Мерием Узерли: "Вярата винаги ми е давала сила"

Продължаваме с публикуването на интервюта с участниците във вече приключилия риалити формат "Любима турска звезда 2014". През изминалите 4 седмици прочетохте такива с Пелин Карахан, Туба Бююкюстюн, Халит Ергенч и Джансел Елчин.
Днес, 29 май (четвъртък) предстои петото такова, в което една от най-скандалните в последно време турски актриси издава подробности около единствената си към този момент роля, както и около личния си живот. Родена е на 12 август 1982 г., в Германия, в момента е на 31 години, зодия лъв. Има двойно гражданство - германско-турско. Майка й Урсула е германка, а баща й Хюсеин - турчин. Добива световна популярност чрез ролята си в турския исторически хит "Великолепният век" (Muhtesem Yuzyil). Играе ролята на Хюррем султан в продължение на 2 години - от 2011 до 2013 г. Напуска проекта изненадващо, поради здравословни причини (най-вероятно преумора). На 10 февруари тази година се ражда дъщеря й Лара Узерли, като към момента актрисата се е отдала изцяло на грижите за първородното си дете. Тя е Мерием Узерли! 

Защо живеете в хотел?
Веднага след като пристигнах в Истанбул, фирмата нае за мен къща в района на Чукурджума. Там можах да живея само 3 месеца. От живота на партерния етаж и шумовете на улицата се чувствах дискомфортно, не се чувствах в безопасност. След това решихме, че докато не се намери подходяща къща ще живея в хотел. И така от повече от година и половина живея в него.

Можете да си позволите да си купите къща, защо избрахте да живеете по този начин?
Прави сте, хотелът категорично не може да замени истинския дом. Този начин на живот има и своите плюсове, и своите минуси. Разбира се, хотелът не е дом, но в същото време се чувствам много комфортно и безопасно тук, заради напрегнатия график на работата, тук се чувствам прекрасно. Но осъзнавам, че всичко това е временно. След няколко месеца е напълно възможно да имам свой собствен дом.

Този начин на живот няма ли обаче да затрудни да се привържете към Истанбул и да се почуствате принадлежаща на този град?
Къща, автомобил или дреха... Материалните блага не могат да ме привържат към дадено място. От психологическа и емоционална гледна точка, аз мога да установя или да не установя връзка с дадено място. В средата на втори сезон от "Великолепният век" се промених, вече чувствам, че принадлежа на Турция и Истанбул.

Какво оказа влияние върху това Ви приобщяване?
Просто свикнах, вече имам и приятели тук. Графикът на снимките е подобрен, сега вече няма проблеми, които да ме изкарват извън равновесие. 

Кое най-много Ви затруднява? 
Ние снимаме 120 минути от един епизод за 6 дни. Това е историческа продукция. Облекло, коне... Практически това е кинолента. Понякога даже е по-дълга от някои такива. По целия свят продължителността на една серия от сериал е или по 45, или по 60 минути, а тук - 120. Това ме затруднява най-много. 

Хрумвала ли Ви е някога мисълта "Какво правя тук?", да напуснете снимачната площадка? Плакала ли сте по време на снимки?
Никога не съм плакала на снимачната площадка. В работата си аз съм професионалист. Отдавам се на емоциите на Хюррем и забравям за своите. Само когато се върна вкъщи и затворя вратата се чувствам отново Мерием. В някои моменти съм плакала много. През първите месеци по нищо не отстъпвах на Босфора - толкова много бяха сълзите ми. Когато открих турските певци, през цялото време след това слушах песните им, успокоявах се. 

Защо сте плакали толкова много?
Нова държава, нов свят, без приятели, без дом. Играя толкова важна роля, мигновено станах популярна, на улицата ме спираха, а аз все още не можех да разбера на кого да се доверя, все още нямах добър приятел, на който да излея и споделя душата и емоциите си. Списъкът е много дълъг, но най-главното - турския ми беше ужасен, много лош. Нямаше от кого да поискам помощ, даже не можех да кажа "надясно", "наляво"... Научих се на първата серия от "Великолепният век", Халит ме научи. Всяка вечер с часове изучавах текстове, заради лошата си реч не исках снимките да продължават и минута след края им. Колкото и да грешаха останалите, грешките им ми се струваха незначителни. Когато започнах по-добре да владея турския се успокоих. Започнах да изразявам чувствата си по-ясно и свободно.

Сега, в Турция имате любим. Това засили ли връзката Ви със страната?
Любовта придава сила на всички. Най-големият подарък на живота е любовта! В Истанбул, в Германия или на другия край на света - няма значение, ако срещнете този човек, който Ви подарява любов и вие се влюбите, това означава, че сте възнаграден. 

Вие сте една от най-дружелюбните знаменитости, които се представят пред турския народ толкова искрено, естествено и скромно. Как постигате това?
Вярата, тя винаги ми е давала сила. Моята жизнена философия, към която се придържам е "Всички ние идваме от една място и на едно място ще отидем". В този свят ние правим само едно прекъсване и сме тук само като гости. Искам да прекарам това прекъсване по най-прекрасния начин. Всички сме хора, във всички ни тече еднаква кръв. Аз не съм по-важна от теб и ти не си по-важен от мен. 

Как сте стигнали до това заключение, чрез семейното Ви възпитание или много четене?
Майка ми е германка, а баща ми турчин. До преди сватбата им, майка ми е била разведена с двама сина, моите братя. През 1970 г. с баща ми се влюбили и се оженили. Баща ми станал родител на двата ми братя. Баща ми е дал стартът на това, което ме е превърнало в точно този човек. Майка ми е католичка, а баща ми мюсюлманин. Израснала съм в много толерантна среда. Най-важна в семейството ми е била любовта към ближния и приемането му такъв, какъвто е. 

И на този фундамент Вие сте построили своя дом...
Точно така. Растях и изпитвах удоволствие да наблюдавам живота на другите. За да науча за живота на болните хора, една година работих с деца, болни от левкемия. Загубих много близък приятел в катастрофа. За да разбера смъртта, правех погребален грим на починали католици по време на погребални церемонии. И всичко това не съм го планирала, просто така се случи. 

Не се ли страхувахте да прекарвате по няколко часа с мъртъвците?
Не, не се страхувах. Винаги се молех за тях, "Вярвам, че душата ти почива в мир" например или "Лека да ти е пръстта" им казвах.

В началото Хюррем е била много невинна и влюбена. Но с времето става все по-лоша и безскрупулна. Как ще коментирате това?
Ще обясня защо тя става все по-лоша и лоша. Животът не й оставя друг избор. В онези времена жените са живели много трудно, в сложни условия. Хюррем все още е влюбена, но вече е и майка. Тя не може да приеме факта, че Сюлейман може да бъде с други жени. Осъзнава, че не трябва да има доверие на никого, защото всички, на които е имала са я предавали. Как може това да не се отразява на човек? Не искам да хваля Хюррем, но, разбира се, опитвам се да разбера нейната психология. Защото аз я одушевявам, но си признавам - тази жена много ме уморява. 

Вероятно сте отслабнала. Как Ви се отразява това?
Благодарение на Бану Казанч, за един месец отслабнах с 8 килограма. Тя е моят най-добър диетолог. Тя направи това, което на никого до ден днешен не се е отдало. Единственото, от което не мога да се откажа в този живот са сладкишите. Казах й това на първата ни среща. Тя ме помоли да й напиша списък с тези, които искам и обичам да ям. Започнах със сутляш и завърших с еклери. И няма да повярвате, Бану написа в моя диетичен дневник невероятни сладкиши. Докато се глезех с любимите ми изкушения, отслабнах, но не се лишавах от любимото ми - сутляш. 

В хотела, в който живеете има прекрасна шведска маса. Как се сдържате?
Рядко влизам в ресторанта. В моя апартамент има кухня, обикновено сама приготвям храната си. 

Употребявате ли алкохол?
Много рядко, по една чаша вино в седмицата, или ако има особен случай. 

Спортувате ли?
Два пъти седмично посещавам спортната зала на хотела и тренирам фитнес. 

Как Ви влияе любовта?
Не ме променя особено. Разбира се, всичко около мен ми се струва прекалено прекрасно, чувствам се щастлива, но като личност - не се променям особено. Както вече казах, да си влюбен е велик дар, благодаря за него!

Как прекарвате единствения си почивен ден в седмицата?
Опитвам се да си почивам, но през единствения си почивен ден работя над сценария, давам интервюта или спортувам. Но истински си почивам, гледайки филми. 

Много жени имат комплекси за външния си вид, защо Вие нямате такива?
Защото това е моето естествено състояние. Нека хората ме възприемат такава, каквато съм, или изобщо да не го правят. Във всекидневния си живот нямам време за грим и за изкуствени мигли, защо трябва да лъжа? Аз и така съм щастлива. Ако го няма сериала или фото-сесиите, в своя личен живот искам да остана Мерием. Без грим, най-обикновена, даже понякога в един и същ спортен екип. Разбира се, аз го пера. 

Как поддържате косата си?
Заради ролята ми косата ми е дълга. Напълно възможно е след края на проекта да се подстрижа, в зависимост от новата роля ще си направя нова фризура. Натуралният цвят на косата ми е кестеняв, но баща ми не го помни. Казва ми, че като че ли така съм се родила, червенокоса. За първи път се боядисах заради ролята на Хюррем. За сериала косата ми се къдри с маша по 15 пъти на ден, веднага след като се развали се започва отначало...
________________________________________________________________________

Забележка: интервюто е взето седмици преди Мерием да напусне изненадващо екипът на "Великолепният век"!

Коментари