Махир Гюнширай: "Предпочитам театъра пред телевизията"

четвъртък, октомври 16, 2014
Здравейте, приятели! Днес, 16 октомври (четвъртък) предстои за двадесет и пети пореден път да Ви запознаем отблизо с живота на обичан
от милиони фенове турски актьор. Той е роден на 10 август 1960 г. в един от най-големите турски градове Истанбул. В момента е на 54 години, зодия лъв. Един от най-известните турски театрални и телевизионни актьори е. Още щом го погледнеш, той вдъхва респект и уважение, и то неслучайно - изиграл е десетки роли и в театъра, и в телевизията, като те общо наброяват цели 50. У нас сме го гледали и го познаваме от общо три продукции. Първо взима участие в показания преди години по НоваТВ сериал с Бурак Хаккъ "Изгубени години" (Kaybolan Yıllar), през 2006 година. По-късно, през 2008, се включва в мелодрамата "Златната клетка" (Bıçak Sırtı), излъчен преди години у нас в prime-time-а на БТВ. Последната му роля, която гледаме и в момента у нас, е в хита на Диема Фемили, излъчващ вече финалните си епизоди "Ифет" (Iffet), в който изиграва една от главните мъжки роли, тази на Али-Ихсан, през 2011 година. Освен в тях, той взима участие и в закупените у нас поредици "Чифликът на господарката" (Hanımın Çiftliği) и "Госпожа Дила" (Dila Hanım). Последната му роля бе в кино-лентата "Стрелба" (Sürgün), която е и с участието на младата надежда на турското кино Толгахан Сайъшман. Той е Махир Гюнширай!

В какво състояние в момента е театърът?
За съжаление, последните събития в страната ни се отразиха не само на хората, но и на всички останали институции, включително и на театъра. Когато животът на хората е в криза, този на театъра също е в такава. Ние, актьорите, сме длъжни да проявим разбиране и да не мислим само за заплатите и хонорарите си, защото положението не е цветущо и ако някой като нас не се опита да го стабилизира и укрепи, то театърът наистина ще "загине". 

Промяната в управлението на страната ли доведе до тази всеобща криза?
Мисля, че да. По принцип, когато дадено правителство се смени с друго, нещата в началото винаги са трудни и е нужно време, за да възвърнат стария си облик и начин на работа, на живеене. За съжаление обаче при настоящото, нещата не вървят към подобрение специално за театъра, държавата не отпуска необходимите субсидии за култура и развитието й, нормално е това да се отрази и на качеството, а съответно след неговото понижаване, театралните зали и салони да се пълнят все по-малко и по-малко. А и напоследък се набляга на киното и сякаш театъра остана на заден план, по-модерно е да създаваш и да играеш във филми и сериали, а не в постановки и пиеси. А както казах, държавата не прави нужното, за да бъде вниманието към театъра същото както преди, не прави нищо и за стимула на хората, работещи в него и на тези, които го посещават, а без стимул и желание всичко е безсмислено. 

Това значи ли, че връзката между актьорите и публиката ще става все по-слаба?
До голяма степен всичко зависи от самия актьор, как той ще изпълни ролята си, дали с желание и настроение или само, за да отбие номера, за съжаление в момента, предвид ситуацията на театъра, в повечето случаи е второто. А това зависи и от публиката, а самата тя - и от управлението, ако те не прави и не влага в промени и развитие за добро, вниманието и интересът ще спаднат. А погледнато реално, един актьор, играейки ролята си, влага изключително много емоция и труд, за да я пресъздаде перфектно, а когато го прави за шепа хора, реално всичко е до голяма степен безсмислено и трудът му не се оценява подобаващо. Театърът е в един омагьосан кръг, от който се надявам скоро да излезе.

Вие какво предпочитате - театърът или телевизията, пиесата или сериалът?
В театъра има реален контакт с публиката и зрителите, а в телевизията - не. Именно заради това клоня повече към пиесите и постановките, отколкото към филмите и сериалите. Но все пак - двете имат и своите предимства, и своите недостатъци, както всяко друго нещо.

Успокояват ли Ви театъра и ролите Ви в него?
Започнах да работя в театъра от 1986 г., в Народния. Израснал съм в Англия и имах големи мечти за реализация в родината си Турция. Именно заради това се върнах у нас, мислех си, че когато си дойда веднага ще си намеря работа, но бях все още млад, на около 20 години, и нямах реална представа или по-скоро си мислех, че в Турция е като в Англия. Беше ми обаче много трудно и дори стигах до депресивни състояния, не се чувствах добре. Но един ден, когато вече бях сигурен, че тук няма да бъда разбран и няма да се реализирам, ми предложиха да изиграя малка роля в една пиеса, а аз, въпреки, че не съм си и мислел, че ще стана актьор, се съгласих, това бе единствения ми шанс и нямах друг избор. И всъщност така влезнах в театъра, съвсем случайно. Бих казал, че той е не моя успокоител, а моя спасител. 

"Ифет" е адаптация на доста стар турски филм и наскоро създаделите му обявиха, че сериалът се отдалечава доста от оригинала. Какво смятате за това?
За мен няма нищо лошо в това, че някои неща са променени, все пак се показва, че не всичко е абсолютно еднакво, представя се един по-различен поглед на нещата. Всички ние, актьорите, участващи в сериала, работим в много сурова работна среда, един епизод е над 100 минути, излъчва се всяка седмица и всичко е доста натоварено и в много бързо темпо, не можем да си позволим претенции и мрънкане, или работим както трябва, или не.

Свикнахте ли с този напрегнат и динамичен начин на работа, който сигурно се отразява и на личния Ви живот?
Не мисля, че човек може да свикне да става, когато му се обадят, случвало се е да ме будят извънредно в 03.00 часа през нощта и да си лягам в 06.00 часа сутринта. Определено това се отразява на личния ми живот, но след като съм поел ангажимент не мога да се оттегля и да се оплаквам. И въпреки това, на снимачната площадка всички сме в много добри отношения, като братя и сестри сме, въпреки, че всички сме хора и понякога всеки избухва и си изпуска нервите. Но определено условията на работа са много тежки и дори жестоки, не всеки би се справил.

Да, но в един момент Вие напуснахте сериала, а се носеха слухове, че сте имал голяма кавга с колегите Ви Дениз Чакър и Ибрахим Челиккол, това ли е истината за Вашето оттегляне или изтощителния режим на работа е причината?
Оттеглих се заради тежките условия на работа, а не заради кавги и скандали с колегите ми, за които се изговориха много неверни неща. По принцип съм професионалист и не мога да оставя нещо, което зависи от мен и съм поел ангажимент, но вече съм на години и дългите часове в работа ме изтощаваха много, имаше даже период, в който бях в болница и приемах медикаменти, за да се възстановя. А в крайна сметка не искам да умирам на снимачната площадка (смее се). 

3 коментара:

Анонимен каза...

nqkoj 4ete li vi tapite statii ? za da gi pi6ete? koj wi iska mnenieto ?

Анонимен каза...

Да,четем ги и са ни много интересни.Чакаме с нетърпение следващата.

Анонимен каза...

А Вашето мнение за статиите някой да го е искал?

Предоставено от Blogger.