали мога да допринеса нещо в него. Тъй като сериалът е едно по-дълго пътешествие, избирайки персонаж, трябва внимателно да пресяваш и повече да го отработваш. В края на краищата, ще ти се наложи две години да ходиш с прическата и брадата на своя персонаж. И ако героят ти има отрицателни черти, те могат да повлияят на социалния ти живот, а може дори да ти доскучее твоя персонаж.
Случвало ли Ви се е някога нещо такова?
Не, никога. И именно защото не искам да преживявам такова нещо, внимателно си подбирам ролите. Избирам персонажи, с които мога да се сприятеля. И се подготвям предварително за ролята.
Когато се подготвяте за роля, заедно със сценаристите и режисьорите ли го правите?
Понякога, когато си в проекта от самото начало, сценаристите могат да напишат ролята за теб, но ако сценарият е вече готов, ти трябва да се настроиш към него. При всички случаи аз се опитвам първо да разбера измисления от тях персонаж, а след това да му дам живот и да добавя нещо от себе си.
Винаги ли еднакво се подготвяте за ролите Ви?
Не, това зависи от самата роля. На първо място е нейната специфика. Например, за ролята на комисар Йомер в "Черни пари и любов", ми беше нужно да помисля и за чувствата, които той може да изпитва, и да поработя над техническите детайли, необходими за един полицай - специфична терминология, как се провежда разпит, как се държи оръжие и се слагат белезници.
Създаденият от Вас персонаж на Йомер Демир се превърна във феномен на телевизията. Той никак не прилича на полицаите, които сме свикнали да виждаме...
И аз мислих за това. Той не прилича на полицаите, които сме сещали в живота си, гледали по новините, в холивудските филми и филмите за полицията. Той е ексклузивен. Има свой свят. Действа, опирайки се на разум и чувства. Човек от тази страна. Някак познат. И като всички хора, се променя от преживяното и под негово влияние.
Как мислите, персонажът на актьора влияе ли на любовта на зрителя?
Оценяват те по изиграния от тебе персонаж. Например Ерол Таш… Колко човека наистина го познават? Всъщност, никой. Но затова пък много пъти се говори за хвърляните по него камъни по улицата заради изиграните от него злодеи. Същото може да се каже и за положителните герои. Това какви чувства предизвиква персонажа у зрителя, влияе на чувствата на зрителя към актьора. Това е взаимен обмен на емоции.
Имам впечатление, че най-любимите герои на турския екран са мъжете, обичащи с безусловна любов… Макар персонажите Ви да не си приличат, всички тях ги обединява едно - поставят любимата жена в центъра на своя живот!
Има една хубава стара поговорка: "Никога не се знае кой колко пари има или колко вяра". Точно така не може да се определи и колко един човек обича друг. Някои обичат силно, но не го показват. Някои - напротив, не изпитват дълбоки чувства, но ги преживяват пълноценно. Трудно е да се разбере. Всички мои персонажи обичаха, но преживяваха по различен начин своите чувства и по различен начин ги вграждаха в живота си. Но общото между тях е, че ги мотивираха любимите им жени. Ако няма любов, проектите губят своята привлекателност. Даже във филмите за войната има любов. Това е нужно на зрителя, защото всеки иска да бъде обичан. Особено в наши дни... Реалиите на нашия живот, условията, в които живеем, необходимостта да бъдем рационални, а също така и засилващата се с всеки нов ден самота, ни пречат да изразяваме тази своя необходимост от обич. Затова на зрителите им харесва да гледат как на екрана хората се обичат безусловно, как се искат един друг и как се борят за своята любов. Бих казал, че това ги прави щастливи.
А Вие самият такъв любящ мъж ли сте или Вашите романтични герои, които от години наблюдаваме от екрана, са Ваша противоположност?
Нали знаете кафето "3 в 1"? Аз съм като него. У мен има от всичко по малко. Но едно мога да кажа, че мъж, който обича една жена, трябва да я направи център на своя свят, точно както правят героите, които играя. Ако не може, значи наистина има проблем.
Вие сте много загадъчен, не излизате често, новините за Вас са малко, но в същото време сте най-популярният човек в социалните мрежи. В какво се състои тайната?
Аз съм актьор. Като всички останали хора, ставам сутрин и отивам на работа. Когато ми остане свободно време, живея собствения си живот. От нищо не се крия. Не се опитвам да не излизам навън. Но не ползвам социалните мрежи. Съвсем друга тема е какво се случва в тях. Не можеш да спреш хората да пишат за теб там.
Имаше около 1000 туита за Вас на месец. Следите ли ги?
Нямам акаунти в социалните мрежи. Но чрез мениджъра ми от Артистанбул се опитваме да следим коментарите, доколкото това е възможно. В края на краищата единственият способ за връзка с поклонниците са социалните мрежи. Имам предвид не само туитър, фейсбук и инстаграм. Има и други мрежи - форуми и фен-клубове.
Тогава Ви е известно, че Ви наричат "мъжът с най-красивия поглед". Това Божи дар ли е според Вас?
Честно казано, не знаех. Навярно очарованието на екрана, киното, показаните истории са причина за това. А когато играеш, зрителят на първо място гледа в очите ти. В сцените, в които няма думи, чувствата могат да се предадат само чрез очите. За това как ще използваме тази възможност, има значение вътрешния свят на персонажа. И аз, представяйки даден персонаж, предавам чувствата, които изпитвам в този момент. Това не е защото репетирам погледа си пред огледалото. Получава се от само себе си. Сега не го виждаш, защото разговарям с теб като Енгин.
Случвало ли се е някога да прочетете коментар за себе си и да си кажете: "Я виж ти! Не знаех, че ме обичат толкова много!"?
Мога да кажа, че бях щастлив от удивления. Това е много приятно чувство. Даже ако не вземем предвид актьорската професия и си представим, че твой приятел на масата каже нещо добро за теб, ти става приятно. Да чуя нещо хубаво лично за себе си и за актьора ме прави щастлив.
Минаха 10 години от момента, в който победихте на конкурса. В този ден казахте, че вярвате, че Ви предстои нещо хубаво. Сега това се случва с Вас и Ве прави щастлив...
За мен бъдещето винаги е прекрасно. Аз никога не се страхувам. Винаги чувствам, че утре ще е по-добре. Така ми говори моят оптимизъм. Винаги в живота има и негативни неща. Няма начин. Но е важно как ще се отнесеш към тях, как ще гледаш не живота. Негативните неща ти дават опит. Точно така и трябва да се отнасяш към тях. Затова не обръщам внимание на лошото. Мечтаех за най-доброто и сега го имам.
Както разбирам, не живеете по план.
Нямам математическа формула за живота си. Не работя в банка или в холдинг, където се изпълнява годишен план. Аз съм актьор и имам определени цели и планове за бъдещето. Бъдещето ни зависи от плановете. Ако искаш да успееш, трябва да имаш стимул. Ако си поставиш цел, се движиш към нея.
Интервюто с Туба е от Българската фен-страница на Туба Бююкюстюн, а това с Енгин е преведно от руски на български от marytza!
_______________________________________________________________________________
Това беше всичко от двойните ни интервюта за тази година! Надяваме се, че двадесетте такива, които публикувахме от началото на месец август до днес са Ви харесали и развълнували! Благодарим Ви, че одобрихте и харесахте освежаването на тази наша рубрика, която през отиващия си есенен сезон за СЕРИАЛИ в България отчете значителен ръст в четенията си от преди. Можете да си припомните всички двойни интервюта чрез архива на рубриките ни от тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар